8 Ислямът и Западът

Ислямът и Западът – това е основа, която дава възможност за размисъл върху твърде много въпроси. В поредицата от въпроси могат да се включат Европа срещу исляма, дори Америка срещу исляма. Тук е важно да се има предвид конкретния опит, придобит от взаимоотношенията между исляма и Запада като цяло, защото съществува изключително важна разлика между американското и европейското познание на исляма.
Част от страните в Европа имат зад гърба си значителна традиция в прекия опит и контакти с ислямския свят, изхождайки от тяхното доскорошно владеене на големи мюсюлмански колонии. Освен това днес милиони мюсюлмани от Африка и Азия живеят в тези страни. Друга част от страните в Европа или са искали да имат такива колонии, или са се намирали близо до мюсюлмански територии, или пък някога са били мюсюлмански държави. Въпросът със Съединените щати изглежда по съвсем друг начин въпреки нарастващия брой мюсюлмани там и небивалия досега интерес на американците да пишат, мислят или говорят за исляма. Америка няма подобно на европейското колониално минало, нито продължителен културен интерес към исляма. Относително малко американци са имали нещо общо с истински мюсюлмани. За сравнение във Франция втората по разпространение религия е ислямът, което го прави ако не по-популярен, то определено по-познат. Ето защо по-правилно би било да разгледаме контакта между ислямската религия и европейския Запад.
За добро или зло ислямът е възприеман като част от Изтока и отразява неговата тайнственост, екзотика и скрита мощ. Вярно е, че в продължение на векове ислямът се е представял като пряка заплаха за Европа, но за много европейци той съществува поне като постоянно религиозно-културно предизвикателство. От друга страна, мюсюлманите, които са видели близките си как са убивани в Босна, Чечения и Палестина и които трябва да търпят обвиненията към своята религия и култура като "побесняла" и "насилствена", няма как да прегърнат искрено Запада. Няма да е пресилено да се каже, че мюсюлманите биват отразявани и схващани или като доставчици на петрол, или като потенциални терористи. Много малка част от мюсюлманския живот достига до съзнанието на широкия кръг от хора, та дори и до тези, чиято професия е да отразяват ислямския свят. Вместо това се сблъскваме с поредица от неточни, опростени и в същото време груби изказвания за исляма и мюсюлманите.
Изглежда, наистина "ролята" на исляма в отвличанията и тероризма все повече влияе върху западното съзнание. Това, което е тревожно, е, че самата употреба на етикета "ислям" било за да се обясни или дискриминира религията, всъщност се превръща във форма на атака, която от своя страна провокира повече враждебност между представителите на Запада и на исляма. Ислямът определя само една относително малка част от това, което в действителност се случва в ислямския свят, включващ население от един милиард души и десетки държави, общества, традиции, езици и т.н. Опитът да се открие източникът на всичко това в исляма е просто погрешен, независимо колко гръмогласно така наречените "познавачи", изследователи на исляма настояват, че той регулира ислямските общества от горе до долу, че Домът на исляма представлява ясна, единна същност, че при исляма джамията и държавата са едно цяло и т.н.
Бихме искали да запитаме – нима всеки един от милионите мюсюлмани по света изпитва ярост, нима всеки гражданин на Индонезия, Пакистан или Египет негодува срещу западното влияние? Или може би ислямът не може да бъде изучаван така, както бихме изучавали всяка друга култура или регион?
Целта е ислямът да се представи като нещо външно спрямо познатия и приемлив свят, който ние населяваме, и освен това, че съвременният ислям е наследник на европейския антисемитизъм, използван в една предполагаема война срещу модерността.
Днес на Запад ислям звучи особено травмиращо. Като оставим настрана факта, че нито християнството, нито юдаизмът не са разглеждани така емоционално, налице е неоспоримото мнение, че ислямът може да бъде характеризиран до безкрай посредством шепа необмислени и постоянно употребявани клишета. Днес на Запад всичко, свързано с изучаването на исляма, е просто с политическа значимост, но почти никой, пишещ за исляма, било то от експертни или общи позиции, не го признава. Резултат на всичко това е грубото опростяване на исляма, което позволява постигането на различни манипулативни цели, продължаващи да очернят мюсюлманската общност.