5 Изкуството и съвременният мюсюлманин

Изкуството и съвременният мюсюлманин

В днешно време ислямът е обвиняван за религия с назадничави идеи, визирайки това, че човек трябва да се кланя пет пъти на ден или че жената трябва да бъде с покрито тяло. Но за съжаление информацията за исляма, която достига до хората в повечето случаи не е адекватна картина, своеобразно отражение на принципите на исляма. Ние в България, сме свикнали религията да бъде отделяна от науката. Така сме били възпитавани. Това е вярно дотолкова, доколкото са ни били представени примерите за инквизицията и научните открития, когато откривателите са били гонени, заради това че откриват нещо, което не е описано в божиите книги. Оттук вече се получава едно светско движение, което се обявява против религията, визирайки християнската религия, а оттам се прави сравнение с другите религии и се изхожда от мнението, че религията и науката нямат нищо общо. Но не така стои въпросът с исляма. За всички мюсюлмани е известно, че той започва с първия стих от Корана, низпослан на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), в който се казва: "Чети", и това е един ясен пример и довод за всички, че тази религия е религия на знанието и науката. Религия, която кара човек винаги да бъде вещ в това, което прави, защото в крайна сметка ще отговаря за делата си.
Ислямската религия има тясна връзка с изкуството. Изкуството можем да го наречем като най-висша проява на човешкия разум. То е да синтезираш това, което наблюдаваш и да го пресъздадеш отново, отправяйки определено послание с това пресъздаване. Някои сравняват хората на изкуството с творци в частния смисъл на думата, но ние знаем, че творец може да бъде само Аллах. Изкуството никога не е съществувало само по себе си. Винаги е било свързано с нещо. Защото само по себе си то носи някакво послание. Дори ако се погледне една нарисувана природна картина, тя изгражда у човека определени естетически стойности като го кара да обърне внимание на нещо, което всеки ден вижда, но за съжаление свиквайки с тази гледка не го забелязва.
Друг момент – някакво минало събитие се запечатва в съзнанието на човека, прави такова впечатление, че иска да го сподели и с други хора. В исляма изкуството има определено място. За съжаление много хора в нашето съвремие използват за доказателство текстове, които тълкуват повърхностно, като тези например, забраняващи рисуването на живи създания, текстове, които забраняват да се правят определени триизмерни скулптури, като ги приемат до такава степен, че забраняват изкуството като цяло. Но ако се замислим и разберем защо са забранени тези неща, можем да видим, че не се забранява самото изкуство, а се забраняват определени прояви, които не представляват изкуството като цяло. По този начин се предпазва човекът от идолопоклонничество, от неща, забранени от религията. И въпреки това днес вече идолопоклонничеството, за което се говори, приема съвсем други измерения. Не може да говорим само за картина, изобразяваща човек. Идолопоклонничеството придобива нематериален смисъл. То има за цел подчинението на хората към хора, моленето на човек към човек, въобще приписването качествата на Аллах върху хората. Това е най-страшното.
Що се отнася до самото изобразяване на нещата, не сме длъжни да ги изобразяваме в цялостния им вид. Днес изкуството вече има съвсем други измерения, то е носител на много послания. Затова ние, като мюсюлмани, не можем да оставим на страна един такъв носител на послание. Още повече, че изкуството е нещо, което оформя характера на тази общност. Ако изключим рисуването на живи фигури, на живи създания, притежаващи дух, можем да видим развитието на архитектурата, както и на други области от човешкото битие, в които изкуството има голямо приложение. То вече изгражда усет към формите, цветовете носят свое послание. Днес мюсюлманите, живеейки в една тотална криза, не могат да осъзнаят до каква степен рисуването или изкуството като цяло е заклеймено в исляма. Въпросът не стои точно така. Ако някои неща не са позволени, то много други са разрешени. Човек винаги има възможност да ги използва, за да може да бъде в услуга на своята религия.
Днес, когато човек включи телевизора или компютъра си, или влиза в интернет, не може да не се срещне с изкуството. Защото дори в електрониката се изразява изкуството. Самото предаване на цялата тази информация е свързана с предаване в определен естетичен път, по определен начин, който да въздейства на човека, върху неговата мисъл, върху неговата потребност, върху неговото моделиране като личност, т.е. да му отправи някакво послание.
Затова днес мюсюлманите, които са надарени с определени способности от Аллах, не трябва да ги загърбват. Защото всички ние знаем, че дарбите са дадени от Аллах, а Аллах нищо не създава без цел. Способностите на хората са това, което ги откроява като личности в обществото. Колкото обществото е по-богато на хора с различни способности, толкова е по-богато и обратното, ако обществото чувства липса на способни хора, то е по-бедно и изоставащо.
Ние се стремим да вървим по суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). На някои им се иска всички да бъдем еднакви, но Аллах ни е създал различни, с различни характери и това притежава своята мъдрост. Всеки един мюсюлманин трябва да запази своята индивидуалност. Към това спадат и тези, които са надарени с различни способности. Да, има различни мнения – някои забраняват да речем музиката, забраняват хореографията, забраняват много от видовете изкуство.
Изкуството само по себе си не можем да го вмъкнем или поместим в някакви граници. То си е изкуство. То е творчество на човека, което синтезира всичко наблюдавано и го претворява в образи, звуци, форми, цветове, слова... Затова че то е човешка дейност не можем да го поставим в някакви рамки, да го наречем ислямско изкуство, но можем да кажем, че изкуството носи послание. Както нито една наука не може да включим към някоя религия, защото тя включва методи на изследвания, научни открития, емпирични факти, теории, хипотези. Но за разлика от науката, изкуството носи определени послания, защото то е израз, пресътворяване на вече съществуващото, доказаното.
Използването на изкуството в ислямската религия като че ли е позабравено, забравено е изкуството като начин на предаване на собствено послание. И това е резултат от непознаването на мястото на изкуството в живота на мюсюлманина като цяло.
Друг въпрос вълнува много мюсюлмани – дали изкуството може да отклони вярващия човек от правия път. Ислямът е религия, която определя земния път на човека, който той трябва да измине.
Определя също поведението му като изяснява кои неща са в негова полза и кои са в негова вреда. А в изкуството има неща, които са в полза на човека, но има и такива, които са в негова вреда. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), нашият Пророк в една от своите молитви (дуа) казва: "О Аллах, пази ме от такова знание, от което нямам полза!" Има много знания, от които човек няма полза. Има неща, които съкрушават човешкото същество, човешката личност или работят срещу човечеството. Като цяло изкуството като носител на послание също може да работи срещу човека в този момент. Затова например съществува правило, което казва да не се рисуват живи създания, които имат душа. Защото те могат да се превърнат в идоли след това.
Съблюдавайки тези условия и предпазвайки се от тях, на нас са ни разрешени много неща. В съвременното изкуство не е задължително човекът да се рисува в цял вид или в цял размер например, още повече няма нужда от това нещо. Но рисувайки едно око, една усмивка, един силует... някъде, например може да се дадат определени послания и тенденцията всъщност е предаването на посланието не с букви и с думички, а с някакви форми, с някакъв цвят. В този смисъл, изкуството не може да бъде против мюсюлманите и не може да им навреди. В днешно време има много полета, има много плоскости, на които трябва да се прояви тази мисъл на човека – изкуството. Ние все още не можем да правим филми, все още не можем да правим театри, не можем да правим постановки, като цяло сме далеч от всички тези неща. Но там, където имаме цвят, форма, звук, ние все още имаме да даваме и затова сме длъжни на нашия уммет, на нашата общност. Човек, който е надарен с подобна дарба, трябва да се занимава с нея. В това отношение няма никакъв проблем един мюсюлманин спокойно да прави съвременни театри, филми, семинари, всичко, което виждаме в един немюсюлмански град да го има и сред мюсюлманите – да ходи със семейството си на театър или на кино. Няма проблем за това. Защото всъщност това са полетата, в които се срещат идеологиите, това са "оръжията", които се използват, за да се работи срещу исляма и точно затова той търпи критики, че е инвалид в това отношение. Като че ли е дете – инвалид, което всъщност притежава добри качества, но за съжаление те не са адекватни за съвремието. И борбата, която се води срещу религията, се води на всичките тези полета, на всички тези фронтове. Човек е в непрекъсната връзка с т. нар. масмедии, желаейки или нежелаейки той се среща точно с тези изкуства.
Поради това, че изкуството е един висш продукт на човешката мисъл и на човешката дейност, не винаги то може да се прояви. За съжаление ислямските общества са общества, които са затормозени, те са доведени до състоянието да мислят за най-необходимото в този свят, да мислят за насъщния. Да мислят за т. нар. утилитарни потребности и не толкова за духовно възвисяване и проявяване на човешкия индивидуализъм. Ето защо е естествено изкуството да отсъства в някои мюсюлмански общества. Но ако се върнем в златните векове на исляма, ще видим развитието на изкуството на изключително ниво и сега паметниците на културата доказват това. Разликата между преди и сега е, че те са били освободени от тези трудности на всекидневния живот. Изкуството винаги е било характерно за тези общества, които са надживели физиологичните потребности на съществуване, при тях няма напрежение, няма войни. Факт е, че мюсюлманските общества в държавите, в които са малцинство, са от най-ниската класова прослойка – безработни, хора с нисък социален статус. Затова те много трудно могат да мислят за изкуството. Изкуството се явява като лукс за тях. А в същото време те са принудени да имат връзка с него. Ако в това предизвикателно време, в което живеем, ние добре разбираме религията си това може да ни помогне да разберем, че поминъкът (ръзъкът) ни е определен, че ние живеем с някаква съдба, че ние имаме отговорност, че трябва да успяваме да решаваме проблемите си заедно. Днес всеки човек иска да реши проблемите си индивидуално, което в мюсюлманското общество е недопустимо, дори е неразумно за такова общество. В този смисъл не може да говорим за общество абсолютно. Защото мюсюлманите винаги живеят в някаква общност и разделението е немислимо. Ако това се осъзнае, както се казва в един от айетите: "И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте..." (Али Имран, 3:103), и ако всички мюсюлмани се обвържат за това въже, тогава вече ние можем да успеем да преодолеем много проблеми. Тогава по някакъв начин ние ще можем да развием изкуство, което в съвременните условия изисква много висока материална подкрепа. Защото всички тези неща са скъпи материално и може да има хора, които са надарени с определени способности, но за съжаление да не могат да се проявят. От друга страна пък може да видим хипер-богати мюсюлмани, които не могат да осъзнаят, че ролята на изкуството е важна и е нов начин да се предаде посланието на мюсюлманската религия. Но за съжаление някои предпочитат да внесат и да лансират други сфери, които също са необходими.
Потребността от изкуство не е заложена в потребността на човека да живее. Но тя е необходима, за да се прояви човешката индивидуалност.
Тази модерност се усеща – да може да представиш себе си на това поле, на този фронт. Ние в момента не можем да говорим за радио, в което спокойно да се предават тези послания, да се говори. Не можем да говорим за театър, в който свободно да се съживят моментите от историята на мюсюлманите, която е всеобща история.
Мюсюлманите искат да видят нещо, искат да усетят нещо, но от друга страна си казват, че ако някой друг свърши тази работа е по-добре, отколкото ние да я свършим. Не е условие човек да бъде мюсюлманин, за да бъде свързан с изкуството. Нямаме предвид, че човек, който не се интересува от това, не е мюсюлманин, а че човек, който не се интересува от изкуството, не значи, че той не е човек.
Изкуството стана необходимост, ние не можем вече без него. И ако ние не отговорим на същото, то малко по-малко поемаме посланието на другите идеологии, на другия. Ние сме равнопоставени в този момент. Изкуството не съществува само по себе си, то е начин да изграждаш определени качества у човека, начин да пренесеш някаква идея на този човек, всъщност самото ни съществуване в общия смисъл на думата е изкуство. Изкуството е да бъдеш адекватен. Ние не говорим само за изобразителното изкуство. В днешно време едно общество, в което няма прояви на изкуство във всичките си форми, то е като инвалид. Не е цялост. Изкуство е също да бъдеш мюсюлманин, да живееш с исляма.