Аллах записва всички лоши и добри постъпки.
От Ибн Аббас радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е предал Словата на Всевишният Аллах, относно това, че: “Наистина, Аллах записва всички лоши и добри постъпки”, и след това е обяснил тези слова [по следния начин]: “Така, ако някой има намерение да извърши добра постъпка, но не я извърши, Аллах ще му даде награда като за извършена добра постъпка. Ако пък човек има намерение и след това извърши добра постъпка в действителност, то Аллах ще му даде награда като за извършването на десет до седемдесет и дори повече добри постъпки. Когато човек има намерение да постъпи лошо, но не го направи, то Аллах ще му даде награда като за едно добро дело. Ако човек има намерение да извърши лоша постъпка и я извърши, то Аллах ще му запише това като една лоша постъпка”. /Този хадис е сведен ал-Бухари, 6010 и Муслим, 187/
Имам Зейнуддин Ибн Нуджейм в книгата “Ал-Ашбах вe ал-Надхаир” обяснява:
“Ние няма да бъдем наказвани за греховни мисли, възникнали в душата ни, ако не ги изкажем на глас и не започнем да постъпваме съгласно тях. За това се говори в хадиса сведен от Муслим. Сумирайки мнението на учените по този въпрос, може да се определят пет степени на греховни и благи мисли, възникващи в душата на човека:
1.Мимолетна мисъл (хаджис), идваща наум;
2.Мисъл (хатир), представляваща определена идея, възникнала в душата;
3.Нашепванията на душата (хадисан-нефс) се подразбира неопределено намерение да се направи нещо или въздържането от това;
4.Намерение (хамм) представлява склонност да се извърши някаква постъпка;
5.Решение (азм) да се предприема нещо.
Учените улема са на единно мнение, че мимолетните мисли не са наказуеми, защото те не зависят от действията на човека. Що се отнася до мислите и нашепванията на душата, независимо, че човек има сили да ги избегне, отричайки веднага на момента, когато те възникнат, те също така не се отчитат в съответствие с достоверния хадис, свързан с този въпрос.
Ако говорим за намерението, то както се обяснява в достоверния хадис, намерението да се извърши добра постъпка се записва като една добра постъпка, докато в същото време, ако [има само] намерение да се извърши лоша постъпка, то тя не се записва.
Решението да се постъпва лошо, според мнението на учените улема, се отчита. В книгата “Ал-Баззазийя” се казва следното: “Ако някой има намерение да извърши грях – то това не се счита за грях, докато човек не приеме решение да постъпи лошо. Ако някой реши да постъпи лошо, той греши, но не извършва гряха с действието.” [Ибн Нуджайм, “Аль-Ашбах ва аль-Надхаир”].
Коментирайки хадиса, предаден от Ибн Аббас, в книгата си “Фатх ал-Бари” Ибн Хаджар ал-Аскаляни рахимеху Аллах, е написал, че такова е било мнението на Бакилляни и Кади Ияд е казал, че така са смятали болшинството от първите мюсюлмани и учени.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
noorbg
Портал