3 Свещената книга на мюсюлманите – Коранът и мястото му сред божествените книги

Свещената книга на мюсюлманите – Коранът и мястото му сред божествените книги

История на небесните книги
Книгите, низпослани от Всевишния Аллах чрез откровение (вахий), се наричат Свещени книги. На някои пророци не са били низпослани цели книги, а само отделни страници (сухуф). Така например Адем (алейхис селям) получил десет, Шит (алейхис селям) – петдесет, Идриз (алейхис селям) – тридесет, Ибрахим (алейхис селям) – десет. В Корана се съобщава, че при необходимост на всеки народ е изпращан пророк с книги или със страници, наречени още малки книги. В настоящия момент са известни четири небесни книги. Това са Теврат– изпратен на Муса (алейхис селям); Зебур– на Давуд (алейхис селям); Инджил – на Иса (алейхис селям); Коранът – на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Днес, човечеството не разполага с нито една от така наречените сухуф (страници). Всички други небесни книги, с изключение на Корана, са претърпели промени. От друга страна, Коранът отменя валидността на останалите страници и книги.
Нека сега са запознаем с тези четири небесни книги:
1.Теврат– това е името на книгата на Муса (алейхис селям). Основно "свещено писание" на юдеите е Танах (тъждествен на християнския Стар завет). Той се състои от три книги: Петокнижие (Тора), Книга на Пророците и Писания. Голямо значение се придава също така на съставения в III-V в. Талмуд, който е тълкуване на религиозно-етическите правни и битови писания, които се съдържат в Танаха. Думата Теврат означава закон и шериат. На староеврейски език тя се нарича Тора. Днес вече са изгубени първите екземпляри от Теврат. Най-старите запазени на иврит преписи от Теврат датират от VII в. сл. Хр. Съществуващите от екземплярите на Теврат са на староеврейски и гръцки. Те не се препокриват един с друг, дори в една и съща книга съществуват противоречия и несъвършенства.
2. Зебур– на арабски означава книга, писмо – на иврит. Това е книгата, низпослана на Давуд (алейхис селям) (псалмите на Давид). Днес Зебур заема място в Танах, под наименованието Мезмури. Зебур се състои от 150 глави (псалми). Като съдържание представлява предимно нравствени препоръки, някои молитви и теми, проповядващи доброто и справедливостта.
3. Евангелие – (Инджил) означава добра вест, това е книгата, низпослана на Иса (алейхис селям). Основните положения на християнството са изложени в светото писание – Библията. Тя се дели на две части: Стар завет и Нов завет. Стария завет е взет от юдаизма и е тъждествен с Танах. Втората част – Новия завет, е специфична за християнството, тя се състои от двайсет и седем книги. Днес съществуват 4 вида евангелия: на Матея, на Марка, на Лука и на Йоана. Известно е, че са били написани 100 различни евангелия, измежду които тези 4 се смятат за най-близки и сродни помежду си.
4. Коран
а) значение на думата Коран.
Съществуват много и различни мнения относно същността и значението на думата Коран.
Думата Коран произхожда от думата ел-Караин, която означава караини. Защото айетите в него се подкрепят един друг и съставляват Карине. Тълкуватели (муфессири) като Ебу Зекерия, Яхяб, Зиятел-Ферра са на това мнение.
Думата Коран не е нарицателно име, а съществително собствено име. Коран е име на самата Книга, наречена Келямуллах (слово на Аллах).
Думата Коран произлиза от думата ел-Кару, която има значение събиращ и е направена под формата Фулян. Наречена е с това име, защото събира всички познания от предишните небесни книги.
Думата Коран произлиза от глагола карана, което означава, че събира последователно в едно цяло сурите и айетите. Това становище защитава Ебул Хасан ел-Ешари.
Думата Коран произлиза от думата караа (четене). С това се намеква за необходимостта от четене на айетите. Това мнение се поддържа от Ебул Хасан Али б. Хазъмел-Лихстани.
б) Определение на Корана:
Коранът е последната небесна книга, чиито думи се опират на Откровението, Вахий, низпослани на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) посредством Джебраил (алейхис селям), достигнала до наши дни чрез предаване от поколение на поколение (Теветтюр) със свойствени само за него качества. Започва със сура "Фатиха" и завършва със сура "Нас".
в) Наименования на Корана: Според някои учени Коранът има до 55 наименования, а според други до 90.
Ел-Китаб– споменава се 230 пъти в Корана. Наименованието Китаб се употребява и в значение на страница.
Уммул Китаб– "Главна книга". Това значение в някои айети е като Левхи-л-Махфуз.
Ел-Фуркан– "Правещ разлика между истината (хак) и суеверието (батъл)". Това наименование се намира на шест места в Корана.
Ел-Келям– "Оказва въздействие". Тъй като думите в Корана оказват влияние върху слушателите, книгата е получила това наименование.
Ел-Месаани– означава повторно или многократно изпълнение.
Ен-Нур – светлината в Корана се разкрива пространно, кое е позволено (хелял) и кое – непозволено (харам). Поради тази причина Коранът носи светлина (Hyp).
Ел-Хюда– в значение на намиране на правия път (ес-съратулмустаким).
Ез-Зикр– споменаване. Освен гореспоменатите наименования на Корана се използват и следните имена: Тензил, Хак, Бурхан, Бесаир, Азиз, Шифа, Хидмед,Мухеймин, Хаблуллах, Фасъл и др.
Низпославане на Корана и форми за получаване и записване на откровенията
Коранът е низпослан айет по айет на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) посредством ангела Джебраил (алейхис селям). Свещената книга на мюсюлманите не е разказ за Аллах (джелля джелялуху), а негова пряка реч, която е обърната към Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) или към всички хора. Коранът е свещено слово, идващо пряко от Аллах (джелля джелялуху), който е избрал за общуване с хората арабския език. Вахий има значение на "говоря", "повелявам", "вдъхновявам", "показвам", "избързвам", "извиквам", "нашепвам".
Като термин означава начин за предаване (съобщаване) на айетите на Всевишния Аллах към Неговите пророци.
Божествено и небожествено значение
Небожествен вахий – с това значение, думата вахий в някои айети има смисъл на "посочвам", "нашепвам", "тайно изказвам", "внушавам" и "подтиквам". "И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер." (Мерйем, 19: 11) Такива айети има и в сура ел-Енам, 6: 112,121.
Божествен вахий – под Божествен вахий трябва да се разбира начин на повеляване, вдъхновения на Всевишния Аллах. Пример: "...защото твоят Господар й е внушил.", т.е. заповядал, (ел- Зелзеле, 99: 5) "И внуши твоят Господар на пчелите: "Вземете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което (хората) градят!" (ен-Нахл, 16: 68) В тези айети глаголът "вдъхва" "внушава" има значение на заповядва или посочва.
Както става ясно, вахий означава съобщаване или предаване на айетите на Аллах (джелля джелялуху) на Неговите пророци. В много айети в Корана се подчертава, че те са упълномощени да се подчиняват на внушените повели и забрани.
Първият айет на Корана е низпослан на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) на планината Хира в пещерата Hyp. Било в понеделник 17 число на месец Рамазан, 610 г. През тази година нашият Пророк бил на 40-годишна възраст. Според преданието на разказвачите на хадиси Бухари и Муслим Хз. Айше (радиаллаху анха) казва следното: "Първият вахий Пратеника на Аллах получил във вид на сън". Сънищата му били толкова реални, както зората на утрото и те станали причина той да обикне усамотяването, при което често отивал в пещерата Hyp на планината Хира, където прекарвал нощите си в поклонение (ибадет). Там той получил първия айет чрез Джебраил (алейхис селям), като му повелил: "Чети!" Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил, че не знае да чете. Джебраил (алейхис селям) го стиснал силно и му повелил: "Чети!", и той прочел първите пет айета на сура "ел-Аляк".
Някои твърдят, че първите айети са онези, които са низпослани през нощта Берат. Но болшинството учени са на мнение, че първи са онези айети, низпослани през нощта Кадр като потвърждение на думите: "Ние го низпослахме в нощта на могъществото". Коранът бе низпослан през нощта Кадр и през следващите 23 години от първото небе бил предаван на части и при необходимост. Нека тук да подчертаем, че арабската дума инзал изразява низпославане на цяло, докато думата тензил означава низпославане на части. Съществуват предания, според които първата низпослана сура е "ел-Аляк", втората е "ел-Муддесир" и третата "ел-Фатиха". Първите низпослани айети са били свързани с четенето, писането, знанието за величието на Всевишния Аллах, хигиената, отвръщане от идолопоклонничеството и поемането по правия път. Те показват колко велика религия е ислямът.
(следва)