Що е щастие?Локман Хеким обяснява по следния начин щастието:
"Две неща не трябва да се забравят:
1. Да не се забравя Аллах Теаля. (Ако станеш Негов приятел, ще постигнеш благополучие в живота).
2. Да не се забравя смъртта. (Никога не забравяй, че си преходен, за да не се изгубиш в лабиринтите на живота).
Две неща трябва да се забравят:
1. Забрави лошите неща, които са ти направили. (Мевляна повелява: Факта, че цветето търпи тръните в клона, направи розата да е царица на цветята").
2. Забрави добрините, които си направил. (Смятай за Аллахово благоволение всяка добра постъпка. Не забравяй, че именно Всевишният ти вдъхна това желание да направиш доброто! Благодари Му!)
Истински вярващ е онзи, който е способен да открие щастието в коричката сух хляб, който съумее да открие благополучието в паденията и извисяванията, с които Аллах ни подлага на изпитания; и този, който е доволен от живота си.
В своето произведение "Аамак-и хаял" (Дълбините на въображението) Ахмед Хилми ефенди от Пловдив (Филибели Ахмед Хилми) предава следния иносказателен разказ, чрез който иска да ни внуши как да превърнем неблагополучията в щастие.
Главният герой на разказа Рааджи, увлечен в дълбокомислената поезия, която Айналъ баба изпълнява в съпровод на флейта, се унася и се озовава в един дружески кръг. В него присъстват мнозина като се почне от пророците и се стигне до философите, от високопоставени лица до суфисти. А един от тях на име Човечество плаче и търси щастието в своята безизходица:
- Кажете ми, пощадете ме! Аз се отвращавам от живота, а същевременно не мога без него. Простете ми и ми кажете бихте ли ми назовали що е щастие?
Някои от присъстващите там пигмеи дребосъци скачат от малките си столове и отговарят:
Конфуций: - Щастие е това да можеш да побереш всичките вкусове в един съд с ориз!
Платон: - Логиката! В нея е щастието!
Заратустра: - Да не останеш в мрака!
Брахма: - Щастието ли? Това е обратното на онова, което всеки си мисли.
Буда: - Щастието е едно от прекрасните имена на изчезването. Нирвана! О, Човечество! Това е Нирвана! (празното пространство).
Като чул тези техни обяснения, Човечеството окончателно се побъркало и рекло:
- Вие не допринесохте полза дори за себе си. През целия си живот живяхте лишени от щастие. Няма следа от щастието и в това, което казвате! Нито вие изпитахте щастието, нито пък онези, които ви следваха. Всичките ви мисли и разсъждения станаха храна на молците в книгите ви, наредени в прашните рафтове.
Тогава се изправи един Аллахов приятел и рече:
- Светът е създаден, за да може умните да наблюдават тайнствата му и Аллаховото изкуство и да си направят изводи от него, а за глупците, за да се хранят и да задоволяват страстите си...
Най-накрая като се изправи на крака взе думата нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и обясни що е щастие:
- О, Човечество! Щастието, това е да приемеш живота такъв какъвто си е; да се съгласяваш с тежестите и мъките му и да полагаш усилия за тяхното преодоляване. Сиреч да постигнеш здравия разум!
При тези негови думи Човечеството се изправи на крака и удовлетворен от отговора заяви:
- О, гордост на световете! О, славний и велик Пейгамбер! Единствено ти си този, който разбираш болките на човечеството и намираш лек за тях!
Източник 
Портал 
