Толерантността – проява на вярата

Толерантността – проява на вярата

Веднъж Зюннун Мъсри както вървял с учениците си, видял група младежи, които пиели, пеели и се веселели под едно крайпътно дърво. Един от учениците му казал:
„Учителю, да бяхте проклели тези безбожници, та Аллах да ги накаже!“
Тогава Мъсри отвърнал:
„Добре, нека да ги прокълнем, а вие казвайте „амин!“
След което той се обърнал към къблето, разтворил ръце и казал: „Аллах мой, направил си да се веселят тези младежи. Направи и отвъдния им живот да бъде все така весел!“
Един от младежите изтичал до тях, разбрал всичко и с радост се върнал при другарите си, като им съобщил за молитвата.
Тогава всички се разкаяли и се зарекли никога повече да не пият. Излиза, че да бъдеш толерантен - същевременно означава да бъдеш опрощаващ. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) в деня на завладяването на Мекка се обърнал към враговете си:
„Вие ни оставихте гладни и жадни. Конфискувахте имуществото ни. Изгонихте ни от Мекка! Какво сега очаквате да ви направя?“ Всички слушали с наведени от срам глави. И завършил с думите: “Днес няма да ви се търси сметка заради старите ви деяния! Вървете си, всички сте свободни и живейте в мир!”
Хз. Мевляна отвърнал на поздрава на християнския духовник, който се навел пред него, навеждайки се още по-ниско. Когато видял как критично го гледали, той изрекъл: „Нали видяхте как насмалко господин попа щеше да ме изпревари в скромността си!“
Покойният проф. Али Нихат Тарлан бил истински истанбулски челебия (благородник). При всяко наше посещение у тях, той бързаше да ни обърше обувките, да държи палтата ни. Когато исках да му попреча, той ми казваше: „Сине мой, първият поклон е предопределен за човека!“
Навремето Алпарслан проявил толерантност спрямо Роман Диоген, Фатих Мехмед показал великодушие към патриарха на Фенер. Ахмед Йесеви, Мевляна, Хаджи Бекташ, Юнус Емре и Акшемседдин се отнасяли с великодушие към всеки, независимо от това дали е мюсюлманин или не; показвали човещина.
Ние се опитваме да покажем толерантността, на държавните и религиозните ни водачи като лични предпочитания. Но това е погрешно. Толерантността им не е била лично предпочитание, а проява на необходимостта на вярата ни.

Източник