Имам Матуриди
Точната дата на рождението на Имам Матуриди не е известна, но се предполага, че се е родил около 844 година или през 230 г. по хиджри. Роден е в с. Матурид, в близост до град Семерканд, който понастоящем е в границите на Узбекистан. Оттам носи и презимето си Матуриди. Съобщава се, че той принадлежи към четвъртото поколение от ханефитските имами и е починал през 944 г. или 383 г. по хиджра.
Тъй като е известен със своите възгледи в областта на акаида (вероубеждението) Имам Матуриди е бил приет сред учените по келям, а в областта на фъкъха е следвал линията и методите на Ебу Ханифе.
Няма съмнение, че Имам Матуриди е живял в една от най-противоречивите от политическа и академична гледна точка епоха на ислямската история. От политическа гледна точка - това е епохата, когато ислямските общества се разделили на малки държавици. Впрочем, самият Имам Матуриди живял в област под управлението на Саманогулларъ (Саманиди) - често била сцена на борби между малките ислямски държавици. От академична гледна точка - сред причините за противоборство се очертава бързото оформяне на различните верски течения, особено когато течението мутезиле се присъединява към политическата власт и насилствено налага своите възгледи на обществото. При това се шири схващането, че Коранът е сътворен, а в ислямската вяра искат да въведат вредни и неприемливи схващания отвън. В тази епоха израстват велики учени като Имам Ебу-л-Хасан ел-Ешари в района на Хиджа; Имам Ебу Мансур ел-Матуриди в Междуречието (около Бухара и Семерканд) и Ебу Джафер ет-Тахави в района на Египет, които са защитили ислямската вяра.
Имам Матуриди със своето произведение „Китабу-т тевхид“ (Книга за единобожието) оборва привържениците на мутезиле и останалите противници на ислямския акаид. В своята книга „Китабу-т-тевхид“ Матуриди изтъква, че вярата ни има два основни източника, като единия от тях е “накъл” (предание), а втория е “акл” (ум, разум), а вярата е средство, чрез което хората постигат вечно щастие. За разлика от Имам Ешари и Тахави, Имам Матуриди придава по-голямо значение на разума и го поставя на второ място сред източниците за знания. Защото според Матуриди умът е Аллахов дар, даден на човека. Чрез своя ум и разум хората познават прекрасното и грозното, и разбират цената на своето съществуване. Грешките и недостатъците на раба започват, когато изоставя разумното използване на ума си. Впрочем Аллах е избрал за Свой събеседник човека и го държи отговорен. Лишеният от разум няма вяра.
Факт е, че Матуриди дава предимство на ума, особено в областта на келяма, където става въпрос за доброто и злото в живота и придобива по-реален вид. Според Матуриди, ако дадено нещо е добро, то Аллах го е повелил да е добро. За да разберем по-добре ценността на тази мисъл, нека посочим и твърдението на Ешари относно доброто и злото. Според Ешари - ако Аллах повели нещо, то е добро; ако забрани, то е зло. Тези твърдения, които по думи наглед са близки едно на друго, всъщност са две противоположни. Докато в твърдението на Матуриди мярката за добро и зло е предмета, то при Ешари на централно място е поставен Аллах. При Матуриди решаващ елемент при определянето на доброто и злото е умът, а при Ешари доброто и злото се определят от Аллах. Тези схващания водят до две различни отражения.
Докато от гледна точка на Матуриди да се заявява на владетеля кое е правдиво и упорството му срещу неправдата, е религиозно задължение, според схващането на Ешари - дори да е злодей, трябва да се подчинява на султана. При схващането на Матуриди събитията трябва да се преценяват с ум и разум, докато при Ешари се налага съдбата и предопределението.
Ако трябва да се преценява от гледна точка на фъкъха, ще се види, че Имам Матуриди следва метода на ханефитската школа. Дори няма да е прекалено да се каже, че Имам Матуриди е горещ привърженик на Ебу Ханифе.
Друго произведение на Имам Матуриди, в което откриваме основните му възгледи, е “Тевиляту-л-Куран” (Тълкувания на Корана). В тази коментарна книга за Корана се предоставят схващанията на Имам Матуриди по въпросите на келяма, фъкъха, тефсира и другите ислямски науки.
Съществува течение на името на Имам Матуриди. Наличните течения сред ехл-и сюннета по възгледи или са привърженици на Матуриди или на Ешари. В областта на фъкъха Имам Матуриди не се съгласил да се създаде негова школа - предпочел да остане верен на Ебу Ханифе.
От друга страна матуридизма години наред не е успяло да се развие и останало скрито поради силното властване на ешаризма над ислямските общества. Основната причина не е била само в това, но и в налаганата забрана на управляващите, че съдържа елементи, подбуждащи към бунт. Впрочем, още приживе Матуриди бил подлаган многократно на насилие от управляващите заради политическите си възгледи.
Доц. д-р Али Думан
Портал 
