7 Западът трябва да посрещне Исляма с цвете

Доцент доктор Гюлфеттин Челик е роден през 1962 г. в гр. Кърджали. В момента е член-преподавател във Факултета по икономически и административни науки, профил История на икономиката към Мармарския университет в Истанбул. Има изследвания върху историята на икономиката на Анадола и Балканите през османския период и периода след обявяването на републиката.
Селям: Как бихте коментирали ориентирането на Запада към останалия свят като цяло и по-специално към Балканите?
Доц. Гюлфеттин Челик: Западът се насочва към останалия свят, за да установи нови отношения, взимайки под внимание следните три основни сфери: в политически план демокрацията, в икономически пазарната икономика, в индивидуален план изграждането на социална структура, основаваща се на гражданските свободи. В това отношение като представители на западния свят могат да бъдат споменати Европейския съюз (ЕС) и САЩ. Като се има предвид географското разположение на Европейския съюз, което го прави по-близък до Балканите, смятам, че в дългосрочен план Америка също има определени цели в това отношение – тя ще бъде по-влиятелната структура. Ако погледнем назад в историята ще видим, че в отношенията на Балканите с обкръжаващите го сили надмощие има външният свят. През различните епохи Балканите винаги се били обвързани с някого – с Византия, с Османската държава, със Съветска Русия, Като кръстопът между Изтока и Запада Балканите никога не са се появявали на историческата сцена като самостоятелна структура. Днес най-близкият заместител на Османската държава и Съветска Русия е Европейският съюз. Ето защо може да се прогнозира, че за известен период от време Балканите ще останат под влиянието на ЕС. Това влияние ще се развива като функция на стандарта за осигуряване на външните условия, които споменах.
Селям: Ще бъде ли достатъчен този стандарт, за да може Западът да приобщи Балканите към себе си?
Доц. Гюлфеттин Челик: В дългосрочен план направлението на това влияние ще се развие, обхващайки и духовната сфера. Виждаме, че при прогнозиране на посоката на отношенията на Балканите с ЕС влияние оказват местни културно-цивилизационни елементи, които трябва да бъдат взети под внимание. Цивилизационната инфраструктура на Балканите съдържа много важни елементи, от които ЕС в дългосрочен план ще има нужда. Смятам че наред с местните мюсюлмани, балканските общества, които са имали по-близки отношения с мюсюлманската култура и цивилизация, ще окажат голям принос за развитието на духовната сфера, от която ЕС се нуждае. Това е повторна среща: между ислямския свят и Запада.
Селям: Балканите като представител на ислямската цивилизация ли ги виждате?
Доц. Гюлфеттин Челик: Не като цяло, но Балканите са регион, който е получил голям дял от наследството на тази цивилизация. Смятам, че тази основа е важна. Според мен срещата, която ще последва от близостта между ЕС и региона, ще предизвика една нова насока. Още повече, че в историята има такива примери.
Тук може да бъде споменато няколкократното съприкосновение на Европа с Исляма. Докато преди допира си с Исляма Западът живеел в мрака на Средновековието, то след срещата с него той забелязал съществуващия външен цивилизован свят. За откъснатия от света и безчувствен към материята човек, това била нова среща, която възстановявала връзката му със света и материята. В този смисъл ислямската цивилизация е запознала Запада със света. Това е резултатът от първата им среща. Това е и стъпка към промяна на структурите на средновековния запад.
Разбира се срещата на Запада с Исляма не е единственият фактор за преобразуването му. От направените изследвания знаем, че през XIII-XV в. западните благородници и учени много сериозно се повлияли от трудовете на ислямския свят, културните му постижения, икономическите и политическите му структури. Например, много е интересно, че от пътуването си до Близкия изток Филип II се завръща с ислямско облекло. На Запад трудовете на древногръцките мислители са преосмисляни под влиянието на течения, дошли от Андалузия (Испания) и Изтока.
Мисля, че взаимоотношенията днес са един нов етап от срещата на Запада с Исляма след онази първа среща. Смятам, че наистина при новите обстоятелства, за Запада, който гледа на намиращите се извън него като на вредни за съществуващата му структура елементи, е започнал етапа на преоткриване на ислямското разбиране, за връзката човек-материя-свят.
Западът, който възприема онези извън него като вреден опонент на развитата господстваща система, без да осъзнава навлиза в период, в който ще преживее вътрешни противоречия, ще осъзнае грешките си и ще се срещне с по-доброто.
Селям: Каква полза ще извлече Западът от тази нова среща?
Доц. Гюлфеттин Челик: Западът, който се е изгубил в материалното, отново ще осъществи връзка с духовното. Наистина в материален аспект Западът е район на благоденствие. Средният брутен вътрешен продукт на ЕС е 23-24 хиляди долара. По отношение на енергийните, здравните и социалните разходи на глава от населението и други подобни, Европа е за пример в света. Но ние също знаем, че зад тези условия на запад, духовните връзки се късат. Употребата на алкохол и наркотици и разпуснатият начин на живот са процеси, които съсипват западната система. Всъщност в това отношение отварянето на Запада към външния свят и срещата му с Балканите може би е шанс за възприемането на една различна цивилизация, която съчетава материалното и духовното.
Селям: Както казахте Западът в момента е достигнал високо материално развитие. Въпреки това е в криза и духовно търсене. Според Вас в пренебрегването на духовното ли се състои грешката на Запада? Какво го тласка към това търсене?
Доц. Гюлфеттин Челик: Не може да се каже, че грешката е само в пренебрегването на духовното. Както е погрешно определянето на мястото на човека спрямо материалното, така са грешни и теориите, установяващи връзката обект-субект. Същността на този проблем трябва да се търси много по-назад във времето.
Могат да бъдат изброени три основни фактора, които са спомогнали за формирането на западния свят – единият е древногръцката и римската мисъл, вторият е християнството, а третият е Просвещението през Ренесанса. Църквата изгражда един отдалечен от материята човешки образ, докато през Ренесанса отново се появява образ, подобен на този от старогръцката епоха, който наново се среща с материята.
Западът в момента представлява един модел, в основата на който стои човекът. А това според мен, определя грешна задача на човека, който в тази вселена е само едно същество. Днес човекът, който смята, че всичко му е подчинено е изпаднал в състояние да не приема нищо, което може да го ограничи. За него всичко е позволено. Важно е да получи това, което иска без значение по какъв начин. Да му донесе наслада, да го направи щастлив, каквото и да става. Това разбиране съществува много ясно от епохата на Просвещението до днес.
Например също в този аспект могат да бъдат разгледани меркантилистичните приложения и марксистките подходи в икономическата политика. Затова нуждата на Запада да се отвори към външния свят от една страна е шанс за него отново да открие себе си, въпреки че тази нужда е продиктувана от намерението му да приобщи външния свят и да го преобразува.
Когато Западът се срещнал с Исляма по време на кръстоносните походи, нахлул с меч, докато според мен, сегашната среща с Исляма стои пред Запада като един шанс. Като препоръка може да се каже, че това което Западът следва да направи сега е да посрещне Исляма с цвете, а не с меч. Всъщност днес съществува един много важен процес, който пречи Ислямът да се превърне в пример за Запада. От векове насам ислямската цивилизация и култура са представяни като свят, отхвърлящ доброто и красивото. Никой не се замисля как османската система например, успя да удържи Балканите единни цели 500 години, докато през византийския период не намирали никакво спокойствие. А през XX век Балканите живяха в безпорядък, който продължава и до днес. Не следва ли да се проучи как гърци, българи, босненци, власи, сърби, римляни, албанци и турци са могли да си съжителстват в многокултурна среда? Възможно ли е векове наред това съжителство да е осигурявано със силата на оръжието? Гледката, с която се срещна САЩ в Близкия изток е ясна. Ислямската цивилизация в момента е наследство, над което е спуснат воал.
Селям: Какво трябва да направят хората от Балканите, за да се извлече най-доброто от новата среща на Запада с Исляма и да се заживее в един по-добър свят?
Доц. Гюлфеттин Челик: При съществуващите външни условия Балканите и по-специално България, са важна възможност ЕС да открие тази разлика между цивилизациите. ЕС притежава условията, необходими за оползотворяването на тази среща. Това е крайно необходимо за обединяването на човечеството около едно ново добро, или около най-доброто. Няма значение дали са мюсюлмани или християни, хората на Балканите, които биха могли да поемат определена роля при отстраняването на грешките и недостатъците в съществуващата западна система, първо трябва да преосмислят отношението си към материалните условия, под влиянието на които се намира днес балканският човек. Трябва да се премахне предубедеността, че разрешението на проблемите зависи само от материалните условия. Той отново трябва да открие цивилизационните ценности, останали му от миналото.
Преди всичко Балканите трябва да си припомнят културните и цивилизационните елементи, с които са живели като от една страна осигурят възможност за това, а от друга страна да постигнат материалните критерии, осъществени от ЕС.
По отношение на второто, Западът притежава много явно надмощие. Ако погледнем класацията на международните конкурентни сили, ще видим, че измежду страните от региона няма нито една, класирала се на място, което може да бъде пример за Запада. Турция е на 37 място, а България я няма измежду първите 50. Страните, претендиращи да са алтернатива на Запада не заемат кой знае какво място в класацията. Въпреки това би трябвало Европа да си направи равносметка дали светът, с който има взаимоотношения притежава разрешение на проблемите, които е преживяла.
Европа ще научи това с времето. Днес подходът на ЕС към страните членки и кандидат членки е да ги претопи в собствения си манифест, в рамките, които е поставил заедно с всичките им религиозни, икономически, политически и културни институции и организации. Забелязваме, че няма стремеж да изгради с тях една нова цивилизация, едно ново разбиране. Намерението е да ги уеднакви със себе си.
На Запада се налага да преразгледа разбирането си за мястото на човека в този свят. Мисля, че в това отношение мюсюлманите в Европейския съюз и Балканите могат да станат посредник за пренасянето на нещо по-добро и по-полезно към западния човек. Това е възможно единствено чрез хора, които добре са разбрали и възприели материалните условия, но заедно с това и в духовната сфера са в състояние да дадат по-доброто. Според мен при положение, че мюсюлманите на Балканите изпълнят тези условия, няма причина да хранят сериозни опасения, относно отношението си с Европейския съюз.
Може би втората стъпка, която трябва де се направи в отношенията с ЕС, е да се дефинира „местното“. На всяка цена хората от страните в този регион, както християните, така и мюсюлманите отново трябва добре да преразгледат, научат и възприемат това, което ги прави различни и ги отличава от Запада. При положение, че това стане дори на регионално ниво, ще се забележи, че има какво Западът да вземе от ислямската цивилизация.
Подобен процес се е наблюдавал и по време на напредването на Османската държава към Европа. Близкият Изток, който Византия се е затруднявала да контролира в период от 50 години влиза под османска власт. На пръв поглед изглежда, че османската войска е осъществила напредъка, но ако анализираме по-задълбочено, ще установим, че в действителност влиянието на хората, приели Исляма като една цивилизация, е много по-очебийна. Много по-силно е влиянието на отделните индивиди, които не се ръководят от политически, икономически и социални цели и нямат друга претенция освен да живеят, спазвайки нормите на тази цивилизация.
Тези хора се заселвали в определен район преди да дойде войската и са играели естествена роля за задоволяване нуждите на местните хора. Това показва, че Османската държава не е воювала с народите, а с политическите управления. Всъщност съществува едно затруднение при срещата на мюсюлманите с представителите на другите религии, което произтича от войните и историческите борби в миналото. Това подтиква и двете страни (двете религиозни групи) да си зададат въпроса "какво"? В отношението си с регионите навън Европа винаги си е задавала въпроси от рода на: "Какво целят мюсюлманите? Каква опасност представляват те за нас?" Мюсюлманите също винаги са хранили безпокойство: "Какво ли мислят за нас европейците-християни?" Понякога се питам дали Европа не пропуска една възможност, един шанс. Мисля, че ако остави настрана отношенията си с мюсюлманите в миналото и си зададе въпроса как бихме могли да се съберем за едно по-добро бъдеще, ще се появи един много по-спокоен свят. За да може това да се осъществи, Европа трябва до известна степен да се отърси от някои ограничаващи я разбирания и идеологии, без значение дали са от религиозен или нерелигиозен характер. В това отношение Европа има нужда да си направи една самооценка. Тя има нужда от това повече, отколкото мюсюлманите, тъй като би трябвало да има по-правилно отношение към географията, носеща следи от ислямската цивилизация, независимо дали става въпрос за България или Турция.
Известно е, че мюсюлманите в Европа хранят опасения по отношение на запазването на културната си идентичност, които имат както политически, така и социални измерения. Но аз смятам, че по някакъв начин това ще се преодолее. Надявам се това да не се осъществи чрез скъсване, сходно на събитията от миналото. По този въпрос има какво да се направи и от страна на мюсюлманите. Да, Европа на всяка цена трябва да си направи самооценка, но мюсюлманите също има какво да направят. Ислямският свят трябва да си вземе много важни уроци от производствения и разпределително-потребителския свят, който Европа успя да изгради по време на индустриалната революция и след това. Заедно с това трябва да намери начин да запознае Запада с присъщите за себе си духовни ценности на ислямската цивилизация и културния си живот. Така както в миналото Западът се е сдобил със старогръцката мисъл, посредством Исляма, така и днес отново има възможността да се сдобие с идейното, посредством този нов мюсюлмански свят.
Ето защо е необходимо мюсюлманите от региона и извън него добре да усвоят ислямската история и всички градивни елементи на ислямската цивилизация, след което да обладаят средствата и методите, с които да ги предадат на Запада. Освен майчиния си език трябва да овладеят и основните западни езици като едновременно с това се възползват пълноценно от технологиите в комуникирането, транспорта, образованието и администрацията, превръщайки ги в средство за предаване на собствените си ценности. Това всъщност е факторът, който ще задържи на крака и местните култури. Например по отношение на една страна като България, поставянето на местната култура на дневен ред в процеса на включването й в Европейския съюз е важен прийом за запазването й и нейното приобщаване към Европа в доброто, без да загуби идентичността си.