Двама сподвижници - две постъпки
Беше в мединския период. В подножието на планината Ухуд подготовката за война между мюсюлманите и неверниците беше в своя разгар. Пратеникът на Всевишния Аллах с меч в ръка беше повелил така:
- Кой от вас желае да вземе този меч от ръката ми по подобаващ начин?
Един от сахабетата Ебу Дюджане, излязъл две крачки напред и рекъл:
- О, Мухаммед! Какво е подобаващото на този меч?
- На този меч подобава да се бие срещу неверниците, докато се строши на парчета.
Ебу Дюджане:
- В такъв случай дайте ми го на мен, о, Пратенико на Аллах! Аз го приемам с това условие!
Символът на смелост и героизъм, Ебу Дюджане, взел меча и закрачил наперено с изпъчени от гордост гърди. Пратеникът на Аллах, виждайки го как върви, казал:
- Аллах Теаля не харесва подобна походка, но това тук е изключение.
Ебу Дюджане завил червения сарък на главата си и с меча в ръка се втурнал към вражеските редици. Повалял неверниците един след друг, замахвал с меча, подобен на като мощно гюлле, и превръщал враговете на пух и прах. Това предизвикало нечувана паника сред вражеските редици. Но след като стрелците, които се заблудили, че битката е приключила, и без да се вслушат в гласа на Пейгамбера, напуснали бойното поле, силата на врага взела превес. Врагът пуснал конницата си и ударил мюсюлманите в гръб. Последният пейгамбер бил улучен от стрелите на идолопоклонниците. Сахабетата го обкръжили отвсякъде, за да го предпазят. Ебу Дюджане бил един от тях. От попадналите в тялото му стрели, той приличал на възглавница, прободена с безброй игли. Тогава един от върлите врагове на Пейгамбера изревал с цяло гърло: "Посочете ми кой е Мухаммед! Заклех се да го убия или да бъда убит в името на тази цел."
Ебу Дюджане като чул това, скочил от мястото си и рекъл: "Аз съм този, който пази тялото на Пратеника на Аллах. Ела да ти видя сметката!"
Неверникът повел коня си право върху му, но с един замах Ебу Дюджане го повалил на земята. Пейгамберът, като видял всичко това се молел на Всевишния: "О, Аллах! Бъди доволен и благослови Ебу Дюджане така, както аз съм доволен и го благославям!"
Ето така Ебу Дюджане взел меча от ръката на Пейгамбера и воювал по подобаващ на оръжието начин, жертвайки геройски живота си. Паднал шехид. Тези сахабета са достигнали върха на героизма и жертвоготовността си в името на исляма и любовта към Пейгамбера Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Случаят с Хазрети Али също свидетелства до какви висини може да се издигне човек, възпитан от и в близост до Пейгамбера.
Веднъж, по време на битка срещу неверниците, Али (радиаллаху анху) се бил с видимо много силен враг и го повалил на земята. Точно в мига, когато посегнал да го обезглави, поваленият враг, вече лице в лице със смъртта, го заплюл в лицето. Али (радиаллаху анху) прибрал меча си и се отказал да го убие. Така изтръгналият се от смъртта враг се ужасил и не могъл с нищо да си обясни постъпката на Али (радиаллаху анху). Престрашил се и попитал за причината. А Али (радиаллаху анху) му отговорил така:
"Ей, човече. Знай, че аз ползвам меча си в името на Истината. Защото аз съм раб на Истината, а не на егото, чувствата и страстите си. Аз познах егото си. Тежи ми това, че бях заплют от тебе, аз бях победен. Притесних се за злото, което можеше да извърши моето его, и затова прибрах меча си. Отвърнах лице от всичко освен от благословеността и удовлетвореността на Аллах. Аз съм украсен с единобожието – като меч с бисери. Затова по време на война вместо да убивам, предпочитам да полагам усилия за съживяване на хората."
Басри Зилябид
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (118), Юни, 2003 година
Портал 
