6 Мястото на дуата в психологията на човека

Дуата е един вид комуникиране и взаимоотношение между Аллах и Неговия раб. Това е една асоциативна форма, която се изживява между човека и неговия Създател. Тази връзка не е едностранна, а интерактивна. По време на дуа, без да вмъква някакъв посредник, човекът се обръща директно към Аллах и общува с Него. По време на този разговор човек разбира и признава своята слабост, слабите си страни, получава съвсем ясна представа, относно поведението си и качествата, които трябва да се поправят.
Следите на дуата могат да бъдат срещнати във всяка религия, всяко общество, всяка култура и цивилизация. Това действие се среща при първобитните та до модерните общества, сред тези, които са далеч от религията, дори и при хората, които не вярват в Бога. Това показва, че дуата е вродена наклонност, незаменима (безалтернативна) необходимост.
Дуата може да се прави навсякъде и по всяко време. Може да бъде дълга, кратка, вербална или невербална. За да се прави дуа не е задължително да се спазват строги правила или да се използват бляскави изречения нито пък да се притежават задълбочени познания. Дуа може да прави всеки, било то учен или невеж, селянин или гражданин, мъж или жена, малък или голям... Защото Аллах е Господар на всекиго. Но когато се прави дуа на Него е необходимо чисто сърце. Човек може да се моли на Аллах, където поиска. Може да прави дуа винаги и навсякъде – когато върви, когато седи, във влака, в автобуса, в градината, на полето, в училището, на работното място, в джамията, на улицата, нощем и денем... Защото истинските вярващи винаги споменават Аллах, а не само когато попаднат в безизходица. Те правят дуа като израз на благодарност и признателност и за благополучието в живота.
Въздействието на дуата
Дуата е част от ибадета. Както ибадета възпитава душата и я подсилва, така и дуата я пречиства и подсилва. Искреният вярващ, правейки дуа се приближава до Аллах, заздравява се вярата му, мисълта за Аллах обхваща съзнанието му. Тя възпрепятства лошите представи на съзнанието и става пречка за изпълването му с непозволени помисли. Дуата променя чувствата на човека, разбирането, поведението, душевното и физическото му здраве, повишава самоувереността. Вярващият разчита на Аллах, вярва, че Той ще го пази от всякакви злини и опасности, уверен е, че дуите му са чути. Дуата е мотивираща, повишаваща сигурността. По такъв начин тя увеличава смелостта и енергията на вярващия,предпазва го от изпадане в отчаяние и морална разруха, помага му по-здраво да се хване за живота, да победи недоимъка и трудностите, да намери успокоение пред безизходиците и опасностите.
Дуата помага да осъзнаем недостатъците си. Тя изгражда способността да разбираме това, което трябва да се промени в нас. Когато веднъж започне да въздейства върху душата на човека, тя се настанява в най-дълбоките й и тайни пластове и започва постепенно да променя човека. Така дуата създава енергията и жизнеността, които помагат да извършим нещата, които желаем.
Душевните разстройства и нервните заболявания, наблюдавани в изобилие в развитите общества се срещат повече при безбожниците и агностиците, загубили надежда и душевна подкрепа. Безнадеждността съсипва човека. Но отправящият дуа на Аллах никога не губи надежда. Дуата присажда надежда у човека, дава му сигурност и той знае, че ще дойде време, когато този присад ще започне да расте.
Моралът и личността на правещия дуа също укрепва. По време на дуа човек осъзнава слабите си страни и намира в себе си силата, за да ги поправи. Човешката личност става по-силна само с извършване на дела, подхождащи на разума и морала и чрез отказване от порочните желания на душата.
От край време се знае, че дуата лекува много болести, както душевни, така и телесни. По време на дуа човек открива пред Аллах себе си. Това състояние оказва лечебно въздействие върху човешката душа, играе ролята на пречистване. Безпокойството се премахва, а успокоението и облекчението обхващат душата.
Дуата не лекува само психологическите разстройства, тя притежава капацитет за лекуване и на телесните болки. Известно е, че в лечебния център "Lourdes" във Франция от стомашните заболявания до туберкулозата, от главоболието до рака много болести се лекуват чрез дуа. Защото дуата извежда морала и душевността на болния до най-висока степен.
В Свещения Коран има много повели, свързани с дуата:
"Зовете своя Господ със смирение и дори в уединение! Той не обича престъпващите." (ел-Араф, 7: 55)
„И когато Моите раби те питат за Мен – Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове." (Бакара, 2: 186)
Може ли, след като Всевишният Създател в Свещената си Книга повелява да Му се молим, дуите да не се приемат? Ако дуата не ни е приета това означава, че трябва отново да прегледаме нашите молби.