4 Свещената книга на мюсюлманите - Коранът и мястото му сред Божествените книги

Свещената книга на мюсюлманите - Коранът и мястото му сред Божествените книги

Форми и начини за получаване на откровение (вахий)
Формите на получаване на вахий се наричат степени на вахий. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) възприемал и схващал вахийните познания и информация понякога по време на сън, понякога при бодърстване, понякога му се явявал Джебраил (алейхис селям), а някой път и без да го съзре. Общо взето айетите му били низпослани главно в два вида: или Пратеникът на Аллах възприемал айетите от Джебраил (алейхис селям), който идвал като ангел, което било най-трудното възприемане, или пък Джебраил (алейхис селям) се явявал в човешки образ и оповестявал айетите. Нашият Пророк (салляллаху алйхи уе селлем) възприемал по девет различни начина откровенията на Корани Керим:
- При истински сън: Сънищата на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) са били реалност, близки до бодърстване. Той заявил:
"На нас, пророците, очите ни спят, но сърцата ни – не".
Сънната форма на вахий се появила през първите 6 месеца, след което продължила във вид на бодърстване.
- При наблюдаване на Всевишния Аллах: Понякога на нашия Пророк вахий му се явявал във вид на наблюдаване на Всевишния Аллах по време на сън и във вид на изслушване на благословените Му слова. Между впрочем в един от своите хадиси той повелява: "Видях своя Бог в най-хубавия му вид."(Бухари)
- След дочуване на звънлив глас: Понякога Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) чувал много силен и въздействащ глас, наподобяващ ясен и звучен камбанен звън, скоро след което получавал откровение – вахий. Този начин на настъпване на вахий може да се обясни само с факта на силното съсредоточаване на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) върху всички айети.
- Чувал глас, но не виждал говорещия: Понякога по време на вахий Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) не виждал говорещото лице. Но дори и в това състояние той бил абсолютно уверен, че това, което чува, е вахий – откровение. Защото това била една от формите на получаване на откровение.
- Когато вахий се внушавало директно в сърцето му: При такива случаи вахий се внушавало направо в сърцето му без посредничеството на ангел.
- Когато вахий се внушавало чрез ангел: Понякога, когато Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил в бодърстващо състояние, в сърцето му било внушавано вахий, но със сигурност той знаел, че вахий е доставено чрез ангел. В един от хадисите се казва следното: "Джебраил вдъхна в сърцето ми, че един човек в никакъв случай няма да умре, докато не осигури препитанието си. Щом е така, пазете се от гнева на Аллах и намерете добър начин за набавяне на препитанието си."
- Непосредствен вахий при бодърстване: Вахият при този случай обикновено настъпва или при някакво чувство на притеснение, или на свян. Съществува предание, че по този начин е вдъхнат вахият за изпълнение на молитвата намаз и са били низпослани последните айети от сура "ел-Бакара". Впрочем и откровението на Муса (алейхис селям) се явява иззад една завеса.
- Чрез преобразяване на ангела: Джебраил (алейхис селям) понякога се явявал като някои от благородните приближени, а много често в образа на Дихйе. В този вид са го виждали и другите приближени на Пророка ни. В един от хадисите се казва: "Джебраил се явява при мен и ми говори точно така, както някой ваш приятел като дойде при вас и ви говори." По такъв начин Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) получавал вахий два пъти. Първият път е било в началото на пророчеството му, в пещерата "Hyp" на планината "Хира", а вторият път му се случило по време на "Мирадж" при Сидрат-улМунтеха.
Писарите на вахий
В първите дни на исляма Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) научавал наизуст откровенията от Джебраил (алейхис селям), но след приемането на исляма от сподвижниците на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), той назначил писари да записват низпосланите айети. Първият писар на вахий в Мекка бил Абдуллах бин Саад Ебусарх, а в Медина Убей бин Кааб. Броят на писарите достига 40.
Имена на писари на вахий са: Зейд бин Сабит, Али бин Еби Талиб, Осман бин Аффан, Амр бин Ас, Муавие бин Суфян, Муазбин Джебел, Ханзала бин Ребиа, Хз. Ебу Бекр, Хз. Омер, Зубеир бин Аввам, Абдуллах бин Еркан, Сабит бин Кайс, Абдуллах бин Зейд, Халид бин Велид, Абдуллах бин Ревваха, Хузейфе бин Йеман (радиаллаху анхум).
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) диктувал на писарите низпосланите откровения, като им посочвал към коя сура да ги прибавят. Освен това всяка година през месец Рамазан прочитал низпосланите айети на Джебраил (алейхис селям) (айетите от цялата година). Това се нарича арз (представяне). В едно предание се казва: "Пратеникът на Аллах представяше, т.е. прочиташе Корана пред Джебраил (алейхис селям). А през последната година от живота на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) такова представяне имало два пъти."
Материали, на които са написани айетите
Айетите са били записвани от специални писари –кятиби. В онези времена в Арабия се ползвали два вида писменост
- Хиджази– която представлява първообразът на стила куфи с остри ъгли.
- Семитската – която лежи в основата на стила несих със закръглени букви.
Айетите са записани върху различни, подходящи за тази цел материали. Тогава вместо хартия са ползвали следните материали:
- Обработена тънка кожа;
- Обелени кори от финикови палми;
- Тънки бели камъни;
- Кости, лопатки.
Айетите се заучавали наизуст и се записвали. По този начин не се оставяла никаква възможност за тяхната промяна или забрава.

Що е то айет?
Речниковото значение на думата айет е знак, знамение, чудо, стих от Корана. Джеррахоглу и Я. Чичек добавят към това признак, поука, факт и висока постройка. Всяко нещо, което свидетелства за съществуването на Аллах и всичките Му чудеса също се нарича айет.
Като понятие думата айет означава слово на Аллах, което съдържа някаква мисъл, знак или съждение и се състои от едно или няколко изречения. Тъй като всяко изречение от Корана съобщава повеля или забрана на Аллах, някаква дълбока истина, поука, представлява своеобразен паметник на величие, те се наричат айети. За броя на айетите се посочват различни числа. Така например според Нафи те са 6217, според Шеибе 6214, според представителите на град Куфе са 6236, египтяните смятат, че са 6219, а според Земахшери те са 6666. Не трябва да се тълкува погрешно тази разлика в броя на айетите, защото тя зависи от това на колко части ще се дели едно цяло. С други думи техният брой зависи от това кое се възприема за начало и край на един айет. Последната дума се нарича интервал или пауза, а последната буква Харф-ул-фасъла (буква на пауза).
Ред и състав на айетите: Айетите не са спуснати в реда, в който се намират в Корана, така са били съобщавани от Всевишния Аллах. Расулюллах е указвал кой айет на кое място и в коя сура трябва да бъде поставен. Така, че според неговите наставления писарите на айетите са ги подреждали и записвали. В подредбата на айетите никога не е направена каквато и да е промяна в сравнение с времето, когато те са били събрани в една книга по времето на Хз. Ебу Бекир и размножавани по времето на Хз. Осман. Аллах (Субханеху уе Теаля) в сура ел-Хиджр, 15:9 казва: "Наистина Ние низпослахме напомнянето и ние непременно ще го пазим".
Първите и последните низпослани айети: Първите низпослани айети са първите пет айета от сура Ел-Аляк. Съществуват предания, че и сурите Ел-Муддесир и Фатиха са сред първите низпослани айети. Първата низпослана сура в Медина е Ел- Бакара. Има различни виждания за низпославането на последния айет. Някои от учените посочват като последно низпослание следните айети: ел-Бакара: 278, 281; ен-Ниса 128, 129: ен-Нур: 1, 3; ел-Маиде: 3;
Според най-разпространеното мнение последният низпослан айет е от сура Ел-Маиде.
Що е то сура?
Речниковото значение на думата сура е степен, висок ранг, слава, красива постройка, също така глава от Корана. Като понятие с думата сура се обозначават онези раздели от Корана, които се състоят най-малко от три айета. Тези раздели от Корана, които притежават велика слава и висока степен на чест, и са обградени и защитени чрез духовни стени се наричат сура. Коранът съдържа общо 114 сури, като на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в Мекка са били низпослани 86 сури, а след преселението му в Медина още 28 сури. Някои от сурите имат повече от едно наименование. Сурите Ел-Бакара, Али Имран, Ен-Ниса, Ел-Маиде, Ел- Енам, Ел-Араф, Юнус или Ел-Кехер се наричат Ес-себут-Тивал (седемте дълги сури). Следващите сури съдържащи по около 100 айета и се наричат "миун" (сури със 100 айета), а сурите Ел-Ахзаб, Ел-Хадж, Ел-Късас се наричат Ел-Месани, следващите след тях се именуват Ел-Муфассал и се делят на Тивали Муфассал, Касари Муфассал и сури Евсати Муфассал.
Състав и подреждане на сурите
Има различни мнения за съставянето и подреждането на сурите в зависимост от това дали те са разпокъсани смислово или обединени. Докато по-голямата част от коментарите изтъкват, че този ред е внесен от Пророка, съществуват и други, които изтъкват, че това е станало но споразумение между приближените на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Онези, които твърдят, че съставянето и подреждането е станало чрез прекъсване, защитават тезата, че при съставянето на Мусхафа по време на Хз. Осман сподвижниците /сахабетата/ са работили съвместно като са решили при по-нататъшната работа по преписването да не се правят никакви промени.
Наименования на сурите
Коранът съдържа 114 сури, всяка от които има свое наименование. Имената на сурите са посочени от Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Като повод за наименованието на сурите са послужили някои думи, които се споменават вътре в нея или пък някоя друга причина. Всяка сура получава своето заглавие от съдържаща се в нея ключова дума. Принципно погледнато сурите са съвкупност от теми, които не се подчиняват на композиционни стереотипи и не следват правилата на формалната логика. Те обаче съставят сложна сплав от идеи, обединени в цялост, която, придава завършеност и значимост не само на отделната мисъл и детайла, но и на отделния звук.
Някои от сурите имат повече от едно наименование. Така например сура Ел-Фатиха се нарича още Уммул-Китаб, Фатихатул-Коран. Други сури пък се наричат с едно общо наименование. Така например Ел-Феляк, Ен-Нас са наречени със общото наименование Муаввизетейн, сред тях има и такива, които носят имената на пророци: Хз. Ибрахим, Хз. Худ, Хз. Нух, Хз. Юсуф и Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Аллах да ги благослови и с мир да ги дари. Има и такива сури, които носят имената на онези племена и народи, за които става въпрос в самата сура. Такива са например сурите Курайш, Ел-Джин, Али Имран.