Улесненията в Исляма
Въпрос: Бихте ли разяснили мястото на улесненията в религията ни, като се изхожда от продължението на айета, който повелява изпълнението на оруча през месец рамазан, а именно: "Аллах иска улеснения за вас, а не затруднения."
Това, което издига ислямът с неговите вяра, ибадети, етика и другите му принципни основи до световни и надвременни мащаби, е, че той (ислямът) е религия, която притежава качеството да може да се изживява винаги, навсякъде и от всички. Това произтича от факта, че ислямът във всички свои структури изхожда от човешката природа и улесняването на човека като цяло и тяхното съблюдаване във всички случаи. Тъкмо затова, базирайки се на айетите и хадисите, които поощряват улесненията и абсолютно забраняват създаването на трудности, намираме възможност да отбележим, че „ислямът е религия на улесненията".
Особеното внимание към улесненията в религията ни е подчертавано от ислямските учени още от самото начало, те са разгледани и посочени както в Корана, така и в Сюннета. В исляма се обръща специално внимание на понятия като: слабости на сътвореното (Ниса, 4: 28); затруднения (Бакара, 2:185); сила, тежест, забравяне и грешене (Бакара, 2: 286); изкушеност (Енфал, 8: 65-66); трудност (Талак, 65: 7); непосилност (Сад, 38: 86); улеснения (Абесе, 80: 20); напредване (Маиде, 5: 90-91); ползотворна работа (Лейл, 92:5- 7), и в изпълнението на задълженията, свързани с тях, се предвижда олекотяване на условията.
Ако вникнем в айетите, свързани с улесненията, ще видим, че два момента са взети под особено специално внимание. Това са осигуряването на улеснения в общ и тесен смисъл; и съблюдаването на баланса между улеснение и затруднения. Осигуряването на улеснения в общ смисъл не е резултат на причинно-следствената корелация от рахмета (милосърдието) на Аллах. То е изградено, като за изходна база е взет човекът. Затова в някои айети е повелено:
Аллах иска да ви облекчи. Човекът бе сътворен слаб. (Ниса, 4: 28)
Аллах възлага на всяка душа само според силите й. За нея е онова, което е придобила, и против нея е онова, което е придобила...
(Бакара, 2: 286)
Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни...
(Бакара, 2:185)
А Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е посъветван да олекотява тежестите у хората, да смъква непосилния товар от плещите им.
Осигуряването на улеснения в тесен смисъл се разглежда по-скоро в рамките на причинно-следствената корелация. В отговор на множество добри, благотворни деяния в исляма е предвидено осигуряване на улеснения във вид на своеобразни възнаграждения. Примерно – в някои айети действия като вяра, тевбе, ползотворна работа (Фуркан, 25:70); въздържане от прегрешения (Талак, 65: 3-5); вяра в единството на Аллах и даване милостиня (Лейл, 92, 5-7); дуа (молитва) (Бакара, 2: 286), търпението и постоянството са споменати и окачествени като добри деяния и за тях са предвидени определени улеснения.
В сура Кехф (18:88) е изречено:
А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.
А в сура Лейл (92:5-7):
Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното
Също и в сура Талак (65:5-7) е подчертано:
...Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал. Аллах ще стори облекчение след трудността.
От гореспоменатите и други айети се вижда, че улесненията се предоставят и прилагат като отговор срещу извършените добри действия. В случая става дума точно за причинно-следствена връзка.
Както извършените добрини са причина и повод за възнаграждения във вид на улеснения, така извършилите лошо срещат увеличаване на затрудненията като вид наказания. По този начин синовете на Израел са лишени от някои хелал за тях храни, които са обявени за харам, след като те по различни въпроси са се опълчили срещу Аллах (Енам, 6:145-146), а тези, които приличат на тях са заслужили трудностите (Лейл, 92: 8-10). В айетите, свързани с улесненията, прави впечатление строгото съблюдаване на баланса между трудностите и улесненията. Принципна основа в исляма е балансът, т. е. справедливостта, а прекомерност, прекаляването в кое да е отношение е неприемливо. Тъй като ислямът е религия, която желае щастието на хората, като такава е посочила и директивите за живот, основан на принципите на справедливост и уравновесеност; дала е и повелите, осигуряващи това. Ако човекът прекарваше целия си живот в преодоляване на трудностите и лишенията, то светът би се превърнал в тъмница, а животът би се парализирал изцяло. От друга страна, ако животът протичаше далеч от всякакви затруднения, винаги лесен и спокоен, то както е в случая с Карун (Касас, 28: 76), човек би могъл да загърби и забрави единствения си създател и дарител на тези блага; би могъл да се заблуди, че този свят и живот, който той живее, е едва ли не всичко, че не съществува нищо извън това. Присъствието на трудностите и улесненията в живота ни са го направили приятен и възможен за живеене, изпълнили са го със смисъл и значимост. Красноречив пример за потвърждението на тази констатация е следният айет в сурата Инширак.
С трудността има и леснина. Да, с трудността има и леснина. (94:5-6)
Както в Корана, така и в словата и в поведението на обичния ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) може да се открият редица примери във връзка с улесненията. Ето какво повелява Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) в някои от хадисите: „Религията е улеснение. Всеки един, който създава трудности ще бъде понижен." (Бухари, Иман, 29)
Улеснявайте, не затруднявайте; носете радостни вести, не хранете омраза! (Бухари, Илим, 11)
Грешките, забравянията и свършеното от уммета ми пред трудностите ще бъдат опростени! (Ибн Мадже, Талак, 16).
Веднъж любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), изпратен като Рахмет на земята, видял как заобикалящите го започнали да посягат към един човек, който объркал абдеста в месджида. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) ги възпрял и предупредил с думите: Вие сте изпратени тук да улеснявате, а не да затруднявате. (Бухари, Вуду, 57)
А Хазрети Айше (радиаллаху анха) е казала за него: Когато биваше възможно да избира едното от две неща, то той винаги избираше по-лесното от двете, при условие че не е грях. (Бухари, Едеб, 80)
Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем), който ни е пратен да улеснява непосилните за нас трудности и да олекотява товара ни; Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем), който е изрекъл: Слава на Аллах, дал широтата на религията! (Ахмед б. Ханбел), обича да улеснява фарзовете. С всички сили се мъчи умметьт му да бъде далеч от трудностите и несгодите (Несаи, Иман, 47); ако го попитат нещо относно проблемна ситуация, отговорът му е винаги този, който няма да създаде затруднения (Ебу Давуд, Менасик, 87), и наставлява онези, които изпълняват намаз така: Не отегчавайте. (Бухари, Илим, 28).
Айетите и хадисите, отнасящи се до улесняването, са положили основата на стотици принципи като:
Сигурното знание със съмнение не се губи. (Меджелле, т. 4)
Затрудненията превръщат харама в мубах. (Меджелле, т.21)
С промяната на времената и промяната на заповедите (на повелите) не може да се отрече. (Меджелле, т.ЗО)
Тези знания относно улесненията ясно показват, че ислямът смята за абсолютно неприемливо създаването на затруднения пред човека. Казано с други думи, Всевишния Аллах и Неговият Пратеник не са натоварили човека с тежест, която той не е в състояние да носи, т. е. на всеки човек се дават толкова трудности, колкото може да носи. Защото ответната страна на религиозните предложения и препоръки е човекът. Слаб по природа, човекът също предпочита лесното. Затова в исляма са класифицирани най-различни заповеди за различните сфери на живота в зависимост от силите, способностите, финансовото състояние на хората. Начините за изживяване на исляма като такъв и днес безспорно са същите. Важното е да се уловят улесненията в самия организъм на исляма и да се реализират, без да се нарушат изконните му постулати, изхождащи от Откровението (вахий).
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (114), Януари, 2003 година