Вечният стремеж към щастие
Всеки човек, се стреми по един или друг начин към щастието, но за съжаление много малко хора го постигат. Стремежът към хармония и красота е заложен в човека и всеки се бори, всеки тръгва по някакъв път, за да удовлетвори това свое желание. Много философи и психолози измислят различни учения за постигане на щастието, за успокояване на човешкия дух, но повечето от тези идеи са останали само на белия лист без да намерят практическо приложение, а други макар и прилагани на практика не са успели да изпълнят своето предназначение. За да е изпълнено с щастие човешкото съществуване изключително важна роля играе вътрешната хармония, но по какъв път се достига до нея? Според някои вътрешната хармония се постига когато човек се откаже от свръхжеланията си. Известният френски философ Ж.П. Сартър смята, че свободата е единствената възможност за съществуване на човека, според него когато човек е изцяло свободен, живее истински. Но възможно ли е това? Истина е, че никога и в никое общество човек не е бил свободен в истинския смисъл на думата, винаги са съществували и съществуват ограничения от различен характер.
Живеем във време, в което остро се чувства упадъка на моралните стойности и човешките добродетели, а в едно такова време е наистина трудно човек да намери душевно спокойствие и щастие, но в никакъв случай не е невъзможно. На човек му необходима съвършена система, съвършен път, който да го отведе до вечното щастие, щастие в земния и в отвъдния живот. Ако тази система е човешка, в нея непременно ще има грешки, а дори и противоречия, нека не забравяме, че човек е склонен да греши. В такъв случай без съмнение е необходима божествена система. Тази великолепна и съвършена система е системата на Исляма. В нея няма грешки, несъвместими неща, пропуски, противоречия.
„Нима не размишляват над Корана? И ако беше от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия" (4:82)
Никоя друга система, освен Исляма не ще отведе човека до щастието. Ислямът предлага разрешение на абсолютно всички проблеми и въпроси, вълнуващи човека. Пътят на Исляма е пътят към щастието.
Нима е нормално да се твърди, че религията няма място във всекидневието на индивида? Без религия няма вяра, а без вяра няма щастие! И ако повечето от хората страдат от липса на щастие, то това е в резултат от безверието или резултат от слаба вяра. Безверието е изворът на анархията, упадъкът на нравите, конфликтите, несправедливостта, насилието, раздорът, интригите, аморалността. Следователно, лек срещу всичко това е вярата, но не каква да е вяра, а вяра в Единствения Творец! Единствено с вяра в Аллах се постига вътрешен мир и щастие.
„Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват" (Ар-Рад 28)
Опознаването на Исляма, силната вяра, организиране на живота според нормите на Исляма – ето пътя към успеха, спасението и щастието.
„Които вярват и вършат праведни дела – Ние не ще погубим наградата на никой добротворстващ" (18:30)
„А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния, живот ще е от губещите" (3:85)
Хатидже Ибрахим
студентка II курс в педагогически институт – Шумен
с. Козица, общ. Попово
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (91), Януари, 2000 година
Портал 
