Справедливо разпределяне на подаръците сред децата
Някои хора понякога умишлено правят разлика между децата си при раздаване на подаръци. Причините за това разделение могат да бъдат много различни. Например, може да е болест, може да са дългове, може едното дете да има по-голяма нужда от подкрепа, може е награда за това, че е научил Корана наизуст, може да е без работа, да има многолюдно семейство, може да се занимава с наука. Но според приетото мнение ако няма някаква такава причина, разделяне между децата е непозволено.
Като подарява нещо на едно от децата по някакъв повод, бащата трябва да знае, че и другото има нужда да бъде възнаградено. Доказателство за това са думите на Аллах: Постъпвайте справедливо. По този начин няма да пристъпите забраните. Бойте се от Аллах." С тази тема са свързани думите на Нуман Ибни Бешир. Баща му го завежда при Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) и казва „Подарих на този си син един роб.“ Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) го попита. „На другите си деца подари ли същото?“ „Не“ – отговаря бащата. Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) му заповядва: "Вземи си подаръка обратно." Според друго предание Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява следното: „Бойте се от Аллах и бъдете справедливи спрямо децата си.“ Нуман Ибни Бешир казва, че след тези думи, баща му си взел подаръка обратно. Според преданието Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал следното: "Ако си постъпил несправедливо, не ме прави свидетел на това. Не мога да свидетелствам в полза на неправдата."
В някои семейства бащата без да има страх от Аллах, дава на някои от децата си повече и така проявяват пристрастие и го поставя по-високо от останалите деца. По тази причина децата започват да изпитват омраза помежду си. Появява се неприязън, враждебност между тях. Например бащата поощрява повече едно от децата си само за това че прилича на чичо си, а пренебрегва друго от децата си, защото прилича на вуйчо си. Или пък дава повече на децата от едната съпруга. Изпраща децата от едната съпруга в специални училища, но не прави същото за другите си деца. Това несправедливо отношение в един момент се обръща срещу него. Защото в повечето случаи пренебрегнатото дете, впоследствие не се отнася добре към баща си. Ето повелята към хората, които правят разлика между децата си: „Няма ли да се радваш, ако всичките ти деца се отнасят еднакво добре с теб?"
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (96), Юни, 2000 година