Всички в България плуваме в една лодка
Политиците, а не религиите сеят омраза. Вярващите хора нямат проблеми помежду си, казва главният мюфтия Мустафа Хаджи.
- Г-н Хаджи, Вие присъствахте на погребението на загиналия при атентата на летище Сарафово шофьор Мустафа Кьосов? Как се чувстват хората в Юруково след трагедията?
- Няма как да не е жестока болката, когато загубиш свой близък. Още повече че този човек има съпруга и дъщеря. От техни близки разбрах, че дъщерята на загиналия шофьор е била в тежка травма, а роднините не са посмели да покажат тялото на баща й. Завели са момичето в гората и до последния момент не са му казали, че той не е сред живите. Обяснили са й, че Мустафа е в болницата в кома и го чакат да оздравее.
- Какво мислите за първия самоубийствен бомбен атентат на наша територия?
- Ние осъждаме терористичния акт. За голямо съжаление това се случи в България. Потресени сме! И тъй като не можем да върнем невинните жертви на покушението обратно, за нас от изключително значение са две неща. Първо, да не се прави пиар от трагедията на хората. И второ, да си вземем поуки и да направим всичко възможно да не се повтаря подобно злодеяние. За съжаление вече виждаме, че в интернет форумите се пише, че започва разследване дали шофьорът Мустафа има връзка с терористите. Това е подигравка с паметта на една от жертвите, не бива да се допускат такива неща. Всеки човек има достойнство и ако не можем да направим нещо добро, нека поне не вършим зло. нашият народ има една поговорка: “За мъртвите - или добро, или нищо”.
- Към мюсюлманите у нас винаги е имало обвинения, че поддържат връзки с екстремисти и в страната има спящи клетки. Досега обаче знаем, че атентаторът не е български гражданин и няма данни да е имал съучастници у нас.
- Ние веднага казахме, че мюсюлманите в България нямат нищо общо с този атентат. Ако искаха да правят атентати, щяха да ги направят непосредствено след падането на комунизма. Тогава също нямаше да бъде оправдано, но щеше да има някаква логика. Някой би казал: “Преди бяха потиснати, а сега имат възможност и започват да си отмъщават”. Вярващите не отмъщаваха тогава. Не виждам нещо оттогава да се е променило към по-лошо, за да имат повод за насилие.
Проблемите, с които се сблъскват мюсюлманите, са като на целия български народ. Може би грижите са им малко повече, тъй като те живеят в селата, където бедността е голяма. От тази гледна точка крайно нелепо е да се твърди, че те имат пръст в атентата. Винаги съм казвал, че мюсюлманите в България са предани на родината си не по-малко от останалата част от българския народ. Сражавали са се в българската армия през Първата и Втората световна война рамо до рамо с всички други мъже. Още повече, мюсюлманите знаят, че онзи, който е несправедлив, не може да бъде наказан от нас. Аллах е този, който наказва несправедливите.
- Изпратихте ли съболезнования до еврейската общност и приехте ли вие съчувствия за загиналия мъж от Юруково?
- Изпратих съболезнования до Израел и до еврейската общност в България. Ние с тях имаме добри отношения, както и с всички останали вероизповедания. Прави впечатление, че вярващите хора нямат проблеми помежду си.
За разлика от други страни в България сега, от една страна - са религиозните дейци, а от друга - политиците, които искат да използват религията за свои цели. Напрежението, което се напомпва, е дело на политиците.
- Целта на всеки терористичен акт е да всее раздор и омраза между различните общности. Какво трябва да направят държавните институции и гражданското общество, за да не допуснат междурелигиозно напрежение у нас?
- Мисля, че политиците правят точно обратното. От една страна, мюсюлманите ги убиват - ние дадохме първия курбан на тероризма. От друга, ние пак излизаме виновни. Като че ли ние сме започнали да се самоизбиваме. Ние осъждаме терористичния акт. Според нас насилието ражда насилие. Мюсюлманите обаче в тази трагична ситуация не намериха необходимата подкрепа от българските политици. Напротив, те бяха обвинени. Започва да се насажда подобен начин на мислене. Този живот не е само пари и политика, а и човечност. Ние плуваме в една лодка и при положение, че има пробив в нея, рискуваме всички да се издавим.
- Направи впечатление огромното невежество на журналисти, политици и наблюдатели, които масово не правят разлика между сунити и шиити или между перси и араби. Тази некомпетентност не увеличава ли риска от объркване на общественото мнение?
- Ако тези, които се изказват по проблемите на вероизповеданията и Изтока, сами не искат да го научат, няма как да ги накараш насила. Да се говорят врели некипели и да се създава психоза не е градивно, а деструктивно действие. Ако насъскването продължи и всеки почне да се занимава с другия, ние утре няма да можем да излезем по улиците. Надявам се да не се стигне дотам и българският народ да покаже мъдростта си както винаги досега.
- Главното мюфтийство от години води активна политика за отстраняване на съмнителни ислямски елементи, които проникват у нас. Като че ли обаче вашите усилия не се забелязват за сметка на подозренията към цялото вероизповедание.
- За да има успех в това начинание, е нужно да има силна религиозна институция, която да се ползва както с подкрепата на обществото, така и на държавата. За голямо съжаление институциите - Главно мюфтийство, районните мюфтийства и мюсюлманските настоятелства, са подложени на постоянни нападки и обвинения за връзки със съмнителни личности или организации. В исляма има една максима: “По-добре е едно общество да бъде управлявано от деспот, отколкото да живее в хаос”. Хаосът е нещо много опасно. И мюфтийството, колкото и да е слабо и обругавано, досега в 100-годишната си история е успявало да опази чистотата на вярата, да овладее различията в обществото и да не допусне раздори.
Ако го няма мюфтийството, както е в западните страни, означава, че всеки си е сам държава, всеки сам се управлява. Моята философия е, че независими на този свят няма - независим е само Аллах. Оттам нататък всеки е зависим от обстоятелства, отношения, необходимости и т.н. Когато има институция, която да организира религиозния живот на мюсюлманите, е по-добре за самите мюсюлмани и за самата държава. Когато се оставят нещата на самотек, никак не е трудно да се появят връзки със съмнителни организации в чужбина, които да са неконтролируеми. Когато говорим за религиозното обучение в училищата, ние казваме, че искаме то да бъде под контрола на Министерството на образованието. Не можахме да го обясним на държавните органи, в резултат на което продължават да се говорят всякакви неща.
- В много страни в Западна Европа има сериозни проблеми с мюсюлманските общности на територията им. Не смятате ли, че вековното съжителство у нас между двете вероизповедания и българският етнически модел може да им бъде за пример?
- За съжаление ние не се опитваме да се покажем, каквито сме, а се опитваме да подражаваме на чужди образци. Един от ислямските мистици - Мевляна, казва: “Или изглеждай такъв, какъвто си. Или бъди такъв, какъвто изглеждаш”. Ние не искаме да изглеждаме, каквито сме. А искаме да приличаме на някакви други, каквито не сме. Ние се опитваме да вземем всичко от западната култура и да го приложим в нашата, а аз не виждам с какво българската култура е по-лоша от западната. Хвалим чуждата, а не своята стока.
Руслан Йорданов
в-к „Стандарт"
Портал 
