9 Предпочитане на вярата и вечното щастие пред светските облаги

Сухейб ер-Руми се заселва в Мекка. С един от видните хора в Мекка Абдуллах ибн Джудан, който го покровителства, започва да се занимава с търговия, за да изкарва прехраната си. За кратко време получава слава сред всички като доверен човек и става богат.
Сухейб бил с червена коса, възпитан и приятен човек. Докато живеел във византийските земи, научил, че там скоро ще дойде последният пророк. Върнал се в околностите на Бейтуллах (Домът на Аллах) и започнал да чака Пророка на пророците, когото се надявал да види и който щял да изведе човечеството от тъмнината към светлината.
Той бил човек, запознат много добре с интригите, които се плетат във Византийските дворци. Познавал отблизо грозния живот, извращенията, несправедливостта..., които се преживявали в тази империя – една от двете най-големи в света. От време на време не се стърпявал да каже: "Такова общество само потоп може да го пречисти." Уравновесеността и силният му характер помагали да вижда грешките, не се затруднявал при намирането на извора на злото и определянето на целта. Той очаквал гордостта на Вселената (Мухаммед), по чиито път щял да върви и да бъде от неговата общност.
Дни, месеци, години се изнизвали едни след други в очакване. Веднъж, като се връщал от поредното си търговско пътуване, се срещнал лице в лице с новината, която очаквал от години с копнеж. Бил въодушевен от думите, които чул в неочакван за него момент. Призивът към светлината на исляма започнал. Този призив бил призив към единобожието. Чрез него човечеството се насърчавало към справедливостта, добрината, искреността, доброто... Низостите наред със съдружаването и заблудата, отвращенията, злините и несправедливостта се забранили. Дори само броените думи, които чул, носели знаците, следите на това. Това не били обикновени неща.
Попитал за човека, който отправя този призив към човечеството: "Човекът, за когото говорите, не е ли този с прозвището "Емин" (доверен)?" - "Да" - било му отвърнато. "Къде се намира той?" - отново попитал Сухейб. Отвърнали му: "В Дару'л-Еркам (къщата на Еркам), в околностите на Сафа. Ако искаш да го видиш, трябва много да внимаваш. Ти си човек, който в Мекка няма роднини, племе, група, която да ти помогне. Ако курайшите те видят, ще направят с теб каквото си поискат."
Тихомълком и пазейки се, Сухейб стигнал до Дару'л-Еркам. Когато се приближил до вратата, видял Аммар ибн Ясир. Познавал го отпреди и също като него бил колеблив. Зад действията им се криели някои неща.
Слушаме случая от преданията на Ибн Абди'л-Бер:
"Аммар обяснява по следния начин тази среща и продължението от нея: "Видях Сухейб ибн Синан пред вратата на Дару'л-Еркам. Пратеникът на Аллах беше вътре. След като мълчах известно време, попитах: "Какво искаш да направиш?" Той отговори: "А ти какво искаш да направиш?" Аз му казах: "Искам да вляза при Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), да чуя от него това, което казва." Сухейб отвърна: "И аз искам да направя същото." А после решихме: "Тогава да влезем заедно."
Така и направили. Двамата заедно влезли вътре. Този ден, докато се стъмнило, те били при Пратеника на Аллах. Слушали го, отдали сърцата си на правия път. Ръцете се протегнали за признание, езиците произнесли Келиме-иШехадет. След това слушали думите от този извор на напътствието.
В тишината на нощта излезли от тази къща, изпълнени със светлината на вярата в сърцата им... Тази светлина, щяла да обхване целия свят, никога нямало да угасне. Когато тя угасне, щял да престане да съществува и светът... Били удостоени с честта да са първите мъже с такава светлина.
Сухейб (радиаллаху анх) е измежду първите като Билял, Аммар, Ясир, Хаббаб, Сюмейе, присъединили се към кервана на вярата, които изтърпяват първите мъчения, посрещат мъките и трудностите, доказват на курайшите и на целия свят каква е силата на вярата.
В СийеруА'лями'л-Нубеля се споменава, че Сухейб бил изтезаван до такава степен, че не знаел какво говори, от време на време му била обличана желязна броня и бил оставян под горещото слънце, докато припадне и се строполи на земята.
Но Сухейб (радиаллаху анх) става повече известен с поведението си по време на преселението си в Медина. Сърцето му желаело да се пресели заедно с Пратеника ни (салляллаху алейхи уе селлем). Само че курайшите разбрали намерението му от неговите действия, от това, че продал стоката, която имал, и намалил товара си, обменил стоката си в пари и затова му попречили да се пресели заедно с Пратеника на Аллах. Започнали да го наблюдават и следят отблизо. Освен това следвали всяко действие на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), стъпка по стъпка.
Сухейб не можал да се присъедини към Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) в това свято пътуване, но се измъкнал от ръцете на езичниците и се отправил към Медина. Търсел много възможности да настигне Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) по пътя, да се присъедини към неговия преселнически керван. Но и това не станало. Всяко действие се следяло, нямало възможност да действа.
Накрая бил принуден да прибегне към измама, за да обърка преследващите го.
Нощта била студена. Излязъл навън, сякаш имал да прави нещо спешно. Отдалечил се малко, оставяйки впечатление, че отива по нужда. След това се върнал. Не след дълго отново излязъл. След малко пак се върнал. По-късно излизанията се увеличили. Имал вид на болен и обезпокоен човек.
Преследвачите се успокоили. Един от тях казал: "Радостна новина, успокоете се, Лат и Узза му дадоха мъчение с неговия стомах. С това разстройство не може да тръгне на път."
Откакто започнали да го следят, преследвачите не можели да се наспят. Но от този ден вече били спокойни. Опрели главите си и не след дълго се унесли в спокоен сън. Когато Сухейб се уверил, че са заспали, излязъл от дома си. В тъмнината на нощта напуснал Мекка и тръгнал за Медина.
Не минало много време и един от преследвачите се събудил. Усъмнил се, че нещо е станало. Останалите също се събудили. Със страх и безпокойство проверили дали Сухейб е в дома си. Но той бил заминал. Страхът, ядът, гневът стигнали до най-висока степен. Скочили на конете и препуснали лудо по пътищата, водещи към Медина.
Не след дълго настигнали Сухейб. Той усетил, че се приближават и се покатерил на едно високо място. Извадил си стрелите и лъка и се приготвил да стреля. Разтегнал струната на лъка и поставил една от стрелите. После със силен и решителен глас извикал на идващите: "Курайши, вие ме познавате, известно ви е, че съм от най-добрите стрелци, стрелите ми винаги попадат точно в целта. Не ще се доберете до мен, докато срещу всяка стрела не падне по един от вас! Имам и сабя, докато има едно парче месо от вас, ръцете ми ще продължават да удрят и замахват като светкавица."
Преследвачите се спрели. Един от тях започнал да говори: "Не можем да те оставим да избягаш заедно с имуществото си. Не можеш да спасиш от нас нито имуществото си, нито душата си. Когато дойде в Мекка, не притежаваше нищо, беше беден. Стана богат и стигна до това положение, в което си днес."
Сухейб го прекъснал: "Ако ви оставя тази стока ще ме оставите ли да си вървя?" "Да" - отговорили те.
Златото и среброто си Сухейб бил скрил на удобно място в дома си, преди да напусне Мекка. Той им посочил мястото.
След като постигнали желаното, курайшите оставили Сухейб.
Той се отправил към Медина, оставяйки в чужди ръце имуществото си, богатството си, които събирал години наред. Но той не се измъчвал. За вечното щастие, за религията, в която вярвал, жертвал богатството си. Сухейб бил добър търговец, той добре знаел, че това, което е направил, ще му донесе по-добра печалба.
Оставил всичко зад гърба си, продължил да върви... минавал през хълмове и долини и напредвал към новите надежди. Изморявал се, спирал малко да въздъхне. Когато чувството за срещата с Пратеника на Аллах изпълнило душата му, отново се изпълвал с любов, ставал с непоколебимост и продължавал да върви...
В далечината Медина вече се появила, а радостта му многократно се увеличила. Наближавайки Куба, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) видял, че той пристига. С радост го посрещнал и го известил с радостната вест, която всички вярващи и историята няма да забравят: "О, Ебу Яхя! Продажбата, която си направил, е с голяма печалба, тази търговия е търговия с голяма печалба!"
Душата на Сухейб, чието прозвище било Ебу Яхя, се изпълнила с радост. Преди него никой не бил идвал в Медина. Пратеникът на Аллах казал, че решението му е много добро (с голяма печалба).
Тази сделка остава в историята, когато се спомене Сухейб, и тя се споменава заедно с него. Търговията му наистина била печеливша. Ибн Аббас (радиаллаху анх) и много учени са на мнение, че причината да се низпослае следният айет е именно Сухейб (радиаллаху анх.):
"Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. А Аллах е Състрадателен към рабите." (ел-Бакара, 2:207)
За тази печалба, която няма да се забрави, и ние поздравяваме Сухейб (радиаллаху анх) и го споменаваме с добро име. Днес той лежи близо до Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), сред хиляди сахабета в Дженнету'л- Баки в Белде-иТайибе.
Интригуващи моменти за поука и просвещение
- Чистите хора с добър морал знаят, че животът в невежество е долен живот и изпълнен с грешки и заблуди.
- Има голяма разлика между идолопоклонниците, които живеят в невежество и живота на ехликитаб. Само че тази разлика не е достатъчна, за да изтрие заблудата. Защото желанията и страстите властват в много аспекти от живота, вдъхновението, което идва от чистия небесен извор с усилията на Иблис и подкрепящите го, е изменено, животът също е опетнен.
- Хората, които израстват сред ехликитаб със знанията, дадени им от небесните книги, знаят повече за идването на последния пророк и неговите особености.
- Преселението е изпълнено с много жертвоготовност и се изтърпява с много трудности.
- Предпочитането на вярата и вечното щастие са истинската печалба.
Надпреварата в светските облаги
Живеем в свят, изпълнен с лудост. Например пътуваме с кола, която се движи бързо, и от страх сме се хванали така, че не можем дори да се пуснем. Така тази луда надпревара продължава.
Хората, които не са уверени в утрешния ден, едва ли не цялата си сила и старание са концентрирали за придобиване на светски облаги. Когото и да се попита, ще приема тази истина, изразява я и се оплаква, че е въвлечен в това течение. Само че не прави усилия, считани за сериозни, за да се спаси от влиянието на това течение. И никой не знае къде и кога ще свърши тази надпревара.
Пратеникът на Аллах повелява: "Не се страхувам след мен да изпаднете в ширк. Но се страхувам от въвличането ви в страстта на светските облаги, от въвличане в надпревара за богатства."
Колко жалко обаче, че сме влезли в тази надпревара и като цяло сме изолирани в лудостта.


Всеки човек, ако вечерта след изморителния ден си направи равносметка за всеки час от деня, какъв ли ще е резултатът! Колко от изминалите часове и минути са за вечното му щастие? Дори колко са за семейството му, децата му, родителите му, близките му, приятелите му? Без тях как би могло светското щастие да се осъществи?
Накратко, схващаме ли какво правим и къде биваме въвличани, размишляваме ли върху това, какво трябва да направим, и правим ли стъпки напред, за да осъществим това, което мислим? Кога ще преминем от надеждата към инициативата? Кога ще заживеем в душевно спокойствие, давайки дължимото на всеки?
Кога ще се научим да отказваме, да вървим напред от малките печалби към големите? Кога ще установим равновесие?
Всевишният Аллах повелява: "О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за Утре! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела."
(Под "Утре" се има предвид Денят на възкресението, защото според Аллах земният живот е само като единствен ден. Повелята "Бойте се от Аллах!" се повтаря в знамението, за да се подчертае необходимостта от послушание пред повелите на Всевишния Аллах.)
"И не бъдете като онези, които забравиха Аллах – Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците." (ел-Хашр, 59:18-19)
Какво вършим отпреди, което после ще ни потрябва? След като мине времето за изпитание и чакаме резултата, какъв ли ще бъде той? Знаем, че това очакване ще бъде въодушевено, но дали този възторг ще бъде надежден? Или носи следа на страх и ужас?
Забравяме ли Аллах? Отнесохме ли се спрямо Аллах, сякаш го няма, докато бяхме на света? А когато се дава опрощение и милост в изобилие, ние забравени ли сме?
Ако сърцето ни носи искреност, ако добрите чувства в сърцата ни са все още здрави, ако чувстваме трептенията на душевните красоти, кога ще можем да изразим всичко това? Кога ще ги приложим в живота, ще ги съживим, ще ги отгледаме и ще вървим напред?
В рамките на един живот, създаден върху гнили основи, една основа, доведена до несигурно положение и ограбена, никак не е лесно да прехранваш семейство, да печелиш от позволената храна, да запазиш личността си и да запазиш целостта на семейството си, не е никак лесно, това го знаем. Но втората известна истина е необходимостта от спасението от това лудо течение, което ни влече, пътуването към истината, напредването, обединяването на мюсюлманите по този път, като се знае целта, замесена с наука и познание.
В каквито и условия да се намираме, сме длъжни да направим това, да се отправим към Аллах. Както се стараем за щастието на света, трябва да се стараем и за вечното щастие. Нека заедно чуем думите на Аллах: "И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за богобоязливите." (Али Имран, 3:133)
"И кажи: "Работете! Аллах вижда вашите дела – и Неговият Пратеник, и вярващите. И ще бъдете върнати при Знаещия скритото и явното, и ще ви извести какво сте вършили." (ет-Тевбе, 9:105)
Накрая нека чуем този айет, който не ни дава възможност да забравим за Сухейб: "Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. А Аллах е състрадателен към рабите."(ел-Бакара, 2:207)
Най-подходящото време за започване е времето, в което се намира човек. Утре е късно.