1 Толерантността в Исляма

В началото на XXI в. толерантността между етническите и религиозните общности е тема, която широко се обсъжда, коментира и изследва от учени, историци, социолози, медии. Те стават обект на обсъждане и сред обществото.
"Всички хора имат общ корен, но и всяка общност – религиозна или етническа, та даже и всеки човек представлява един самостоятелен свят, който си има своята специфика и особености. Фактът, че хората са създадени да живеят заедно на земята изисква да бъдат регулирани отношенията между отделните личности и отделните общности.", казва автора на книгата "Толерантността в исляма" Мустафа Алиш Хаджи, председател на ВМС в Р. България.
Тази книга дава възможност на читателя да разбере позицията на исляма във взаимоотношенията си към другите етнически и религиозни общности. Защото, както посочва авторът "Религията е нещо свято за всяка религиозна общност и за всеки индивид. Ето защо всеки е длъжен да "зачита всички религии."
В нея се акцентира именно върху толерантното отношение към всички общности, независимо от различните им религиозни, политически, обществени или други възгледи, дотогава докато всяка една от страните държи и спазва добрите си взаимоотношения помежду си.
В началото Мустафа Хаджи ни описва общественото и религиозното положение на арабите в Мекка преди исляма, като по този начин по-лесно може да се разбере приносът на исляма към значително по-доброто отношение между хората след появата му и идването на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Ислямът идва с ново и по-различно отношение към езичеството и монотеистите. Той отхвърля езическите схващания за религията, но не е агресивно настроен към езичниците. Напротив езичниците са агресивно настроени към исляма и мюсюлманите. Това тяхно поведение принуждава мюсюлманите да се преселят в Етиопия, а после в Медина.
Прекрасното толерантно отношение на мюсюлманите и исляма се проявява, изпълнява и узаконява с договора, който се подписва в Медина между Пратеника на Аллах и лидерите на останалите общности в града. Този документ за първи път определя правата и задълженията на хората от различните религии и етноси, които се наложило да живеят заедно. По един най-справедлив начин той урежда отношенията между хората и гарантира правата на евреи, християни и езичници в религиозно, обществено, политическо, военно отношение в държавата без да ощетява нито една от страните. Затова този документ е първата написана конституция не само в ислямската държава, а и в целия свят.
В приложението на книгата може да се прочете текстът на договора, чрез който пратеника на Аллах още преди 1400 години е показал на света, как се зачитат човешките права и свободи и какво трябва да бъде толерантното отношение между хората.