8 Имам ел-Бухари

Един от най-големите учени по хадис е Имам Бухари. Истинското му име е Мухаммед бин Исмаил бин Ибрахим бин Мугиреел-Джулфи. Роден е на 27 шеввал в петък през 810 г. (194 г. по хиджра) в Бухара и става известен с прозвището си Бухари. Баща му Исмаил бил една от избраните личности и от общността на разказвачите на хадиси. Ходил е на сбирките на един от големите учени Абдуллах ибн Мубарак. Бил е от тези, на които дуата им се приемала. Много пъти отправял следната молитва: "О, Аллах, не приемай всичко от моята дуа и желания, а отдели една част за ахирета, която да намеря там!"
Майка му била известна с набожността си. Още от малък Бухари загубил баща си. Богатството, наследено от бащата, майката изразходила за възпитанието на Имам Бухари и брат му. В детските си години се разболял от някаква болест, от която ослепял. Макар че майка му се опитала да го лекува, синът й останал сляп. Тя дълго време отправяла дуа детето й да прогледне.
Една нощ сънувала Пророка Ибрахим (алейхис селям) и тя му поискала дуата. Той й казал: "Не тъгувай, Всевишният Аллах отново ще дари сина ти със зрение!" На сутринта Бухари прогледнал.
Още в ранна детска възраст Бухари започнал да изучава наука от учените в Бухара. В началото на образованието си почувствал интерес към изучаването на науката хадис. Още от десетата си годишнина получил вдъхновение (желание) в сърцето си за наизустяване на хадисите и продължил да посещава уроците на учените по хадис. Ненавършил петнайсет години, Бухари вече знаел наизуст над 70 хил. хадиса. Като чули за това чудо, го попитали: "Наистина ли знаеш толкова хадиси?" Той отговорил: "Да! Даже повече от седемдесет хиляди хадиса. Освен това знам от кой са предадени, годината на раждане и годината на смъртта на разказвача." В науката хадис толкова се извисил, че с учителите си разисквал и спорел по различни въпроси. Впрочем учителят му Дахили с негова помощ научил кои са всички разказвачи на някои хадиси.
На 16-годишна възраст Бухари наизустил книгите на Абдуллах ибн Мубарак и Веки ибн Джеррах. В науката фъкъх изучил известните неща на муджтехидите. После заедно с майка му и брат му Ахмед отишъл на хадж. След изпълнението на хаджа майка му и брат му се върнали в Бухара, а той останал в Мекка и започнал да събира хадиси. По време на пребиваването си в Мекка научил фъкъха на Имам Шафи от Абдуллах бин Зубейр ел-Хамиди.
Бухари останал в Мекка шест години. След това започнал да пътешества из мюсюлманския свят в търсене на разказвачи на хадисите на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Посетил Хорасан, Багдат, Шам, Египет, Басра, Куфа. Броят на учителите, от които е взимал уроци, достига хиляда.
Хашид бин Исмаил разказва следното за него: "Това, което Бухари чуваше още от малък, не го записваше, а го наизустяваше. В Басра заедно обикаляхме при учениците по хадис, ние записвахме, а той не. Попитахме го каква е причината, за да не води записки. А дотогава бяха минали шестнайсет дена в обикаляне. Той каза: "Донесете и ми покажете записките си." Донесохме му записките си. Той пред нас рецитира повече от 15 хил. хадиса наизуст. После каза: "Виждате, че не съм пропилял времето си напразно."
Който изпаднеше в грешка за преданието на един хадис и за веригата на разказвачите (сенеда), веднага намираше Имам Бухари и научаваше това правилно. Ахмед ибн Халдун разказва: "Имам Муслим дойде при Имам Бухари, виждайки висотата на знанието му го целуна по челото и каза: "Разреши ми да целуна и краката ти, ей, учителю на учителите, водач на мухаддисите (учените по хадис)!" След това Имам Муслим зададе един въпрос по даден хадис. След като получи отговор, каза: "На теб само завистниците са ти врагове. Засвидетелствам, че на света няма друг учен като теб."
Смирението и искреността в ибадетите на Имам Бухари били много големи. Веднъж, докато кланял намаз, пчели го ужилили на седемнайсет места по тялото му, но той не развалил намаза си. Защото не усетил тяхното жилене.
Имам Бухари наследил много имот и пари от баща си. На всички правел добрини, бил много щедър. На бедните давал много садака, сам той посрещал нуждите на учениците си. Ядял много малко – задоволявал се с два-три бадема на ден. Четири години въобще не ядял храна, поддържал се само с малко хляб, след което се разболял. Лекарите му казали: "Тази болест се е появила поради яденето на сух хляб." Оттогава се поддържал само с хляб и вода.
Имам Бухари освен байрамските дни говеел през цялата година. Винаги отбягвал съмнителните неща. Много се страхувал от злословенето, попитали го защо, а той отговорил: "Искам, когато се срещна с Аллах, въобще да не съм правил гъйбет (одумване) и никой да не ми търси отговорност за това."
В първите часове на нощта Бухари спял, после ставал и се занимавал с наука и ибадет. За три дни правел хатим (прочитал Свещения Коран), после правел дуа и казвал: "Дуата, правена в края на всеки хатим, е приета." В нощите на месец рамазан с приятелите си кланял намаз, като във всеки намаз прочитал по една трета от Корана.
Бухари се отморявал чрез стреляне с лък. Неговият писар отбелязва, че докато е бил при него, Бухари не можал да улучи целта си само два пъти.
Веднъж, когато Имам Бухари отишъл в Багдат, повечето от тамошните учени се събрали и искали да го изпитат. Объркали текста и променили сенеда (веригата на разказвачите) на над сто хадиса. Променените хадиси ги дали на един човек да ги разнесе на десет души по десет на всекиго от тях. Тези десет души отишли на сбора, в който участвал Имам Бухари, и всеки един от тях му прочел дадените хадиси, като го попитали: "Знаете ли тези хадиси?" Имам Бухари казал: "По начина, по който ги казвате, нито един от тях не съм чувал." След като прочели хадисите, Имам Бухари се обърнал към тях и им прочел правилно стоте хадиса и техния сенед. Всички разбрали силата на запаметяването на Бухари и висшите му знания в науката хадис. Той знаел всичко за живота на разказвачите на хадиси, сякаш е живял с тях.
Имам Бухари с величието си в тази наука е написал много ценни книги. Една от тях еДжамиу Сахих– най-голямото му и известно произведение, познато още като Сахих ел-Бухари. Това е най- ценната му книга, събрала около 7275 хадиса. Имам Бухари сам разказва за причината да я нарече Сахих: "Сънувах Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), бях седнал срещу него и клатейки ветрилото, което държах в ръцете си, прохлаждах честитото му тяло, отдалечавах мухите, които искаха да кацнат на честитото му тяло." Голяма личност ми разтълкува съня: "Ти ще отделиш думите на Пророка ни (салляллаху алейхи уе селлем) от лъжите и измислиците." След това събрах достоверни хадиси и по този начин нарекох произведението си Сахих."
Имам Бухари написва това произведение в Месджид-иХарам в Мекка. Сам той разказва как е писал произведението си: "Съставих книгата си въз основа на 600 хил. хадиса. Преди да запиша всеки един хадис в книгата, вземах гусул, кланях два рекята истихаре намаз и лягах. След като се събудех, записвах хадиса в книгата. Нито един хадис не съм записал, без да съм направил това. Това го свърших за 16 години."
Имам Бухари с написването си на Сахих получил голяма почит и уважение от ислямските учени. Ебу Мухаммед Мусени от почит и уважение изписал със златна вода Свещения Коран и Сахих на Бухари от началото до края. Някои други произведения, които е написал Имам Бухари, са: Tapuxy 'л-Кебир, Китабу 'л-Хибе, Есмау 'с-Сахабе и др.
В последните години от живота си Бухари се завърнал в Нишапур, знаещите за величието му в науката се събрали около него. След това, разделяйки се с Нишапур, отишъл в Бухара. Управителят на Бухара Халид бин Ахмед му изпратил известие да се яви заедно с произведенията си при него, искал да слуша само него. Освен това искал да преподава на децата му специални уроци. Тогава Имам Бухари казал: "Аз няма да унижа науката, като я донеса пред вратата на управителя." Ако иска наука, да присъства на научните събрания в месджида и вкъщи. Ако не приемаш моите слова, тогава ми забрани да преподавам от катедрата, за да остана извинен пред Аллах. Но аз спазвам хадиса на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем): "Всеки, който го попитат по дадена наука и той я скрие, в Съдния ден ще му сложат един огнен повод. Аз не крия науката." А за преподаването на специални уроци по хадис за децата му казал: "Аз не мога да оставя преподаването на хадис на част от хората, за да давам уроци на няколко души." Тогава управителят заповядал Имам Бухари да напусне Бухара. Бухари се подчинил и напуснал родния си град.
При новината, че Бухари ще напусне Бухара, го поканили да отиде в Самарканд. По пътя за Самарканд разбрал, че една част от обществото го желае, а друга - не, и останал при роднините си в Харшенк. През нощта, кланяйки техеджуд намаз, отправил следната Дуа: "О, Аллах, толкова широкия свят за мен стана тесен. Вземи ме при Теб!" В този месец се разболял и в нощта срещу Рамазан Байрам през 870 г. (256 г. по хиджра) починал. Намазът дженазе се извършил след Байрам намаз.
Преди смъртта си Имам Бухари завещал: "Обвийте ме с кефен от три парчета бял плат". Той починал на 62 години. Няколко дни след смъртта му от гроба му започнала да излиза приятна миризма, която се разнасяла доста време след това.