Сахих ал-Бухари

Сахих ал-Бухари
Достоверният Бухари



Съдържание

   Книга 1

      1. Откровения
      2. Вяра
      3. Знание
      4.  Абдест (ритуално измиване)
      5. Гусул (баня)
      6. Менструален период
      7. Таяммум (почистване с пръст)
      8. Молитва (намаз, салят)
      9.  Достойнствата на молитвената зала
      10. Времената за молитва (намаз)
      11. Призивът за молитва (Aзан)
      12. Характеристики на молитвата

Откровения



عَنْ عُمَرَ بْنَ الْخَطَّابِ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَ سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ إِنَّمَا الْأَعْمَالُ بِالنِّيَّاتِ وَإِنَّمَا لِكُلِّ امْرِئٍ مَا نَوَى فَمَنْ كَانَتْ هِجْرَتُهُ إِلَى دُنْيَا يُصِيبُهَا أَوْ إِلَى امْرَأَةٍ يَنْكِحُهَا فَهِجْرَتُهُ إِلَى مَا هَاجَرَ إِلَيْهِ

1:1:1: Предадено от Умар ибн ал-Хаттаб

Чух Пратеника на Аллах ﷺ да казва: „Наградата за делата зависи от намерението и всеки човек ще получи награда според намеренията си. Така че, който се е преселил за земни блага или да се ожени за жена, неговото преселение е за това, за което се е преселил.”


عَنْ عَائِشَةَ أُمِّ الْمُؤْمِنِينَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهَا أَنَّ الْحَارِثَ بْنَ هِشَامٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ سَأَلَ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَقَالَ يَا رَسُولَ اللَّهِ كَيْفَ يَأْتِيكَ الْوَحْيُ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَحْيَانًا يَأْتِينِي مِثْلَ صَلْصَلَةِ الْجَرَسِ وَهُوَ أَشَدُّهُ عَلَيَّ فَيُفْصَمُ عَنِّي وَقَدْ وَعَيْتُ عَنْهُ مَا قَالَ وَأَحْيَانًا يَتَمَثَّلُ لِي الْمَلَكُ رَجُلًا فَيُكَلِّمُنِي فَأَعِي مَا يَقُولُ قَالَتْ عَائِشَةُ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهَا وَلَقَدْ رَأَيْتُهُ يَنْزِلُ عَلَيْهِ الْوَحْيُ فِي الْيَوْمِ الشَّدِيدِ الْبَرْدِ فَيَفْصِمُ عَنْهُ وَإِنَّ جَبِينَهُ لَيَتَفَصَّدُ عَرَقًا

1:1:2: Предадено от Айша

(Майката на вярващите) Ал-Харис бин Хашим попита Пратеника на Аллах ﷺ: „О Пратенико на Аллах, как ти се низпослава Небесното вдъхновение?” Пратеника на Аллах ﷺ отговори: „Понякога се низпослава като звъненето на камбана – тази форма на Вдъхновение е най-трудна от всички и това състояние отминава, след като вече съм запомнил това, което ми се вдъхновява. Понякога Ангелът идва във формата на човек и ми говори, а аз запомням това, което казва.” Айша добави: „Наистина, аз видях Пророка ﷺ да получава вдъхновение в много студен ден и забелязах пот да капе от челото му, когато вдъхновението приключи.”


عَنْ عَائِشَةَ أُمِّ الْمُؤْمِنِينَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهَا : أَوَّلُ مَا بُدِئَ بِهِ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْ الْوَحْيِ الرُّؤْيَا الصَّالِحَةُ فِي النَّوْمِ فَكَانَ لَا يَرَى رُؤْيَا إِلَّا جَاءَتْ مِثْلَ فَلَقِ الصُّبْحِ ثُمَّ حُبِّبَ إِلَيْهِ الْخَلَاءُ وَكَانَ يَخْلُو بِغَارِ حِرَاءٍ فَيَتَحَنَّثُ فِيهِ وَهُوَ التَّعَبُّدُ اللَّيَالِيَ ذَوَاتِ الْعَدَدِ قَبْلَ أَنْ يَنْزِعَ إِلَى أَهْلِهِ وَيَتَزَوَّدُ لِذَلِكَ ثُمَّ يَرْجِعُ إِلَى خَدِيجَةَ فَيَتَزَوَّدُ لِمِثْلِهَا حَتَّى جَاءَهُ الْحَقُّ وَهُوَ فِي غَارِ حِرَاءٍ فَجَاءَهُ الْمَلَكُ فَقَالَ اقْرَأْ قَالَ مَا أَنَا بِقَارِئٍ قَالَ فَأَخَذَنِي فَغَطَّنِي حَتَّى بَلَغَ مِنِّي الْجَهْدَ ثُمَّ أَرْسَلَنِي فَقَالَ اقْرَأْ قُلْتُ مَا أَنَا بِقَارِئٍ فَأَخَذَنِي فَغَطَّنِي الثَّانِيَةَ حَتَّى بَلَغَ مِنِّي الْجَهْدَ ثُمَّ أَرْسَلَنِي فَقَالَ اقْرَأْ فَقُلْتُ مَا أَنَا بِقَارِئٍ فَأَخَذَنِي فَغَطَّنِي الثَّالِثَةَ ثُمَّ أَرْسَلَنِي فَقَالَ{اقْرَأْ بِاسْمِ رَبِّكَ الَّذِي خَلَقَ خَلَقَ الْإِنْسَانَ مِنْ عَلَقٍ اقْرَأْ وَرَبُّكَ الْأَكْرَمُ}فَرَجَعَ بِهَا رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَرْجُفُ فُؤَادُهُ فَدَخَلَ عَلَى خَدِيجَةَ بِنْتِ خُوَيْلِدٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهَا فَقَالَ زَمِّلُونِي زَمِّلُونِي فَزَمَّلُوهُ حَتَّى ذَهَبَ عَنْهُ الرَّوْعُ فَقَالَ لِخَدِيجَةَ وَأَخْبَرَهَا الْخَبَرَ لَقَدْ خَشِيتُ عَلَى نَفْسِي فَقَالَتْ خَدِيجَةُ كَلَّا وَاللَّهِ مَا يُخْزِيكَ اللَّهُ أَبَدًا إِنَّكَ لَتَصِلُ الرَّحِمَ وَتَحْمِلُ الْكَلَّ وَتَكْسِبُ الْمَعْدُومَ وَتَقْرِي الضَّيْفَ وَتُعِينُ عَلَى نَوَائِبِ الْحَقِّ فَانْطَلَقَتْ بِهِ خَدِيجَةُ حَتَّى أَتَتْ بِهِ وَرَقَةَ بْنَ نَوْفَلِ بْنِ أَسَدِ بْنِ عَبْدِ الْعُزَّى ابْنَ عَمِّ خَدِيجَةَ وَكَانَ امْرَأً قَدْ تَنَصَّرَ فِي الْجَاهِلِيَّةِ وَكَانَ يَكْتُبُ الْكِتَابَ الْعِبْرَانِيَّ فَيَكْتُبُ مِنْ الْإِنْجِيلِ بِالْعِبْرَانِيَّةِ مَا شَاءَ اللَّهُ أَنْ يَكْتُبَ وَكَانَ شَيْخًا كَبِيرًا قَدْ عَمِيَ فَقَالَتْ لَهُ خَدِيجَةُ يَا ابْنَ عَمِّ اسْمَعْ مِنْ ابْنِ أَخِيكَ فَقَالَ لَهُ وَرَقَةُ يَا ابْنَ أَخِي مَاذَا تَرَى فَأَخْبَرَهُ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ خَبَرَ مَا رَأَى فَقَالَ لَهُ وَرَقَةُ هَذَا النَّامُوسُ الَّذِي نَزَّلَ اللَّهُ عَلَى مُوسَى يَا لَيْتَنِي فِيهَا جَذَعًا لَيْتَنِي أَكُونُ حَيًّا إِذْ يُخْرِجُكَ قَوْمُكَ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَوَمُخْرِجِيَّ هُمْ قَالَ نَعَمْ لَمْ يَأْتِ رَجُلٌ قَطُّ بِمِثْلِ مَا جِئْتَ بِهِ إِلَّا عُودِيَ وَإِنْ يُدْرِكْنِي يَوْمُكَ أَنْصُرْكَ نَصْرًا مُؤَزَّرًا ثُمَّ لَمْ يَنْشَبْ وَرَقَةُ أَنْ تُوُفِّيَ وَفَتَرَ الْوَحْيُ عَنْ جَابِرَ بْنَ عَبْدِ اللَّهِ الْأَنْصَارِيَّ قَالَ وَهُوَ يُحَدِّثُ عَنْ فَتْرَةِ الْوَحْيِ فَقَالَ فِي حَدِيثِهِ بَيْنَا أَنَا أَمْشِي إِذْ سَمِعْتُ صَوْتًا مِنْ السَّمَاءِ فَرَفَعْتُ بَصَرِي فَإِذَا الْمَلَكُ الَّذِي جَاءَنِي بِحِرَاءٍ جَالِسٌ عَلَى كُرْسِيٍّ بَيْنَ السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ فَرُعِبْتُ مِنْهُ فَرَجَعْتُ فَقُلْتُ زَمِّلُونِي فَأَنْزَلَ اللَّهُ تَعَالَى{يَا أَيُّهَا الْمُدَّثِّرُقُمْ فَأَنْذِرْ إِلَى قَوْلِهِ وَالرُّجْزَ فَاهْجُرْ}فَحَمِيَ الْوَحْيُ وَتَتَابَعَ تَابَعَهُ عَبْدُ اللَّهِ بْنُ يُوسُفَ وَأَبُو صَالِحٍ وَتَابَعَهُ هِلَالُ بْنُ رَدَّادٍ عَنْ الزُّهْرِيِّ وَقَالَ يُونُسُ وَمَعْمَرٌ

1:1:3: Предадено от Айша

(Майката на вярващите) Началото на Небесното вдъхновение на Пратеника на Аллах ﷺ било под формата на праведни сънища, които идвали като истинска дневна светлина и тогава му била дарена любов към уединението. Той се усамотявал в пещерата Хира, където той служел единствено на Аллах постоянно в продължение на много дни, докато не го обземало желание да види семейството си. Той си вземал храна със себе си за пътуването и престоя, а после се връщал при жена си Хатиджа, за да си вземе храна по същия начин отново, докато внезапно Истината не се спусна при него, когато той бил в пещерата Хира. Ангелът дошъл при него и му казал да чете. Пророкът ﷺ отговорил: „Аз не мога да чета.”

Пророка ﷺ добави: „Ангелът ме хвана и ме притисна толкова здраво, че вече не можех да издържам. След това той ме пусна и отново ми каза да чета и аз казах: ‘Аз не мога да чета.’ При това той ме хвана и ме притисна втори път, докато вече не издържах. Тогава той пак ме пусна и ми каза да чета, но аз отново му казах: ‘Аз не мога да чета (или ‘Какво да чета?’).’ Тогава той ме хвана за трети път и ме притисна, след което ме пусна и ми каза: Чети в името на твоя Господ, Който сътвори - сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия. (96:1-3)” Тогава Пратеника на Аллах ﷺ се върнал с Вдъхновението и със силно биещо сърце. Тогава той отишъл при Хатиджа бинт Хуалид и казал: „Завий ме! Завий ме!” Те го покрили докато отминал страхът му, след което той ѝ казал какво се случило и добавил: „Страх ме е да не ми се случи нещо.” Хатиджа отговорила: „Никога! Кълна се в Аллах, Аллах няма да те опозори никога. Ти поддържаш добри отношения с близки и роднини, помагаш на бедните и нуждаещите се, гощаваш гостите си щедро и помагаш на хората в неволя.”

След това Хатиджа го закарала при братовчед ѝ Уарка бин Науфал бин Абдул Узза, който през пред-ислямския период станал християнин и пишел на иврит. Той преписвал евангелието на иврит толкова, колкото Аллах пожелаел. Той бил старец, изгубил зрението си. Хатиджа казала на Уарка: „Чуй историята на племенника си, о братовчеде мой.” Уарака попитал: „О племеннико, какво си видял?” Пратеника на Аллах ﷺ описал какво видял. Уарака казал: „Това е същият този, който пази тайните (ангел Джибраил), който Аллах изпратил при Муса. Ще ми се да бях млад и да доживея времето, когато твоят народ ще се отрече от теб.” Пратеника на Аллах ﷺ казал: „Ще ме прокудят ли?” Уарака потвърдил и казал: „Всеки, който е дошъл с това, което ти донесе, е бил третиран с враждебност и ако аз доживеех до деня, в който хората ще те прокудят, щях да те подкрепя.” Но след няколко дена Уарака умрял и Небесното откровение прекъснало за известно време.

Предадено от Джабир бин Абдуллах ал-Ансари, когато говорил за прекъсването на откровението, предал речта на Пророка ﷺ: „Както си вървях, изведнъж чух глас от небето. Погледнах нагоре и видях същия ангел, който ме посети в пещерата Хира да седи на стол между земята и небето. Изплаших се от него, върнах се вкъщи и казах: ‘Завийте ме!’” Тогава Аллах низпослал следните знамения от Корана: О, ти, който се обвиваш, стани и предупреждавай, и твоя Господ възвеличавай, и дрехите си почиствай, и скверността отбягвай. (74:1-5) След това откровението започнало да идва силно, често и редовно.


عَنْ سَعِيدُ بْنُ جُبَيْرٍ عَنْ ابْنِ عَبَّاسٍ فِي قَوْلِهِ تَعَالَى{لَا تُحَرِّكْ بِهِ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِ}قَالَ كَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يُعَالِجُ مِنْ التَّنْزِيلِ شِدَّةً وَكَانَ مِمَّا يُحَرِّكُ شَفَتَيْهِ فَقَالَ ابْنُ عَبَّاسٍ فَأَنَا أُحَرِّكُهُمَا لَكُمْ كَمَا كَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يُحَرِّكُهُمَا وَقَالَ سَعِيدٌ أَنَا أُحَرِّكُهُمَا كَمَا رَأَيْتُ ابْنَ عَبَّاسٍ يُحَرِّكُهُمَا فَحَرَّكَ شَفَتَيْهِ فَأَنْزَلَ اللَّهُ تَعَالَى{لَا تُحَرِّكْ بِهِ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِ إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُ وَقُرْآنَهُ}قَالَ جَمْعُهُ لَه فِي صَدْرِكَ وَتَقْرَأَهُ{فَإِذَا قَرَأْنَاهُ فَاتَّبِعْ قُرْآنَهُ}قَالَ فَاسْتَمِعْ لَهُ وَأَنْصِتْ{ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُ}ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا أَنْ تَقْرَأَهُ فَكَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بَعْدَ ذَلِكَ إِذَا أَتَاهُ جِبْرِيلُ اسْتَمَعَ فَإِذَا انْطَلَقَ جِبْرِيلُ قَرَأَهُ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ كَمَا قَرَأَهُ

1:1:4: Предадено от Саид бин Джубаир

Когато Ибн Аббас обяснявал думите на Аллах: Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]! (75:16), казал: „Пратеника на Аллах ﷺ понасяше откровението трудно и за това си движеше устните бързо повтаряйки го.” Ибн Аббас помръднал устните си, казвайки: „Аз движа устните си пред вас така, както го правел Пратеника на Аллах ﷺ.” Ибн Аббас добавил: „За това Аллах низпослал: Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]! Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа. (75:16-17), което значи, че Аллах ще направи така, че да запомни тази част от Корана, която му била низпославана на ум и да я рецитира. Думите на Аллах: И когато го четем, следвай неговото четене! (75:18) означават ‘слушай и бъди тих’. После неговото разясняване е Наша грижа. (75:19) означава ‘Аллах ще те направи да го рецитираш и значението му ще бъде ясно от самосебе си чрез твоя език.’ След това Пратеника на Аллах ﷺ слушал Джибраил всеки път, когато той идвал, а когато си тръгнел, рецитирал така, както рецитирал Джибраил.”


عَنْ ابْنِ عَبَّاسٍ قَالَ كَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَجْوَدَ النَّاسِ وَكَانَ أَجْوَدُ مَا يَكُونُ فِي رَمَضَانَ حِينَ يَلْقَاهُ جِبْرِيلُ وَكَانَ يَلْقَاهُ فِي كُلِّ لَيْلَةٍ مِنْ رَمَضَانَ فَيُدَارِسُهُ الْقُرْآنَ فَلَرَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَجْوَدُ بِالْخَيْرِ مِنْ الرِّيحِ الْمُرْسَلَةِ

1:1:5: Предадено от Ибн Аббас

Пратеника на Аллах ﷺ беше най-щедрия от всички хора и достигаше върха на своята щедрост през месец рамазан, когато се срещаше с Джибраил. Джибраил се срещал с него всяка нощ от рамазан, за да го учи на Корана. Пратеника на Аллах ﷺ беше най-щедрия човек, дори по-щедър от силния неконтролируем вятър (в готовност и с бързина да извърши благотворителни дела).


عَنْ عَبْدَ اللَّهِ بْنَ عَبَّاسٍ أَخْبَرَهُ أَنَّ أَبَا سُفْيَانَ بْنَ حَرْبٍ أَخْبَرَهُ أَنَّ هِرَقْلَ أَرْسَلَ إِلَيْهِ فِي رَكْبٍ مِنْ قُرَيْشٍ وَكَانُوا تِجَارًا بِالشَّأْمِ فِي الْمُدَّةِ الَّتِي كَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مَادَّ فِيهَا أَبَا سُفْيَانَ وَكُفَّارَ قُرَيْشٍ فَأَتَوْهُ وَهُمْ بِإِيلِيَاءَ فَدَعَاهُمْ فِي مَجْلِسِهِ وَحَوْلَهُ عُظَمَاءُ الرُّومِ ثُمَّ دَعَاهُمْ وَدَعَا بِتَرْجُمَانِهِ فَقَالَ أَيُّكُمْ أَقْرَبُ نَسَبًا بِهَذَا الرَّجُلِ الَّذِي يَزْعُمُ أَنَّهُ نَبِيٌّ فَقَالَ أَبُو سُفْيَانَ فَقُلْتُ أَنَا أَقْرَبُهُمْ نَسَبًا فَقَالَ أَدْنُوهُ مِنِّي وَقَرِّبُوا أَصْحَابَهُ فَاجْعَلُوهُمْ عِنْدَ ظَهْرِهِ ثُمَّ قَالَ لِتَرْجُمَانِهِ قُلْ لَهُمْ إِنِّي سَائِلٌ هَذَا عَنْ هَذَا الرَّجُلِ فَإِنْ كَذَبَنِي فَكَذِّبُوهُ فَوَاللَّهِ لَوْلَا الْحَيَاءُ مِنْ أَنْ يَأْثِرُوا عَلَيَّ كَذِبًا لَكَذَبْتُ عَنْهُ ثُمَّ كَانَ أَوَّلَ مَا سَأَلَنِي عَنْهُ أَنْ قَالَ كَيْفَ نَسَبُهُ فِيكُمْ قُلْتُ هُوَ فِينَا ذُو نَسَبٍ قَالَ فَهَلْ قَالَ هَذَا الْقَوْلَ مِنْكُمْ أَحَدٌ قَطُّ قَبْلَهُ قُلْتُ لَا قَالَ فَهَلْ كَانَ مِنْ آبَائِهِ مِنْ مَلِكٍ قُلْتُ لَا قَالَ فَأَشْرَافُ النَّاسِ يَتَّبِعُونَهُ أَمْ ضُعَفَاؤُهُمْ فَقُلْتُ بَلْ ضُعَفَاؤُهُمْ قَالَ أَيَزِيدُونَ أَمْ يَنْقُصُونَ قُلْتُ بَلْ يَزِيدُونَ قَالَ فَهَلْ يَرْتَدُّ أَحَدٌ مِنْهُمْ سَخْطَةً لِدِينِهِ بَعْدَ أَنْ يَدْخُلَ فِيهِ قُلْتُ لَا قَالَ فَهَلْ كُنْتُمْ تَتَّهِمُونَهُ بِالْكَذِبِ قَبْلَ أَنْ يَقُولَ مَا قَالَ قُلْتُ لَا قَالَ فَهَلْ يَغْدِرُ قُلْتُ لَا وَنَحْنُ مِنْهُ فِي مُدَّةٍ لَا نَدْرِي مَا هُوَ فَاعِلٌ فِيهَا قَالَ وَلَمْ تُمْكِنِّي كَلِمَةٌ أُدْخِلُ فِيهَا شَيْئًا غَيْرُ هَذِهِ الْكَلِمَةِ قَالَ فَهَلْ قَاتَلْتُمُوهُ قُلْتُ نَعَمْ قَالَ فَكَيْفَ كَانَ قِتَالُكُمْ إِيَّاهُ قُلْتُ الْحَرْبُ بَيْنَنَا وَبَيْنَهُ سِجَالٌ يَنَالُ مِنَّا وَنَنَالُ مِنْهُ قَالَ مَاذَا يَأْمُرُكُمْ قُلْتُ يَقُولُ اعْبُدُوا اللَّهَ وَحْدَهُ وَلَا تُشْرِكُوا بِهِ شَيْئًا وَاتْرُكُوا مَا يَقُولُ آبَاؤُكُمْ وَيَأْمُرُنَا بِالصَّلَاةِ وَالزَّكَاةِ وَالصِّدْقِ وَالْعَفَافِ وَالصِّلَةِ فَقَالَ لِلتَّرْجُمَانِ قُلْ لَهُ سَأَلْتُكَ عَنْ نَسَبِهِ فَذَكَرْتَ أَنَّهُ فِيكُمْ ذُو نَسَبٍ فَكَذَلِكَ الرُّسُلُ تُبْعَثُ فِي نَسَبِ قَوْمِهَا وَسَأَلْتُكَ هَلْ قَالَ أَحَدٌ مِنْكُمْ هَذَا الْقَوْلَ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا فَقُلْتُ لَوْ كَانَ أَحَدٌ قَالَ هَذَا الْقَوْلَ قَبْلَهُ لَقُلْتُ رَجُلٌ يَأْتَسِي بِقَوْلٍ قِيلَ قَبْلَهُ وَسَأَلْتُكَ هَلْ كَانَ مِنْ آبَائِهِ مِنْ مَلِكٍ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا قُلْتُ فَلَوْ كَانَ مِنْ آبَائِهِ مِنْ مَلِكٍ قُلْتُ رَجُلٌ يَطْلُبُ مُلْكَ أَبِيهِ وَسَأَلْتُكَ هَلْ كُنْتُمْ تَتَّهِمُونَهُ بِالْكَذِبِ قَبْلَ أَنْ يَقُولَ مَا قَالَ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا فَقَدْ أَعْرِفُ أَنَّهُ لَمْ يَكُنْ لِيَذَرَ الْكَذِبَ عَلَى النَّاسِ وَيَكْذِبَ عَلَى اللَّهِ وَسَأَلْتُكَ أَشْرَافُ النَّاسِ اتَّبَعُوهُ أَمْ ضُعَفَاؤُهُمْ فَذَكَرْتَ أَنَّ ضُعَفَاءَهُمْ اتَّبَعُوهُ وَهُمْ أَتْبَاعُ الرُّسُلِ وَسَأَلْتُكَ أَيَزِيدُونَ أَمْ يَنْقُصُونَ فَذَكَرْتَ أَنَّهُمْ يَزِيدُونَ وَكَذَلِكَ أَمْرُ الْإِيمَانِ حَتَّى يَتِمَّ وَسَأَلْتُكَ أَيَرْتَدُّ أَحَدٌ سَخْطَةً لِدِينِهِ بَعْدَ أَنْ يَدْخُلَ فِيهِ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا وَكَذَلِكَ الْإِيمَانُ حِينَ تُخَالِطُ بَشَاشَتُهُ الْقُلُوبَ وَسَأَلْتُكَ هَلْ يَغْدِرُ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا وَكَذَلِكَ الرُّسُلُ لَا تَغْدِرُ وَسَأَلْتُكَ بِمَا يَأْمُرُكُمْ فَذَكَرْتَ أَنَّهُ يَأْمُرُكُمْ أَنْ تَعْبُدُوا اللَّهَ وَلَا تُشْرِكُوا بِهِ شَيْئًا وَيَنْهَاكُمْ عَنْ عِبَادَةِ الْأَوْثَانِ وَيَأْمُرُكُمْ بِالصَّلَاةِ وَالصِّدْقِ وَالْعَفَافِ فَإِنْ كَانَ مَا تَقُولُ حَقًّا فَسَيَمْلِكُ مَوْضِعَ قَدَمَيَّ هَاتَيْنِ وَقَدْ كُنْتُ أَعْلَمُ أَنَّهُ خَارِجٌ لَمْ أَكُنْ أَظُنُّ أَنَّهُ مِنْكُمْ فَلَوْ أَنِّي أَعْلَمُ أَنِّي أَخْلُصُ إِلَيْهِ لَتَجَشَّمْتُ لِقَاءَهُ وَلَوْ كُنْتُ عِنْدَهُ لَغَسَلْتُ عَنْ قَدَمِهِ ثُمَّ دَعَا بِكِتَابِ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ الَّذِي بَعَثَ بِهِ دِحْيَةُ إِلَى عَظِيمِ بُصْرَى فَدَفَعَهُ إِلَى هِرَقْلَ فَقَرَأَهُ فَإِذَا فِيهِ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ مِنْ مُحَمَّدٍ عَبْدِ اللَّهِ وَرَسُولِهِ إِلَى هِرَقْلَ عَظِيمِ الرُّومِ سَلَامٌ عَلَى مَنْ اتَّبَعَ الْهُدَى أَمَّا بَعْدُ فَإِنِّي أَدْعُوكَ بِدِعَايَةِ الْإِسْلَامِ أَسْلِمْ تَسْلَمْ يُؤْتِكَ اللَّهُ أَجْرَكَ مَرَّتَيْنِ فَإِنْ تَوَلَّيْتَ فَإِنَّ عَلَيْكَ إِثْمَ الْأَرِيسِيِّينَ {وَيَا أَهْلَ الْكِتَابِ تَعَالَوْا إِلَى كَلِمَةٍ سَوَاءٍ بَيْنَنَا وَبَيْنَكُمْ أَنْ لَا نَعْبُدَ إِلَّا اللَّهَ وَلَا نُشْرِكَ بِهِ شَيْئًا وَلَا يَتَّخِذَ بَعْضُنَا بَعْضًا أَرْبَابًا مِنْ دُونِ اللَّهِ فَإِنْ تَوَلَّوْا فَقُولُوا اشْهَدُوا بِأَنَّا مُسْلِمُونَ}قَالَ أَبُو سُفْيَانَ فَلَمَّا قَالَ مَا قَالَ وَفَرَغَ مِنْ قِرَاءَةِ الْكِتَابِ كَثُرَ عِنْدَهُ الصَّخَبُ وَارْتَفَعَتْ الْأَصْوَاتُ وَأُخْرِجْنَا فَقُلْتُ لِأَصْحَابِي حِينَ أُخْرِجْنَا لَقَدْ أَمِرَ أَمْرُ ابْنِ أَبِي كَبْشَةَ إِنَّهُ يَخَافُهُ مَلِكُ بَنِي الْأَصْفَرِ فَمَا زِلْتُ مُوقِنًا أَنَّهُ سَيَظْهَرُ حَتَّى أَدْخَلَ اللَّهُ عَلَيَّ الْإِسْلَامَ وَكَانَ ابْنُ النَّاظُورِ صَاحِبُ إِيلِيَاءَ وَهِرَقْلَ سُقُفًّا عَلَى نَصَارَى الشَّأْمِ يُحَدِّثُ أَنَّ هِرَقْلَ حِينَ قَدِمَ إِيلِيَاءَ أَصْبَحَ يَوْمًا خَبِيثَ النَّفْسِ فَقَالَ بَعْضُ بَطَارِقَتِهِ قَدْ اسْتَنْكَرْنَا هَيْئَتَكَ قَالَ ابْنُ النَّاظُورِ وَكَانَ هِرَقْلُ حَزَّاءً يَنْظُرُ فِي النُّجُومِ فَقَالَ لَهُمْ حِينَ سَأَلُوهُ إِنِّي رَأَيْتُ اللَّيْلَةَ حِينَ نَظَرْتُ فِي النُّجُومِ مَلِكَ الْخِتَانِ قَدْ ظَهَرَ فَمَنْ يَخْتَتِنُ مِنْ هَذِهِ الْأُمَّةِ قَالُوا لَيْسَ يَخْتَتِنُ إِلَّا الْيَهُودُ فَلَا يُهِمَّنَّكَ شَأْنُهُمْ وَاكْتُبْ إِلَى مَدَايِنِ مُلْكِكَ فَيَقْتُلُوا مَنْ فِيهِمْ مِنْ الْيَهُودِ فَبَيْنَمَا هُمْ عَلَى أَمْرِهِمْ أُتِيَ هِرَقْلُ بِرَجُلٍ أَرْسَلَ بِهِ مَلِكُ غَسَّانَ يُخْبِرُ عَنْ خَبَرِ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَلَمَّا اسْتَخْبَرَهُ هِرَقْلُ قَالَ اذْهَبُوا فَانْظُرُوا أَمُخْتَتِنٌ هُوَ أَمْ لَا فَنَظَرُوا إِلَيْهِ فَحَدَّثُوهُ أَنَّهُ مُخْتَتِنٌ وَسَأَلَهُ عَنْ الْعَرَبِ فَقَالَ هُمْ يَخْتَتِنُونَ فَقَالَ هِرَقْلُ هَذَا مُلْكُ هَذِهِ الْأُمَّةِ قَدْ ظَهَرَ ثُمَّ كَتَبَ هِرَقْلُ إِلَى صَاحِبٍ لَهُ بِرُومِيَةَ وَكَانَ نَظِيرَهُ فِي الْعِلْمِ وَسَارَ هِرَقْلُ إِلَى حِمْصَ فَلَمْ يَرِمْ حِمْصَ حَتَّى أَتَاهُ كِتَابٌ مِنْ صَاحِبِهِ يُوَافِقُ رَأْيَ هِرَقْلَ عَلَى خُرُوجِ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَأَنَّهُ نَبِيٌّ فَأَذِنَ هِرَقْلُ لِعُظَمَاءِ الرُّومِ فِي دَسْكَرَةٍ لَهُ بِحِمْصَ ثُمَّ أَمَرَ بِأَبْوَابِهَا فَغُلِّقَتْ ثُمَّ اطَّلَعَ فَقَالَ يَا مَعْشَرَ الرُّومِ هَلْ لَكُمْ فِي الْفَلَاحِ وَالرُّشْدِ وَأَنْ يَثْبُتَ مُلْكُكُمْ فَتُبَايِعُوا هَذَا النَّبِيَّ فَحَاصُوا حَيْصَةَ حُمُرِ الْوَحْشِ إِلَى الْأَبْوَابِ فَوَجَدُوهَا قَدْ غُلِّقَتْ فَلَمَّا رَأَى هِرَقْلُ نَفْرَتَهُمْ وَأَيِسَ مِنْ الْإِيمَانِ قَالَ رُدُّوهُمْ عَلَيَّ وَقَالَ إِنِّي قُلْتُ مَقَالَتِي آنِفًا أَخْتَبِرُ بِهَا شِدَّتَكُمْ عَلَى دِينِكُمْ فَقَدْ رَأَيْتُ فَسَجَدُوا لَهُ وَرَضُوا عَنْهُ فَكَانَ ذَلِكَ آخِرَ شَأْنِ هِرَقْلَ رَوَاهُ صَالِحُ بْنُ كَيْسَانَ وَيُونُسُ وَمَعْمَرٌ عَنْ الزُّهْرِيِّ

1:1:6: Предадено от Абдуллах ибн Аббас

Абу Суфян ибн Харб ме уведоми, че Ираклий изпратил вестоносец при него, когато придружавал керван на курайшите. Те били търговци, отишли по работа в Шам (Сирия, Палестина, Ливан и Йордания) по времето, когато Пратеника на Аллах ﷺ имал мирен договор с Абу Суфян и неверниците от курайшите. Така Абу Суфян отишли при Херакъл в Илиа (Йерусалим). Харкъл ги извикал в двора, а около него били всички знатни. Той извикал своя преводач, който превеждайки въпроса му им казал: „Кой от вас е близък на човека, който твърди, че е пророк?” Абу Суфян казал: „Аз съм му най-близък роднина (от тук присъстващите).”

Ираклий казал: „Доведете го (Абу Суфян) близо до мен и накарайте другарите му да застанат зад него!” Абу Суфян добави: „Ираклий каза на преводача си да каже на другарите ми, че иска да ми зададе няколко въпроса относно този човек (Пророка ﷺ) и ако кажа някоя лъжа, те да ме коригират.” Абу Суфян казал: „Кълна се в Аллах! Ако не ме беше страх от другарите ми, че ще ме заклеймят като лъжец, нямаше да кажа истината. Първия въпрос, който ми зададе, беше:

‘Какъв е статута на семейството му сред вас?’

Отговорих: ‘Той е от благородно семейство сред нас.’

Ираклий по-нататък ме попита: ‘Някой сред вас преди претендирал ли е същото (т.е. че е пророк)?’

Аз отговорих: ‘Не.’

Той попита: ‘Някой от предците му бил ли е владетел?’

Аз отговорих: ‘Не.’

Ираклий попита: ‘Благородниците ли го следват или бедните?’

Отговорих: ‘Бедните го следват.’

Той каза: ‘Последователите му увеличават ли се или намаляват?’

Аз отвърнах: ‘Увеличават се.’

Ираклий каза: ‘Някога обвинявали ли сте го в лъжа преди твърдението му, че е пророк?’

Аз казах: ‘Не.’

Ираклий попита: ‘Изменя ли на обещанията си?’

Аз казах: ‘Не. Ние имаме примирие с него, но не знаем какво ще стори с него.’ Не намерих какво да кажа против него, освен това.

Ираклий попита: ‘Воювали ли сте срещу него?’

Аз отговорих: ‘Да.’

Тогава той каза: ‘Какъв беше изхода от битката?’

Аз отговорих: ‘Понякога той побеждава, понякога ние.’

Ираклий каза: ‘Какво ви нарежда да правите?’

Аз казах: ‘Той ни казва да служим на Аллах и само на Аллах, и да не съдружаваме никой с Него, и да се отречем от всичко, което предците ни са казвали. Заповядва ни да се молим, да казваме истината, да бъдем целомъдрени и да поддържаме добри отношения с близките и роднините ни.’

Ираклий помоли преводача си да ми предаде следното: ‘Попитах те за семейството му, а ти ми отговори, че е от много благородно семейство. Всъщност всички пророци произхождат от благородни семейства сред народите си. Питах те дали някой друг сред вас е твърдял подобно нещо, а ти отрече. Ако беше потвърдил, щях да си помисля, че той следва примера на този човек. След това те попитах, дали някой от предците му е бил владетел. Ти отрече, а ако беше потвърдил, щях да си помисля, че този човек иска да си върне владението.

Аз те попитах още, дали някога е бил обвиняван в лъжа преди да каже това, което е казал, а ти отрече. За това аз се зачудих как човек, който не казва лъжа за другите, би казал лъжа за Аллах. След това те питах дали го следват бедните или богатите. Ти каза, че го следват бедните. И всъщност всички пророци са били следвани именно от съсловието на бедните. След това те питах дали последователите му се увеличават или намаляват. Ти каза, че се увеличават и всъщност това е пътят на истинската вяра, докато не бъде завършена във всички аспекти. Освен това те попитах, дали има някой, който след приемането на религията му се разочаровал и я изоставил. Ти отрече и всъщност това е белегът на истинската вяра, когато насладата ѝ влезе в сърцата и се смеси напълно с тях. Попитах те дали някога е извършил предателство. Ти отрече и подобно на него всички пророци никога не извършват предателства. След това те попитах какво ви нарежда да правите. Ти отвърна, че ви нарежда да служите на Аллах и само на Аллах, и да не съдружавате никой с Него, и ви забранява да почитате идоли и ви заповядва да се молите и да бъдете целомъдрени. Ако това, което казвате е вярно, той много скоро ще превземе това място под краката ми и аз знаех (от писанията), че той ще се появи, но не знаех, че ще е от вас и ако можех да го достигна, определено щях да се срещна с него, и ако бях с него, със сигурност щях да му измия краката.’ Тогава Ираклий поиска писмото, адресирано от Пратеника на Аллах ﷺ, което беше доставено от Дихия до управителя на Бусра, който го препратил на Ираклий да го прочете. Съдържанието на писмото беше както следва: ‘В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния, (това писмо е ) от Мухаммед, рабът на Аллах и негов пратеник до Ираклий, владетеля на Византия. Мир на онзи, който следва правия път. Освен това те приканвам към исляма и ако станеш мюсюлманин, ще бъдеш спасен, и Аллах ще удвои наградата ти, а ако откажеш тази покана към исляма, ти ще извършиш грях, заблуждавайки своите поданици. (И ти рецитирам думите на Аллах: )

Кажи: „О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас -; да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: „Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!” (3:64)’

Тогава Абу Суфян добави: ‘Когато Ираклий приключи речта си и прочете писмото, настана огромно викане и крещене в кралския двор. Така че ние бяхме изведени от двора. Тогава казах на другарите си, че въпросът с Ибн Аби Кабша (Пророка Мухаммед ﷺ) е станал толкова известен, че дори кралят на Бани ал-Асфар (Византия) се страхува от него. Тогава започнах да се уверявам, че той (Пророка ﷺ) ще бъде завоевател в бъдеще, докато не приех исляма (т.е. Аллах ме напъти към него).’”

Един от разказвачите добавя: „Ибн ан-Натур бил управител на Илиа (Йерусалим), а Ираклий бил главата на християните в Шам. Ибн ан-Натур предава, че веднъж, когато Ираклий посещавал Илиа (Йерусалим), сутринта станал с тъжно настроение. Някои от свещениците го попитали защо е в такова настроение. Ираклий бил гадател и астролог. Той отговорил: ‘Снощи, когато погледнах към звездите, видях че водачът на тези, които практикуват обрязването, се е появил (станал е завоевател). Кои практикуват обрязване?’ Хората казали: ‘Освен юдеите никой друг не практикува обрязването, тъй че не бива да се страхуваш от тях. Просто нареди всеки юдей в империята да бъде убит.’

Докато дискутирали бил въведен вестоносец, изпратен от краля на Гассан да донесе вестта за Пратеника на Аллах ﷺ до Ираклий. Чувайки новините, той (Ираклий) наредил да проверят, дали пратеника на Гассан е обрязан. Хората, след като го видели, казали на Ираклий, че е обрязан. Тогава Ираклий го попитал за арабите. Вестоносецът съобщил: ‘Арабите също практикуват обрязването.’

(След като чул това,) Ираклий отбелязал, че арабите вече са суверенни. Тогава Ираклий написал писмо на свой приятел в Рим, който бил толкова учен, колкото и него самия. След това Ираклий отишъл в Хомс (град в Сирия). Стоял там, докато не получил отговор на писмото от неговия приятел, който се съгласил, че Пророка ﷺ се е появил и че именно това е Пророка ﷺ. При това Ираклий извикал всички византийски ръководители на събрание в двореца в Хомс. Когато се събрали, той наредил всички врати на двореца да бъдат затворени. Тогава той излязъл и казал: ‘О византийци, ако желаете успех, ако търсите правилно напътствие и ако искате империята ви да се запази, тогава се вречете във вярност към Пророка ﷺ (т.е. приемете исляма)!’

Чувайки това, хората хукнали към вратите като магарета, но ги открили заключени. Ираклий разбрал омразата им към исляма и когато загубил надежда, че те ще приемат исляма, наредил да бъдат върнати обратно и да слушат.

(Когато се върнали,) той казал: ‘Каквото казах, го казах, за да проверя колко силно сте убедени и го сторих.’ Хората се поклонили пред него и останали доволни. Това е края на историята за Ираклий (във връзка с исляма).”

Вяра


عَنْ ابْنِ عُمَرَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمَا قَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بُنِيَ الْإِسْلَامُ عَلَى خَمْسٍ شَهَادَةِ أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَأَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللَّهِ وَإِقَامِ الصَّلَاةِ وَإِيتَاءِ الزَّكَاةِ وَالْحَجِّ وَصَوْمِ رَمَضَانَ

1:2:7: Предадено от Ибн Умар

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Ислямът е базиран на (следните) пет (принципа):

1. Да свидетелстваш, че никой друг няма правото да бъде боготворен, освен Аллах и че Мухаммед е пратеник на Аллах.

2. Да извършваш задължителната молитва покорно и перфектно.

3. Да плащаш закат (т.е. задължителната милостиня).

4. Да извършиш хадж (т.е. поклонение в Мекка).

5. Да говееш през месец рамазан.”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ الْإِيمَانُ بِضْعٌ وَسِتُّونَ شُعْبَةً وَالْحَيَاءُ شُعْبَةٌ مِنْ الْإِيمَانِ

1:2:8: Предадено от Абу Хурайра

Пророка ﷺ каза: „Вярата се състои от повече от 60 клона (т.е. части). И хая (терминът ‘хая’ покрива голям брой схващания, които трябва да се разглеждат заедно; сред тях са самоуважение, скромност; свенливост; скрупули и др.) е част от вярата.”


عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَمْرٍو رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمَا عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ الْمُسْلِمُ مَنْ سَلِمَ الْمُسْلِمُونَ مِنْ لِسَانِهِ وَيَدِهِ وَالْمُهَاجِرُ مَنْ هَجَرَ مَا نَهَى اللَّهُ عَنْهُ قَالَ أَبُو عَبْد اللَّهِ وَقَالَ أَبُو مُعَاوِيَةَ حَدَّثَنَا دَاوُدُ عَنْ عَامِرٍ قَالَ سَمِعْتُ عَبْدَ اللَّهِ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَقَالَ عَبْدُ الْأَعْلَى عَنْ دَاوُدَ عَنْ عَامِرٍ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ

1:2:9: Предадено от Абдуллах ибн Амр

Пророка ﷺ каза: „Мюсюлманин е този, който избягва да навреди на мюсюлманина с езика и ръцете си. А мухаджир (преселник) е този, който изоставя всичко, което Аллах е забранил.”


عَنْ أَبِي مُوسَى رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَ قَالُوا يَا رَسُولَ اللَّهِ أَيُّ الْإِسْلَامِ أَفْضَلُ قَالَ مَنْ سَلِمَ الْمُسْلِمُونَ مِنْ لِسَانِهِ وَيَدِهِ

1:2:10: Предадено от Абу Муса

Някакви хора попитаха Пратеника на Аллах ﷺ: „Чий ислям е най-добър? (т.е. Кой е най-добър мюсюлманин?)” Той отговори: „Този, който избягва да вреди на мюсюлманите с езика и ръцете си.”


عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَمْرٍو رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمَا أَنَّ رَجُلًا سَأَلَ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَيُّ الْإِسْلَامِ خَيْرٌ قَالَ تُطْعِمُ الطَّعَامَ وَتَقْرَأُ السَّلَامَ عَلَى مَنْ عَرَفْتَ وَمَنْ لَمْ تَعْرِفْ

1:2:11: Предадено от Абдуллах ибн Амр

Един човек попита Пророка ﷺ: „Какви видове дела (или какви качества) от исляма са добри?” Пророка ﷺ отговори: „Да нахраниш (бедните), да поздравиш тези, които познаваш и тези, които не познаваш.”


عَنْ أَنَسٍ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ لَا يُؤْمِنُ أَحَدُكُمْ حَتَّى يُحِبَّ لِأَخِيهِ مَا يُحِبُّ لِنَفْسِهِ

1:2:12: Предадено от Анас

Пророка ﷺ каза: „Никой от вас не е вярващ, докато не поиска за своя брат-мюсюлманин същото, което иска за себе си.”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ فَوَالَّذِي نَفْسِي بِيَدِهِ لَا يُؤْمِنُ أَحَدُكُمْ حَتَّى أَكُونَ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِنْ وَالِدِهِ وَوَلَدِهِ

1:2:13: Предадено от Абу Хурайра

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Кълна се в този, в чиято ръка е живота ми, никой от вас не може да се нарече вярващ, докато любовта му към мен не по-силна от любовта му към баща си, към сина си и към всички хора заедно.”


عَنْ أَنَسٍ قَالَ قَالَ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ لَا يُؤْمِنُ أَحَدُكُمْ حَتَّى أَكُونَ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِنْ وَالِدِهِ وَوَلَدِهِ وَالنَّاسِ أَجْمَعِينَ

1:2:14: Предадено от Анас

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Кълна се в този, в чиято ръка е живота ми, никой от вас не може да се нарече вярващ, докато любовта му към мен не по-силна от любовта му към баща си, към сина си и към всички хора заедно.”


عَنْ أَنَسِ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ ثَلَاثٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ وَجَدَ حَلَاوَةَ الْإِيمَانِ أَنْ يَكُونَ اللَّهُ وَرَسُولُهُ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِمَّا سِوَاهُمَا وَأَنْ يُحِبَّ الْمَرْءَ لَا يُحِبُّهُ إِلَّا لِلَّهِ وَأَنْ يَكْرَهَ أَنْ يَعُودَ فِي الْكُفْرِ كَمَا يَكْرَهُ أَنْ يُقْذَفَ فِي النَّارِ

1:2:15: Предадено от Анас

Пророка ﷺ каза: „Който притежава следните три качества, значи е вкусил от сладостта на вярата:

1. Този, на който Аллах и Неговия Пратеник са по-скъпи от всичко останало.

2. Този, който обича някой човек само и единствено заради Аллах.

3. Този, който мрази да бъде върнат към атеизма така, както мрази да бъде хвърлен в огън.”


عَنْ أَنَسِ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ آيَةُ الْإِيمَانِ حُبُّ الْأَنْصَارِ وَآيَةُ النِّفَاقِ بُغْضُ الْأَنْصَارِ

1:2:16: Предадено от Анас

Пророка ﷺ каза: „Любовта към ансарите е признак за вяра, а омразата към ансарите е признак за неверие.”


عَنْ عُبَادَةَ بْنَ الصَّامِتِ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ وَكَانَ شَهِدَ بَدْرًا وَهُوَ أَحَدُ النُّقَبَاءِ لَيْلَةَ الْعَقَبَةِ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ وَحَوْلَهُ عِصَابَةٌ مِنْ أَصْحَابِهِ بَايِعُونِي عَلَى أَنْ لَا تُشْرِكُوا بِاللَّهِ شَيْئًا وَلَا تَسْرِقُوا وَلَا تَزْنُوا وَلَا تَقْتُلُوا أَوْلَادَكُمْ وَلَا تَأْتُوا بِبُهْتَانٍ تَفْتَرُونَهُ بَيْنَ أَيْدِيكُمْ وَأَرْجُلِكُمْ وَلَا تَعْصُوا فِي مَعْرُوفٍ فَمَنْ وَفَى مِنْكُمْ فَأَجْرُهُ عَلَى اللَّهِ وَمَنْ أَصَابَ مِنْ ذَلِكَ شَيْئًا فَعُوقِبَ فِي الدُّنْيَا فَهُوَ كَفَّارَةٌ لَهُ وَمَنْ أَصَابَ مِنْ ذَلِكَ شَيْئًا ثُمَّ سَتَرَهُ اللَّهُ فَهُوَ إِلَى اللَّهِ إِنْ شَاءَ عَفَا عَنْهُ وَإِنْ شَاءَ عَاقَبَهُ فَبَايَعْنَاهُ عَلَى ذَلِك

1:2:17: Предадено от Убада бин ас-Самит,

който взе участие в битката при Бадр и беше накиб (ръководител на шестима), в нощта на общението при ал-Акба: Когато група от сподвижниците бяха около него, Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Закълнете ми се във вярност:

1. Да не съдружавате нищо с Аллах.

2. Да не крадете.

3. Да не прелюбодействате.

4. Да не убивате децата си.

5. Да не набеждавате невинен човек.

6. Да не се противите да вършите добри дела.”

Пророка ﷺ добави: „Който от вас удържи на клетвата си, Аллах ще го възнагради. А който от вас не удържи на някое от обещанията (освен това да не се съдружава нищо с Аллах) и получи наказание в този свят, това наказание ще бъде изкупление за извършения грях. А ако някой престъпи някое от тези обещания (без първото) и Аллах скрие греха му, то тогава Аллах или ще го опрости, или ще го накаже (в отвъдното).”


عَنْ أَبِي سَعِيدٍ الْخُدْرِيِّ أَنَّهُ قَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يُوشِكُ أَنْ يَكُونَ خَيْرَ مَالِ الْمُسْلِمِ غَنَمٌ يَتْبَعُ بِهَا شَعَفَ الْجِبَالِ وَمَوَاقِعَ الْقَطْرِ يَفِرُّ بِدِينِهِ مِنْ الْفِتَنِ

1:2:18: Предадено от Абу Саид ал-Худри

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Ще дойде време, когато най-доброто, което мюсюлманинът ще притежава, ще бъде овца, която ще отведе на върха на планината и в дъждовните долини, за да избяга заедно с религията си от бедствията(които са изпратени за наказание).”


عَنْ عَائِشَةَ قَالَتْ كَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ إِذَا أَمَرَهُمْ أَمَرَهُمْ مِنْ الْأَعْمَالِ بِمَا يُطِيقُونَ قَالُوا إِنَّا لَسْنَا كَهَيْئَتِكَ يَا رَسُولَ اللَّهِ إِنَّ اللَّهَ قَدْ غَفَرَ لَكَ مَا تَقَدَّمَ مِنْ ذَنْبِكَ وَمَا تَأَخَّرَ فَيَغْضَبُ حَتَّى يُعْرَفَ الْغَضَبُ فِي وَجْهِهِ ثُمَّ يَقُولُ إِنَّ أَتْقَاكُمْ وَأَعْلَمَكُمْ بِاللَّهِ أَنَا

1:2:19: Предадено от Айша

Всеки път, когато Пратеника на Аллах ﷺ заповядваше на мюсюлманите да сторят нещо, той им нареждаше да вършат неща, които са лесни за тях (според силата и издръжливостта им). Те казваха: „О, Пратенико на Аллах! Ние не сме като теб. На теб Аллах ти е опростил всички минали и бъдещи грехове.” Така Пратеника на Аллах ﷺ се ядосваше и това се изписваше на лицето му. Той казваше: „Аз се страхувам най-много от Аллах и познавам Аллах по-добре от който и да било от вас.”


عَنْ أَنَسِ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ ثَلَاثٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ وَجَدَ حَلَاوَةَ الْإِيمَانِ مَنْ كَانَ اللَّهُ وَرَسُولُهُ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِمَّا سِوَاهُمَا وَمَنْ أَحَبَّ عَبْدًا لَا يُحِبُّهُ إِلَّا لِلَّهِ وَمَنْ يَكْرَهُ أَنْ يَعُودَ فِي الْكُفْرِ بَعْدَ إِذْ أَنْقَذَهُ اللَّهُ كَمَا يَكْرَهُ أَنْ يُلْقَى فِي النَّارِ

1:2:20: Предадено от Анас

Пророка ﷺ каза: „Който притежава следните три качества, значи е вкусил от сладостта на вярата:

1. Този, на който Аллах и Неговия Пророка са по-скъпи от всичко останало.

2. Този, който обича някой човек само и единствено заради Аллах.

3. Този, който мрази да бъде върнат към атеизма така, както мрази да бъде хвърлен в огън.”


عَنْ أَبِي سَعِيدٍ الْخُدْرِيِّ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ يَدْخُلُ أَهْلُ الْجَنَّةِ الْجَنَّةَ وَأَهْلُ النَّارِ النَّارَ ثُمَّ يَقُولُ اللَّهُ تَعَالَى أَخْرِجُوا مَنْ كَانَ فِي قَلْبِهِ مِثْقَالُ حَبَّةٍ مِنْ خَرْدَلٍ مِنْ إِيمَانٍ فَيُخْرَجُونَ مِنْهَا قَدْ اسْوَدُّوا فَيُلْقَوْنَ فِي نَهَرِ الْحَيَا أَوْ الْحَيَاةِ شَكَّ مَالِكٌ فَيَنْبُتُونَ كَمَا تَنْبُتُ الْحِبَّةُ فِي جَانِبِ السَّيْلِ أَلَمْ تَرَ أَنَّهَا تَخْرُجُ صَفْرَاءَ مُلْتَوِيَةً قَالَ وُهَيْبٌ حَدَّثَنَا عَمْرٌو الْحَيَاةِ وَقَالَ خَرْدَلٍ مِنْ خَيْرٍ

1:2:21: Предадено от Абу Саид ал-Худри

Пророка ﷺ каза: „Когато хората на рая влязат в него и когато хората на ада влязат в него, Аллах ще нареди на тези, които са имали вяра, равна на теглото на синапено зърно, да бъдат изведени от ада. Тогава те ще бъдат извадени, но те ще бъдат почернени. Тогава те ще бъдат потопени в реката Хая (дъжд) или Хият (живот) (разказвачът не може да се сети, кое от двете е правилното) и те ще се съживят като зърно, което расте край напоителен канал. Не виждате ли, че то се показва жълто и усукано?”


عَنْ أَبِي سَعِيدٍ الْخُدْرِيَّ قَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بَيْنَا أَنَا نَائِمٌ رَأَيْتُ النَّاسَ يُعْرَضُونَ عَلَيَّ وَعَلَيْهِمْ قُمُصٌ مِنْهَا مَا يَبْلُغُ الثُّدِيَّ وَمِنْهَا مَا دُونَ ذَلِكَ وَعُرِضَ عَلَيَّ عُمَرُ بْنُ الْخَطَّابِ وَعَلَيْهِ قَمِيصٌ يَجُرُّهُ قَالُوا فَمَا أَوَّلْتَ ذَلِكَ يَا رَسُولَ اللَّهِ قَالَ الدِّينَ

1:2:22: Предадено от Абу Саид ал-Худри

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „До като спях, видях (в съня си) някакви хора, които носят ризи, покриващи само гърдите им, а други носеха дори по-къси от това. Беше ми показан Умар ибн ал-Хаттаб да носи риза, която се влачи.” Хората попитаха: „Как го тълкуваш о Пратенико на Аллах?” Той отвърна: „Това е религията.”


عَنْ عَبْدِ اللَّهِ عَنْ أَبِيهِ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مَرَّ عَلَى رَجُلٍ مِنْ الْأَنْصَارِ وَهُوَ يَعِظُ أَخَاهُ فِي الْحَيَاءِ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ دَعْهُ فَإِنَّ الْحَيَاءَ مِنْ الْإِيمَانِ

1:2:23: Предадено от Абдуллах ибн Умар

Веднъж Пратеника на Аллах ﷺ мина покрай мъж от ансарите, който убеждаваше своя брат относно хая. При това Пратеника на Аллах ﷺ му каза: „Остави го, тъй като хая е част от вярата.”


عَنْ ابْنِ عُمَرَ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ أُمِرْتُ أَنْ أُقَاتِلَ النَّاسَ حَتَّى يَشْهَدُوا أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَأَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللَّهِ وَيُقِيمُوا الصَّلَاةَ وَيُؤْتُوا الزَّكَاةَ فَإِذَا فَعَلُوا ذَلِكَ عَصَمُوا مِنِّي دِمَاءَهُمْ وَأَمْوَالَهُمْ إِلَّا بِحَقِّ الْإِسْلَامِ وَحِسَابُهُمْ عَلَى اللَّهِ

1:2:24: Предадено от Ибн Умар

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Беше ми наредено да се боря с хората, докато не признаят, че никой няма право да служи на друг, освен на Аллах и че Мухаммед е пратеник на Аллах, докато не изпълняват молитвата и докато не дават задължителната милостиня. А сторят ли го, то животът и собствеността им са в безопасност от мен, освен когато се отнася до законите на исляма и тогава тяхната равносметка ще бъде направена от Аллах.”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ سُئِلَ أَيُّ الْعَمَلِ أَفْضَلُ فَقَالَ إِيمَانٌ بِاللَّهِ وَرَسُولِهِ قِيلَ ثُمَّ مَاذَا قَالَ الْجِهَادُ فِي سَبِيلِ اللَّهِ قِيلَ ثُمَّ مَاذَا قَالَ حَجٌّ مَبْرُورٌ

1:2:25: Предадено от Абу Хурайра

Пратеника на Аллах ﷺ беше попитан: „Кое е най-доброто дело?” Той отговори: „Да вярваш в Аллах и в неговия пратеник Мухаммед.” Питащият пак попита: „Кое е следващото (по добрина дело)?” Той отвърна: „Да се бориш по пътя на Аллах за каузата на Аллах.” Питащият попита отново: „Кое е следващото?” Той отговори: „Да извършиш хадж мубрур (хадж, който се приема от Аллах и който е извършен с намерението за постигане задоволството на Аллах, а не за показ и без извършване на грях в съответствие с традициите на Пророка ﷺ).”


عَنْ سَعْدٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَعْطَى رَهْطًا وَسَعْدٌ جَالِسٌ فَتَرَكَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ رَجُلًا هُوَ أَعْجَبُهُمْ إِلَيَّ فَقُلْتُ يَا رَسُولَ اللَّهِ مَا لَكَ عَنْ فُلَانٍ فَوَاللَّهِ إِنِّي لَأَرَاهُ مُؤْمِنًا فَقَالَ أَوْ مُسْلِمًا فَسَكَتُّ قَلِيلًا ثُمَّ غَلَبَنِي مَا أَعْلَمُ مِنْهُ فَعُدْتُ لِمَقَالَتِي فَقُلْتُ مَا لَكَ عَنْ فُلَانٍ فَوَاللَّهِ إِنِّي لَأَرَاهُ مُؤْمِنًا فَقَالَ أَوْ مُسْلِمًا ثُمَّ غَلَبَنِي مَا أَعْلَمُ مِنْهُ فَعُدْتُ لِمَقَالَتِي وَعَادَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ ثُمَّ قَالَ يَا سَعْدُ إِنِّي لَأُعْطِي الرَّجُلَ وَغَيْرُهُ أَحَبُّ إِلَيَّ مِنْهُ خَشْيَةَ أَنْ يَكُبَّهُ اللَّهُ فِي النَّارِ وَرَوَاهُ يُونُسُ وَصَالِحٌ وَمَعْمَرٌ وَابْنُ أَخِي الزُّهْرِيِّ عَنْ الزُّهْرِيِّ

1:2:26: Предадено от Сад

Пратеника на Аллах ﷺ раздаде (закат) сред (група от хора), докато седях там, но Пратеника на Аллах ﷺ пропусна един човек, който аз смятах, че е най-добър от всички. Попитах: „О, Пратенико на Аллах! Защо остави този човек? Кълна се в Аллах, аз го смятам за набожен вярващ.” Пророка ﷺ каза: „Или просто един мюсюлманин.” Замълчах за известно време, но не можах де стърпя и питах повторно заради това, което знаех за човека: „Защо подмина така и така? Кълна се в Аллах, той е искрен вярващ!” Пророка ﷺ повтори: „Или просто един мюсюлманин.” Но не можах де стърпя и питах повторно, тъй като познавах човека. Тогава Пророка ﷺ каза: „О Сад, Аз дадох на един човек, въпреки, че друг ми беше по-скъп от страх да не би той да бъде хвърлен в огъня от Аллах.”


عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَمْرٍو أَنَّ رَجُلًا سَأَلَ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَيُّ الْإِسْلَامِ خَيْرٌ قَالَ تُطْعِمُ الطَّعَامَ وَتَقْرَأُ السَّلَامَ عَلَى مَنْ عَرَفْتَ وَمَنْ لَمْ تَعْرِفْ

1:2:27: Предадено от Абдуллах бин Амр

Един човек попита Пратеника на Аллах ﷺ: „Какви видове дела (или какви качества) от исляма са добри?” Пророка ﷺ отговори: „Да нахраниш (бедните), да поздравиш тези, които познаваш и тези, които не познаваш.”


عَنْ ابْنِ عَبَّاسٍ قَالَ قَالَ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أُرِيتُ النَّارَ فَإِذَا أَكْثَرُ أَهْلِهَا النِّسَاءُ يَكْفُرْنَ قِيلَ أَيَكْفُرْنَ بِاللَّهِ قَالَ يَكْفُرْنَ الْعَشِيرَ وَيَكْفُرْنَ الْإِحْسَانَ لَوْ أَحْسَنْتَ إِلَى إِحْدَاهُنَّ الدَّهْرَ ثُمَّ رَأَتْ مِنْكَ شَيْئًا قَالَتْ مَا رَأَيْتُ مِنْكَ خَيْرًا قَطُّ

1:2:28: Предадено от Ибн Аббас

Пророка ﷺ каза: „Видях огъня на ада и по-голямата част от обитателите му бяха непризнателни жени.” Беше попитан: „Те вярват ли в Аллах?” Той отговори: „Те са непризнателни към своите съпрузи и са непризнателни за услугите и добрините, извършени от тях. Ако вие винаги сте добри към някоя от тях и когато тя види нещо във вас (което не ѝ харесва), ще каже: ‘Никога не съм видяла нещо добро от теб.’”


عَنْ الْمَعْرُورِ قَالَ لَقِيتُ أَبَا ذَرٍّ بِالرَّبَذَةِ وَعَلَيْهِ حُلَّةٌ وَعَلَى غُلَامِهِ حُلَّةٌ فَسَأَلْتُهُ عَنْ ذَلِكَ فَقَالَ إِنِّي سَابَبْتُ رَجُلًا فَعَيَّرْتُهُ بِأُمِّهِ فَقَالَ لِي النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَا أَبَا ذَرٍّ أَعَيَّرْتَهُ بِأُمِّهِ إِنَّكَ امْرُؤٌ فِيكَ جَاهِلِيَّةٌ إِخْوَانُكُمْ خَوَلُكُمْ جَعَلَهُمْ اللَّهُ تَحْتَ أَيْدِيكُمْ فَمَنْ كَانَ أَخُوهُ تَحْتَ يَدِهِ فَلْيُطْعِمْهُ مِمَّا يَأْكُلُ وَلْيُلْبِسْهُ مِمَّا يَلْبَسُ وَلَا تُكَلِّفُوهُمْ مَا يَغْلِبُهُمْ فَإِنْ كَلَّفْتُمُوهُمْ فَأَعِينُوهُمْ

1:2:29: Предадено от Ал-Марур

Срещнах Абу Зар при Ар-Рабаза, който носеше наметало, а неговият роб също носеше подобно на неговото. Попитах го за причината за това. Той каза: „Обидих един човек, наричайки неговата майка с лоши имена.” Пророка ﷺ ми каза: „О, Абу Зар! Да не би да си нарекъл неговата майка с лоши имена? Ти все още носиш някой характеристики на невежеството. Твоите роби са твои братя и Аллах ги е отредил да ги командваш. Така че който командва свой брат, трябва да го храни със същото, което сам яде и да го облича със същото, което сам облича. Не ги карай (робите) да вършат нещо отвъд силите им, а ако го сториш, тогава им помогни.”


عَنْ الْأَحْنَفِ بْنِ قَيْسٍ قَالَ ذَهَبْتُ لِأَنْصُرَ هَذَا الرَّجُلَ فَلَقِيَنِي أَبُو بَكْرَةَ فَقَالَ أَيْنَ تُرِيدُ قُلْتُ أَنْصُرُ هَذَا الرَّجُلَ قَالَ ارْجِعْ فَإِنِّي سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ إِذَا الْتَقَى الْمُسْلِمَانِ بِسَيْفَيْهِمَا فَالْقَاتِلُ وَالْمَقْتُولُ فِي النَّارِ فَقُلْتُ يَا رَسُولَ اللَّهِ هَذَا الْقَاتِلُ فَمَا بَالُ الْمَقْتُولِ قَالَ إِنَّهُ كَانَ حَرِيصًا عَلَى قَتْلِ صَاحِبِهِ

1:2:30: Предадено от Ал-Ахнас бин Кайс

Докато вървях да помогна на този човек (Али ибн Аби Талиб), Абу Бакр ме срещна: „Къде отиваш?” Отговорих: „Отивам да помогна на този човек.” Той каза: „Върни се, тъй като съм чувал Пратеника на Аллах ﷺ да казва: ‘Когато двама мюсюлмани се срещнат със своите мечове, и двамата – убиецът и убитият отиват в огъня на ада.’ Аз казах: ‘О, Пратенико на Аллах! За убиеца добре, но защо и убития?’ Пратеника на Аллах ﷺ каза: ‘Защото и той е бил с намерение да убие своя другар.’”


عَنْ عَبْدِ اللَّهِ قَالَ لَمَّا نَزَلَتْ{الَّذِينَ آمَنُوا وَلَمْ يَلْبِسُوا إِيمَانَهُمْ بِظُلْمٍ}قَالَ أَصْحَابُ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَيُّنَا لَمْ يَظْلِمْ فَأَنْزَلَ اللَّهُ{إِنَّ الشِّرْكَ لَظُلْمٌ عَظِيمٌ}

1:2:31: Предадено от Абдуллах

Когато беше низпослано следното знамение: За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет (6:82), сподвижниците на Пратеника на Аллах ﷺ попитаха: „Кой измежду нас не е угнетил?” Аллах низпосла: Съдружаването е огромен гнет. (31:13)


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ آيَةُ الْمُنَافِقِ ثَلَاثٌ إِذَا حَدَّثَ كَذَبَ وَإِذَا وَعَدَ أَخْلَفَ وَإِذَا اؤْتُمِنَ خَانَ

1:2:32: Предадено от Абу Хурайра

Пророка ﷺ каза: „Признаците на лицемера са три:

1. Когато говори, лъже.

2. Когато обещава, никога не изпълва обещанието си.

3. Ако му повериш нещо, той не го връща.”


عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَمْرٍو أَنَّ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ أَرْبَعٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ كَانَ مُنَافِقًا خَالِصًا وَمَنْ كَانَتْ فِيهِ خَصْلَةٌ مِنْهُنَّ كَانَتْ فِيهِ خَصْلَةٌ مِنْ النِّفَاقِ حَتَّى يَدَعَهَا إِذَا اؤْتُمِنَ خَانَ وَإِذَا حَدَّثَ كَذَبَ وَإِذَا عَاهَدَ غَدَرَ وَإِذَا خَاصَمَ فَجَرَ تَابَعَهُ شُعْبَةُ عَنْ الْأَعْمَشِ

1:2:33: Предадено от Абдуллах бин Амр

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Който има една от следните четири (черти) е пълен лицемер, а който има само една от тях, значи притежава една от чертите на лицемерите, докато не се откаже от нея:

1. Когато му се довериш, той те предава.

2. Когато говори, казва лъжа.

3. Когато се споразумява, коварства.

4. Когато се кара, се държи по много неблагоразумен, зъл и обиден начин.”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ قَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مَنْ يَقُمْ لَيْلَةَ الْقَدْرِ إِيمَانًا وَاحْتِسَابًا غُفِرَ لَهُ مَا تَقَدَّمَ مِنْ ذَنْبِهِ

1:2:34: Предадено от Абу Хурейра

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Който извършва молитвите през нощта Кадр от искрена вяра и с надежда за наградата на Аллах, тогава всичките му минали грехове ще бъдат опростени.”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ انْتَدَبَ اللَّهُ لِمَنْ خَرَجَ فِي سَبِيلِهِ لَا يُخْرِجُهُ إِلَّا إِيمَانٌ بِي وَتَصْدِيقٌ بِرُسُلِي أَنْ أُرْجِعَهُ بِمَا نَالَ مِنْ أَجْرٍ أَوْ غَنِيمَةٍ أَوْ أُدْخِلَهُ الْجَنَّةَ وَلَوْلَا أَنْ أَشُقَّ عَلَى أُمَّتِي مَا قَعَدْتُ خَلْفَ سَرِيَّةٍ وَلَوَدِدْتُ أَنِّي أُقْتَلُ فِي سَبِيلِ اللَّهِ ثُمَّ أُحْيَا ثُمَّ أُقْتَلُ ثُمَّ أُحْيَا ثُمَّ أُقْتَلُ

1:2:35: Предадено от Абу Хурайра

Пророка ﷺ каза: „Който участва в (свещени битки) за каузата на Аллах и нищо друго не го кара до го прави освен вярата му в Аллах и в Неговите пророци, ще бъде възнаграден от Аллах или с награда, или с плячка (ако оцелее), или ще бъде въведен в рая (ако падне убит в битката като мъченик). Ако не мислех, че би било трудно за последователите ми, тогава не бих останал зад някоя група бойци и бих отишъл да се боря по пътя на Аллах, и бих желал да падна мъченик в името на Аллах, и тогава да бъда съживен, и отново да падна мъченик, и пак да падна мъченик в Неговото име.”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ مَنْ قَامَ رَمَضَانَ إِيمَانًا وَاحْتِسَابًا غُفِرَ لَهُ مَا تَقَدَّمَ مِنْ ذَنْبِهِ

1:2:36: Предадено от Абу Хурайра

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Който извършва молитви в нощите от рамазан със смирение от чиста вяра и с надежда да получи награда от Аллах, всичките му отминали грехове ще бъдат опростени.”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ قَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مَنْ صَامَ رَمَضَانَ إِيمَانًا وَاحْتِسَابًا غُفِرَ لَهُ مَا تَقَدَّمَ مِنْ ذَنْبِهِ

1:2:37: Предадено от Абу Хурайра

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Който говее през месец рамазан от искрена вяра, надявайки се да получи награда от Аллах, тогава всичките му минали грехове ще бъдат опростени.”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ إِنَّ الدِّينَ يُسْرٌ وَلَنْ يُشَادَّ الدِّينَ أَحَدٌ إِلَّا غَلَبَهُ فَسَدِّدُوا وَقَارِبُوا وَأَبْشِرُوا وَاسْتَعِينُوا بِالْغَدْوَةِ وَالرَّوْحَةِ وَشَيْءٍ مِنْ الدُّلْجَةِ

1:2:38: Предадено от Абу Хурайра

Пророка ﷺ каза: „Религията е много лесна и който се претоварва в свята религия няма да бъде способен да продължи по този начин. За това не бива да бъдете екстремисти, а се опитвайте де бъдете близо до съвършенството и да получите добрата новина, че ще бъдете възнаградени; и се подсилвайте като се молите сутрин и вечер.”


عَنْ الْبَرَاءِ أَنَّ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ كَانَ أَوَّلَ مَا قَدِمَ الْمَدِينَةَ نَزَلَ عَلَى أَجْدَادِهِ أَوْ قَالَ أَخْوَالِهِ مِنْ الْأَنْصَارِ وَأَنَّهُ صَلَّى قِبَلَ بَيْتِ الْمَقْدِسِ سِتَّةَ عَشَرَ شَهْرًا أَوْ سَبْعَةَ عَشَرَ شَهْرًا وَكَانَ يُعْجِبُهُ أَنْ تَكُونَ قِبْلَتُهُ قِبَلَ الْبَيْتِ وَأَنَّهُ صَلَّى أَوَّلَ صَلَاةٍ صَلَّاهَا صَلَاةَ الْعَصْرِ وَصَلَّى مَعَهُ قَوْمٌ فَخَرَجَ رَجُلٌ مِمَّنْ صَلَّى مَعَهُ فَمَرَّ عَلَى أَهْلِ مَسْجِدٍ وَهُمْ رَاكِعُونَ فَقَالَ أَشْهَدُ بِاللَّهِ لَقَدْ صَلَّيْتُ مَعَ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قِبَلَ مَكَّةَ فَدَارُوا كَمَا هُمْ قِبَلَ الْبَيْتِ وَكَانَتْ الْيَهُودُ قَدْ أَعْجَبَهُمْ إِذْ كَانَ يُصَلِّي قِبَلَ بَيْتِ الْمَقْدِسِ وَأَهْلُ الْكِتَابِ فَلَمَّا وَلَّى وَجْهَهُ قِبَلَ الْبَيْتِ أَنْكَرُوا ذَلِكَ قَالَ زُهَيْرٌ حَدَّثَنَا أَبُو إِسْحَاقَ عَنْ الْبَرَاءِ فِي حَدِيثِهِ هَذَا أَنَّهُ مَاتَ عَلَى الْقِبْلَةِ قَبْلَ أَنْ تُحَوَّلَ رِجَالٌ وَقُتِلُوا فَلَمْ نَدْرِ مَا نَقُولُ فِيهِمْ فَأَنْزَلَ اللَّهُ تَعَالَى{وَمَا كَانَ اللَّهُ لِيُضِيعَ إِيمَانَكُمْ}

1:2:39: Предадено от Ал-Бара (бин Азиб)

Когато Пророка ﷺ дошъл в Медина, първоначално той отседнал при свои дядовци или чичовци по майчина линия от ансарите. Той отслужвал молитвата обърнат към Бейтул-Макдис (Йерусалим) в продължение на 16 или 17 месеца, но му се искало да може да се моли в посока към Кааба (в Мека). Първата молитва, която отслужил обърнат към Мека била следобедната молитва (икинди) в компанията на някакви хора. Тогава един от хората, които отслужвали молитвата тогава с него минал покрай някакви хора, които се молели в джамия, кланяйки се в посока към Йерусалим. Той им казал: „Кълна се в Аллах, свидетелствам, че се молих с Пратеника на Аллах ﷺ в посока към Кааба (в Мека). ” Чувайки това, хората незабавно се обърнали в посока към Кааба. Юдеите и хората на писанието се наслаждавали, когато виждали Пророка ﷺ да се обръща към Йерусалим в молитвата, но когато той сменил посоката към Кааба, те не го одобрили.

Ал-Бара добави: „Преди да сменим посоката ни за молитва към Мека, някои от мюсюлманите вече бяха умрели или ги бяха убили и не знаехме какво да кажем относно тях (относно техните молитви). Тогава Аллах низпосла: А Аллах не би погубил вярата (молитвите) ви. (2:143)”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ قَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ إِذَا أَحْسَنَ أَحَدُكُمْ إِسْلَامَهُ فَكُلُّ حَسَنَةٍ يَعْمَلُهَا تُكْتَبُ لَهُ بِعَشْرِ أَمْثَالِهَا إِلَى سَبْعِ مِائَةِ ضِعْفٍ وَكُلُّ سَيِّئَةٍ يَعْمَلُهَا تُكْتَبُ لَهُ بِمِثْلِهَا

1:2:40: Предадено от Абу Хурайра

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Ако някой от вас подобри (следва стриктно) неговата ислямска религия, то тогава наградата за неговите добри дела е от 10 до 700 пъти за всяко дело, а ако извърши злина, тя ще бъде записана както си е.”


عَنْ عَائِشَةَ أَنَّ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ دَخَلَ عَلَيْهَا وَعِنْدَهَا امْرَأَةٌ قَالَ مَنْ هَذِهِ قَالَتْ فُلَانَةُ تَذْكُرُ مِنْ صَلَاتِهَا قَالَ مَهْ عَلَيْكُمْ بِمَا تُطِيقُونَ فَوَاللَّهِ لَا يَمَلُّ اللَّهُ حَتَّى تَمَلُّوا وَكَانَ أَحَبَّ الدِّينِ إِلَيْهِ مَادَاوَمَ عَلَيْهِ صَاحِبُهُ

1:2:41: Предадено от Айша

Веднъж Пророка ﷺ дойде, когато до мен седеше жена. Той каза: „Коя е тя?” Отвърнах: „Тя е тази и тази” и му казах за прекомерните ѝ молитви. Той каза с неодобрение: „Прави (добрини), които са според възможностите ти (без да се претоварваш), тъй като Аллах не се изморява (да раздава награди), но ти (определено) ще се измориш, а най-доброто дело (от богослужението) е това, което се извършва редовно.”


عَنْ أَنَسٍ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ يَخْرُجُ مِنْ النَّارِ مَنْ قَالَ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَفِي قَلْبِهِ وَزْنُ شَعِيرَةٍ مِنْ خَيْرٍ وَيَخْرُجُ مِنْ النَّارِ مَنْ قَالَ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَفِي قَلْبِهِ وَزْنُ بُرَّةٍ مِنْ خَيْرٍ وَيَخْرُجُ مِنْ النَّارِ مَنْ قَالَ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَفِي قَلْبِهِ وَزْنُ ذَرَّةٍ مِنْ خَيْرٍ قَالَ أَبُو عَبْد اللَّهِ قَالَ أَبَانُ حَدَّثَنَا قَتَادَةُ حَدَّثَنَا أَنَسٌ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْ إِيمَانٍ مَكَانَ مِنْ خَيْر

1:2:42: Предадено от Анас

Пророка ﷺ каза: „Който каже ‘Никой не заслужава да бъде боготворен освен Аллах’ и в сърцето си има добрина (вяра) колкото тежестта на ечемично зърно, ще бъде изведен от ада. А който каже ‘Никой не заслужава да бъде боготворен освен Аллах’ и в сърцето си има добрина (вяра) колкото тежестта на пшеничено зърно, ще бъде изведен от ада. А който каже ‘Никой не заслужава да бъде боготворен освен Аллах’ и в сърцето си има добрина (вяра) колкото тежестта на атом, ще бъде изведен от ада.”


عَنْ عُمَرَ بْنِ الْخَطَّابِ أَنَّ رَجُلًا مِنْ الْيَهُودِ قَالَ لَهُ يَا أَمِيرَ الْمُؤْمِنِينَ آيَةٌ فِي كِتَابِكُمْ تَقْرَءُونَهَا لَوْ عَلَيْنَا مَعْشَرَ الْيَهُودِ نَزَلَتْ لَاتَّخَذْنَا ذَلِكَ الْيَوْمَ عِيدًا قَالَ أَيُّ آيَةٍ قَالَ{الْيَوْمَ أَكْمَلْتُ لَكُمْ دِينَكُمْ وَأَتْمَمْتُ عَلَيْكُمْ نِعْمَتِي وَرَضِيتُ لَكُمْ الْإِسْلَامَ دِينًا}قَالَ عُمَرُ قَدْ عَرَفْنَا ذَلِكَ الْيَوْمَ وَالْمَكَانَ الَّذِي نَزَلَتْ فِيهِ عَلَى النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَهُوَ قَائِمٌ بِعَرَفَةَ يَوْمَ جُمُعَةٍ

1:2:43: Предадено от Умар бин ал-Хаттаб

Веднъж един юдей ми каза: „О, ръководителю на вярващите! Във вашата Свещена книга има знамение, което всички вие (мюсюлмани) четете и ако то беше низпослано на нас, ние щяхме да обявим този ден (в който е низпослано) за празник.” Умар бин ал-Хаттаб попитал: „Кое е това знамение?” Юдеят отговорил: Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. (5:3) Умар казал: „Без съмнение ние знаем къде и кога това знамение е низпослано на Пророка. Това беше в петък и Пророка ﷺ беше на Арафат (т.е. денят на хаджа).”


عَنْ طَلْحَةَ بْنَ عُبَيْدِ اللَّهِ يَقُولُ جَاءَ رَجُلٌ إِلَى رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْ أَهْلِ نَجْدٍ ثَائِرَ الرَّأْسِ يُسْمَعُ دَوِيُّ صَوْتِهِ وَلَا يُفْقَهُ مَا يَقُولُ حَتَّى دَنَا فَإِذَا هُوَ يَسْأَلُ عَنْ الْإِسْلَامِ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ خَمْسُ صَلَوَاتٍ فِي الْيَوْمِ وَاللَّيْلَةِ فَقَالَ هَلْ عَلَيَّ غَيْرُهَا قَالَ لَا إِلَّا أَنْ تَطَوَّعَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَصِيَامُ رَمَضَانَ قَالَ هَلْ عَلَيَّ غَيْرُهُ قَالَ لَا إِلَّا أَنْ تَطَوَّعَ قَالَ وَذَكَرَ لَهُ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ الزَّكَاةَ قَالَ هَلْ عَلَيَّ غَيْرُهَا قَالَ لَا إِلَّا أَنْ تَطَوَّعَ قَالَ فَأَدْبَرَ الرَّجُلُ وَهُوَ يَقُولُ وَاللَّهِ لَا أَزِيدُ عَلَى هَذَا وَلَا أَنْقُصُ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَفْلَحَ إِنْ صَدَقَ

1:2:44: Предадено от Талаха бин Убайдуллах

Един мъж от Наджд с неподдържана коса дойде при Пратеника на Аллах ﷺ и ние чухме силния му глас, но не можахме да разберем какво казваше, докато не се приближи и тогава разбрахме, че пита за исляма. Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Трябва да извършваш молитвата перфектно пет пъти всеки ден и нощ.” Тогава мъжът попита: „Има ли още (молитви)?” Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Не, но ако искаш да извършиш молитвите науфил (можеш да го сториш).” Пратеника на Аллах ﷺ продължи: „Трябва да говееш през месец рамазан.” Мъжът попита: „Има ли още говеене?” Пратеника на Аллах ﷺ отговори: „Не, но ако искаш да извършваш науфил говеене (можеш да го сториш).” Тогава Пратеника на Аллах ﷺ му каза още: „Трябва да даваш закат (задължителна милостиня).” Тогава човекът попита: „Освен заката, има ли още нещо, което трябва да давам?” Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Не, освен ако не искаш да даваш садака от себе си.” Тогава този човек повтори многократно: „Кълна се в Аллах, нито ще върша повече, нито по-малко от това!” Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Ако това, което той казва е вярно, тогава той ще бъде благополучен (т.е. ще бъде награден с рая).”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ مَنْ اتَّبَعَ جَنَازَةَ مُسْلِمٍ إِيمَانًا وَاحْتِسَابًا وَكَانَ مَعَهُ حَتَّى يُصَلَّى عَلَيْهَا وَيَفْرُغَ مِنْ دَفْنِهَا فَإِنَّه يَرْجِعُ مِنْ الْأَجْرِ بِقِيرَاطَيْنِ كُلُّ قِيرَاطٍ مِثْلُ أُحُدٍ وَمَنْ صَلَّى عَلَيْهَا ثُمَّ رَجَعَ قَبْلَ أَنْ تُدْفَنَ فَإِنَّهُ يَرْجِعُ بِقِيرَاطٍ تَابَعَهُ عُثْمَانُ الْمُؤَذِّنُ قَالَ حَدَّثَنَا عَوْفٌ عَنْ مُحَمَّدٍ عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ نَحْوَهُ

1:2:45: Предадено от Абу Хурайра

Пратеника на Аллах ﷺ каза: „(Вярващ), който придружава погребалната процесия на мюсюлманин от искрена вяра и надежда за наградата на Аллах, и остане докато погребалната молитва бъде извършена и церемониите приключат, ще получи два кирата награда. Всеки кират е с размерите на (планината) Ухуд. А който извърши погребалната молитва и се върне преди погребението, ще получи награда само колкото един кират.”


عَنْ عُبَادَةُ بْنُ الصَّامِتِ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ خَرَجَ يُخْبِرُ بِلَيْلَةِ الْقَدْرِ فَتَلَاحَى رَجُلَانِ مِنْ الْمُسْلِمِينَ فَقَالَ إِنِّي خَرَجْتُ لِأُخْبِرَكُمْ بِلَيْلَةِ الْقَدْرِ وَإِنَّهُ تَلَاحَى فُلَانٌ وَفُلَانٌ فَرُفِعَتْ وَعَسَى أَنْ يَكُونَ خَيْرًا لَكُمْ الْتَمِسُوهَا فِي السَّبْعِ وَالتِّسْعِ وَالْخَمْسِ

1:2:46: Предадено от Абдуллах

Пророка ﷺ каза: „Да ощетиш мюсюлманин е фусук (грях), а да го убиеш е куфр (неверие).” Предадено от Убада бин ас-Самит: Пратеника на Аллах ﷺ излезе, за да съобщи на хората (кога е) нощта на предопределението (Кадр), но се случи там да се карат двама мюсюлмани. Пророка ﷺ каза: „Дойдох да ви съобщя (кога е) нощта на предопределението (Кадр), но тъй като този и този се караха, знанието за нея беше отнето от мен (забравих го) и може би така е по-добре за вас. Търсете я в седмата, деветата и петата (от последните 10 вечери на месец рамазан).”


عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ قَالَ كَانَ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بَارِزًا يَوْمًا لِلنَّاسِ فَأَتَاهُ جِبْرِيلُ فَقَالَ مَا الْإِيمَانُ قَالَ الْإِيمَانُ أَنْ تُؤْمِنَ بِاللَّهِ وَمَلَائِكَتِهِ وَبِلِقَائِهِ وَرُسُلِهِ وَتُؤْمِنَ بِالْبَعْثِ قَالَ مَا الْإِسْلَامُ قَالَ الْإِسْلَامُ أَنْ تَعْبُدَ اللَّهَ وَلَا تُشْرِكَ بِهِ وَتُقِيمَ الصَّلَاةَ وَتُؤَدِّيَ الزَّكَاةَ الْمَفْرُوضَةَ وَتَصُومَ رَمَضَانَ قَالَ مَا الْإِحْسَانُ قَالَ أَنْ تَعْبُدَ اللَّهَ كَأَنَّكَ تَرَاهُ فَإِنْ لَمْ تَكُنْ تَرَاهُ فَإِنَّهُ يَرَاكَ قَالَ مَتَى السَّاعَةُ قَالَ مَا الْمَسْئُولُ عَنْهَا بِأَعْلَمَ مِنْ السَّائِلِ وَسَأُخْبِرُكَ عَنْ أَشْرَاطِهَا إِذَا وَلَدَتْ الْأَمَةُ رَبَّهَا وَإِذَا تَطَاوَلَ رُعَاةُ الْإِبِلِ الْبُهْمُ فِي الْبُنْيَانِ فِي خَمْسٍ لَا يَعْلَمُهُنَّ إِلَّا اللَّهُ ثُمَّ تَلَا النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ{إِنَّ اللَّهَ عِنْدَهُ عِلْمُ السَّاعَةِ}الْآيَةَ ثُمَّ أَدْبَرَ فَقَالَ رُدُّوهُ فَلَمْ يَرَوْا شَيْئًا فَقَالَ هَذَا جِبْرِيلُ جَاءَ يُعَلِّمُ النَّاسَ دِينَهُمْ قَالَ أَبُو عَبْد اللَّهِ جَعَلَ ذَلِك كُلَّهُ مِنْ الْإِيمَانِ

1:2:47: Предадено от Абу Хурайра

Един ден, когато Пророка ﷺ седеше в компанията на някакви хора, (ангелът) Джибраил дойде и попита: „Какво е вяра?” Пратеника на Аллах ﷺ отговори: „Вярата е да вярваш в Аллах, Неговите ангели, срещата с Него, Неговите пророци и да вярваш във възкресението.” След това той попита още: „Какво е ислям?” Пратеника на Аллах ﷺ отговори: „Да служиш само на Аллах и на никой друг, да съблюдаваш молитвите съвършено, да даваш задължителната милостиня (закат), да говееш през месец рамазан.” Тогава той попита още: „Какво е ихсан (съвършенство)?” Пратеника на Аллах ﷺ отговори: „Да служиш на Аллах така, все едно го виждаш, а ако не можеш да постигнеш това състояние, то тогава да си убеден, че Той те вижда.” Той попита още: „Кога ще настъпи Часа?” Пратеника на Аллах ﷺ отговори: „Питания не знае повече от питащия, но ще те известя за неговите признаци:

1. Когато робиня роди своята господарка.

2. Когато пастирите на черни камили започнат да се хвалят и състезават с другите в строителството на високи сгради. А Часът е едно от пет неща, които никой не знае, освен Аллах.”

Тогава Пророка ﷺ прочете: Единствено при Аллах е знанието за Часа. (31: 34) Тогава този човек (Джибраил) си тръгна и Пророка ﷺ каза на своите сподвижници да го извикат обратно, но те не можаха да го видят. Тогава Пророка ﷺ каза: „Това беше Джибраил, който дойде да научи хората на тяхната религия.” Абдуллах предава: Той (Пророка) смяташе всичко това като част от вярата.


عَنْ عَبْدَ اللَّهِ بْنَ عَبَّاسٍ أَخْبَرَهُ قَالَ أَخْبَرَنِي أَبُو سُفْيَانَ أَنَّ هِرَقْلَ قَالَ لَهُ سَأَلْتُكَ هَلْ يَزِيدُونَ أَمْ يَنْقُصُونَ فَزَعَمْتَ أَنَّهُمْ يَزِيدُونَ وَكَذَلِكَ الْإِيمَانُ حَتَّى يَتِمَّ وَسَأَلْتُكَ هَلْ يَرْتَدُّ أَحَدٌ سَخْطَةً لِدِينِهِ بَعْدَ أَنْ يَدْخُلَ فِيهِ فَزَعَمْتَ أَنْ لَا وَكَذَلِكَ الْإِيمَانُ حِينَ تُخَالِطُ بَشَاشَتُهُ الْقُلُوبَ لَا يَسْخَطُهُ أَحَدٌ

1:2:48: Предадено от Абдуллах бин Аббас

Бях уведомен, че Ираклий казал на Абу Суфян: „Попитах те дали те (последователите на Мухаммед ﷺ) се увеличават или намаляват. Ти каза, че се увеличават. И наистина това е пътя на истинската вяра, докато тя не бъде завършена във всички аспекти. Освен това те попитах дали има някой, който след като е приел неговата (на Пророка