Мястото на поздрава в Исляма
Никога няма да забравя думите на един наш преподавател, който разказваше следното: “Като сляза от автобуса и тръгна към института, по пътя се срещам със студенти от нашия институт, които минават и заминават покрай мен и се преструват, че не ме забелязват. Понякога си мисля: Какво лошо съм им сторил на тези млади хора, та минават все едно покрай гробища? Нима техните преподаватели не са им говорили за значението на поздравите? Дали затова, че не влизам при тях те не се чувстват задължени да ме поздравяват? Или може би вече са се изучили премного, усвоили са цялата ислямска наука и култура и се смятат за най-вещи по всичко, а останалите хора за тях са нищо... Това за мене е необяснимо...”
Всъщност много добре го познавам този наш преподавател, който винаги най-добронамерено се отнася към всички студенти и с усмивка ще поздрави всекиго. От него толкова много неща могат да научат студентите, че не мога да ги изброя. Защото той има толкова богат жизнен опит, че всеки спокойно може да се учи от него. И той няма да се скъпи. Всяка негова стъпка, всяка негова дума е пример и урок за младите хора. Откъде зная ли? Зная, понеже беше и мой преподавател. Аллах да е доволен от него. А сегашните студенти щадели поздрава си, когато минавали покрай него. Жалко. Колко много се заблуждават! А знайно е. че хората имат навик да се поздравяват най-учтиво помежду си. Особено мюсюлманите. Защото, при поздрав връзките и обичта между хората се заздравяват, укрепват дружеските взаимоотношения, изчезват чувствата на ненавист, омраза, на завист и вражда.
Отворим ли речниците и се вгледаме в тях, ще прочетем: “Поздравът означава пожелание за благополучие, покой, здраве, мир, сигурност, сполука и спасение...”
Когато двама мюсюлмани се срещат или се разделят, се поздравяват с думите: "Есселяму алейкум!” или “Селямун алейкум!” Тези думи означават: “Бъди в безопасност: желая ти избавление; здравето и благополучието да са с теб!” А другият отвръща: “Всичко казано от вас да ви се връща!”
Освен това в поздрава са кодирани и следните мисли: "Аз съм мюсюлманин и не бих могъл да ти навредя. Вие сте в безопасност!” Както виждате поздравът означава много неща.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) в един от свещените си хадиси, повелява: “Заклевам се пред Всевишния Аллах, че докато не станете вярващи, няма да бъдете ощастливени с рая. Докато не се обикнете помежду си, не бихте могли да станете вярващи. Нека да ви кажа нещо, което ще ви помогне да се обичате помежду си: “Разпространявайте поздрава сред вас!”
Ето защо, когато поздравяваме някого, трябва да бъдем усмихнати. По такъв начин от една страна печелим севаб, одобрение, а от друга - все едно даряваме някого. Затова дълг на всеки мюсюлманин е да се облагодетелства от тази благодат и това опрощение.
Тук бих искала да споделя една поучителна случка, която си спомних. Разказа ми я един от двамата съседи, които живели дълго време врата до врата, в мир и разбирателство. Но един ден за нищо и никаква дреболия се скарали. Казали си неща, които не би трябвало да се казват, след което не искали вече да се погледнат в очите и да се срещат. Разбира се всеки от тях преживяват дълбоко в себе си разрива със своя съсед.
Един ден мъжът на другото семейство решил да излее бетонна плоча пред дома си. Вкъщи нямало кой да му помага в тази тежка работа. Казал на роднини, близки и познати, но в този ден всички били заети и никои не можал да дойде. По едно време обаче какво да види! Отсреща се задали баща и син, въоръжени с кирки, лопати на рамо и идвали право към дома му. Човекът бая се стъписал, помислил си, че идват да се разправят с него. Дори си помислил: “Дали няма да ме пречукат?" Но когато съседите се приближили и го поздравили, както се полага, той разбрал, че никаква опасност не го грози. А бил толкова объркан, че не знаел какво да им отвърне. В този миг очите му се насълзили и той едва можал да промълви: Алейкум селям! Добре сте ми дошли!”
Тъй като съседите му знаели работата си, веднага се хванали за лопатите и лека полека нещата потръгнали. Отначало се чувало само: “Дай цимент, дай вода, донеси това, отнеси онова...” Този ден те работили рамо до рамо, потта, която се леела от тях се примесила с бетона и старото им добросъседство заякнало заедно с излетия бетон.
Напомняйки тук, че поздравът е сюннет в религията ни, ще приключа с един друг свещен хадис на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем): "Поздравът със засмяно лице е дар за хората!" Нека не забравяме също така, че приемането на поздрава и отвръщането също с поздрав, е свещено задължение на всеки мюсюлманин. И нека не си го спестяваме при никакви обстоятелства!
Сакине Ариф
Портал 
