Бухари – колосът на науката за свещените хадиси
Бухари е най-великият измежду учените, автор на книгата със свещени хадиси „Бухари-и шериф". Истинското му име е Мухаммед бин Исмаил бин Ибрахим бин Мугире бин Мердихбех ел-Джуфи. Той е достигнал връхната точка в науката за свещените хадиси като е събрал и научил наизуст над 300 хиляди от тях.
Затова е бил наричан имам. Тъй като е родом от град Бухара, по-късно става известен с името Имам Бухари.
Роден е през 810 г. в гр. Бухара и почива на 62-годишна възраст в гр. Хертенк, в близост до Семерканд, където бил погребан.
Първоначално учи в родния си град – важен научен център на тогавашното време. Още в ранна възраст губи баща си. С неговото и на брат му обучение и възпитание се заема майка им, една достойна и уважавана жена. Средствата, които тя наследява след смъртта на съпруга си, влага в образованието и възпитанието на синовете си.
Като малък Бухари боледува от някаква неизвестна болест и губи зрението си. Майка му се опитва по всякакви начини той да бъде излекуван, но безуспешно. Въпреки това тя продължава непрестанно да се моли за изцелението на детето си. Една вечер сънува Хз. Ибрахим, който й известява: „Не се тревожи, Всевишният Аллах ще възвърне зрението на сина ти". На сутринта той вече вижда.
Още в първите години на обучението си той започва да проявява интерес към свещените хадиси. Когато го питали как е започнал да ги изучава, той отговарял: Като помагах на писарите. Това продължи до десетгодишната ми възраст. След това започнал да взема уроци по хадис от специални учители. Преди да навърши 15-годишна възраст, той вече бит наизустил 70 хиляди хадиси. По този повод хората го питали: Наистина ли знаеш наизуст толкова много хадиси? А той им отговарял: „Да! Дори трябва да са повече от 70 хиляди. Освен това зная кой ги е разказал, датата на раждането и смъртта му.“ Толкова бил добър в своята област, че спокойно влизал в научни спорове с учителите си.
За себе си Бухари разказвал следното: На 16-годшдна възраст знаех наизуст книгите на Абдуллах бин Мубарек и Веки бин Джеррах. След това с майка ми и брат ми заминахме на хадж. Като изпълних това си задължение, те се върнаха в Бухара, а аз останах в Мекка и започнах да събирам свещени хадиси. На 18-годишна възраст събрах фетвите на сахабиите и табиините. През това време посетих Медина. На лунна светлина, клекнал до гроба на Расулюллах, написах книгата си „Тарих-ул-кебир" (Голямата история).
Години наред Имам Бухари е пътешествал в името на науката. Посетил е градовете Мекка, Медина, Багдат, Басра, Куфе, Египет. Нишабур, Белх, Мерв, Дамаск, Хумс и др., където се срещал с известни учени по хадис и черпел познания от тях. Той имал толкова силна памет, че веднъж като чуел или прочитал даден хадис, веднага го наизустявал. Ибн Исмаил си спомня следния случай: „Въпреки че беше малък, Бухари не записваше това, което чуваше, но въпреки това го запаметяваше. В Басра заедно посещавахме учени по хадис. Докато ние записвахме, той само слушаше. Бяха минали шестнайсет дена. Попитахме го защо не води записки: Дайте да видя какво сте записали вие. След като го видя, той ни рецитира цели петнайсет хиляди хадиса наведнъж и рече: Както виждате, не съм си губил времето напразно. Тогава разбрахме, че в науката за хадиси никой не е в състояние да го надмине.
При тези си пътешествия Имам Бухари е черпел знания и е запаметил нови хадиси от над хиляда учени. Той държал да проучи източника на свещения хадис, който чувал и отхвърлял онези от тях, които не бити в унисон с повелите на Пророка с а.с и не отговаряли на нравствените изисквания. Запаметявал не само текета на свещените хадиси, но и името, датата на рождение и смъртта на лицата, интересувал се от техния морал, от начина им на живот, от кого са чути дадения хадис, кои други са черпили хадиси от същия учен. А броят на онези, които са чули и научили свещени хадиси от Имам Бухари, надхвърля 90 хиляди!
В последните години на своя живот Имам Бухари става неоспорим авторитет сред научните среди. Това обаче предизвиква завистта на някои от тях. Затова Бухари напуска гр. Нишабур и заминава в Бухара. Тук валията на града Халид бин Ахмед му изпраща известие да се яви при него с книгите си. Тогава Бухари му отговаря: Аз не бих могъл да занеса науката пред дверите на емира и да се унижавам по този начин. Ако той иска да се запознае с моята наука, нека заповяда у дома или в месджида. Ако не приеме това мое предложение, нека ми забрани да преподавам. Ала аз ще се ръководя от думите на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем): Ако на някой човек му бъде зададен въпрос от областта на някоя наука и той откаже да отговори, в съдния ден ще му бъде поставена огнена юзда.
Тогава емирът на Бухара му нарежда да напусне града. Но скоро след това сам валията бива свален от поста му и качен на магаре, го разкарват из града, съобщавайки: „Такава ще е съдбата на всеки, който върши злини!“ А онези, които подкрепяли валията в делата му, били постигнати от различни беди.
Бухари напуска и Бухара и се установява при своите роднини в гр. Хертенк, където скоро умира и бива погребан.
Когато веднъж Имам Муслим го помолил да разтълкува един хадис, той му дал твърде изчерпателен отговор. Тогава Муслим му казал: Само завистниците могат да ти бъдат врагове. Заклевам се, че на света няма друг, равен на тебе.
Имам Бухари наследява много средства от баща си. Той обаче бил много щедър и правел добрини на всички. Раздавал много дарове на бедните, лично подпомагал учениците си.
С изключение на празничните дни, той обичал да пости. Избягвал съмнителните храна, не обичал злословието. Ето какво казва той за най-известната си книга „Джами-ус-сахих“: Тези хадиси избрах измежду 600 хиляди други. В тази си книга, която написах за 16 години, включих 7275 от тях.
Портал 
