Вярата в Аллах
Според исляма основите на вярата са шест: Вяра в Аллах; Вяра в меляикетата (ангелите); Вяра в Посланията на Аллах; вяра в пророците на Аллах; вяра в отвъдния ден; вяра в съдбата. Както се вижда първата основа е вярата в Аллах. И смисълът на човешкия живот е да вярва и да служи на Аллах Теаля.
Аллах съществува. Това никой не може да отрече, защото в такъв случай отричащите трябва да отрекат самите себе си. Както едно село не може без кмет, едно училище – без директор и една държава без президент, така и тази вселена не може току така да съществува от само себе си и да се ръководи сама. Тя също си има Създател и Ръководител. И както иглата не може без майстор, а картината – без художник, така и тази огромна вселена не може да съществува от само себе си.
Ако един човек мине по даден път, следите оставени от него, ще докажат, че оттам е минал човек. Ако по същия път са минали животни, следите им ще докажат, че по него са минали животни. Щом това е така, всичките тези растения, дървета, реки, морета, животни, луната, слънцето и хилядите звезди, планини, огромни планети и галактики с една дума цялата тази Вселена не е ли доказателство за съществуването и единствеността на Аллах Теаля?!
Човекът не може да създаде дори и една малка мравка. Аллах Теаля, както е създал очите и стомаха на мравката, така е сътворил и слънчевата система.
Всяко нещо свидетелства за съществуването и единствеността на Аллах Теаля. Мюсюлманинът вярва в Аллах и е предан на този Велик Творец.
Големият поет Мехмед Акиф Ерсой изразява важността на вярата така:
"Вярата е онази същина, която безмерно е велика, сърцето без вяра, което е почерняло, е само товар за тялото."
За човек, вярващ в Аллах, вярата е съкровище, което не се изчерпва и няма край. Вярата за него е светлина, която озарява неговия светски и отвъден живот. Неверникът е в положението на муха, която летейки, се удря в стъкло и тъй като не използва сетивата си за зрение и усещане, не може да стигне до логично обяснение и упорствайки, с часове се опитва да излезе през стъклото, но не успява. И невярващият, поради пренебрегване на ума и логиката подобно на мухата, ударила се в стъклото, цял живот ще се лута. Той не може да спечели нищо. Затова, че загубва първо живота в рая, той изгубва и много неща на света и на ахирета. А вярващият постига щастието и на този, и в отвъдния свят.
Каква радост за тези, които вярвайки и бивайки предани на Аллах, изпълняват своите задължения като Негови раби.
Али Насух
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година