Правила или изкуството за четене, слушане и работа
Както е известно първата повеля на исляма е: „Чети!“ Четенето е първото и главното условие за напредването ни в професията, за развитието на културата ни, за нашето участие в състезанието на цивилизациите, за правилното ни мислене, говорене и писане. Но за да можем по-добре да се възползваме от книгите, които четем, добре би било да спазваме следните принципи:
• Да избираме най-подходящото време за четене. Не трябва да се чете с отпусната, уморена глава и бързо.
• Да се съсредоточаваме умствено върху темата, по която четем, да концентрираме мисълта си върху нея.
• Когато четем важни и сбито дадени мисли, изреченията и изразите могат да се подчертават.
• Можем да маркираме на места кратките си бележки край страниците.
• Интересните думи, фрази и изречения в книгата могат да бъдат записвани във фишове.
• Добре е да се научат значенията на нови, непознати и чужди думи, за което да се използва речник.
• Трябва да придобием окончателно мнение за книгата, която четем, т.е. да се разбере дали авторът владее темата, има ли обективен поглед върху нея; убедителни ли са източниците, които е ползвал, ценна ли е книгата и какво сме спечелили от нея?
• Трябва новите неща, които научаваме от книгата, да ги свържем с предишните си познания; да ги споделяме с приятелите и познатите си, да ги приложим на практика, за да станат твърди наши познания.
• Нашето ежедневие, социалните ни контакти, образованието, което получаваме, ни принуждават правилно да използваме и да развиваме умението си да слушаме. Слушането е важно условие на умението си да говорим и пишем. Онези, които умеят добре говорят и излагат мислите си, са известни с това, че същевременно могат добре и внимателно да слушат. За да бъдете добри слушатели, трябва да познавате следните техники и да ги спазвате:
• Да изслушваме събеседника си с голямо внимание и сериозност. Да чуваме означава гласовите вълни да достигнат до ушите ни, а слушането - да възприемаме и запазваме в ума си онова, което чуваме.
• За да се възползваме пълноценно от това, което се говори, трябва предварително да се подготвим умствено и телесно.
• Не трябва да пропускаме началото на разговора или беседата, тъй като можем да изпаднем в положение да не можем да следваме логическата последователност на изложението.
• Ако не сме съгласни с мислите, които излага говорещият или лекторът, не трябва да се съсредоточаваме единствено върху това и да пропуснем по-нататък беседата. Истинската цел на слушането е правилно да се разбере онова, което се казва, особено ако имаме критично отношение към темата.
• Не трябва да се поддаваме на чувствата си, да приемаме с неприязън и предубеденост лектора или говорещия.
• Не трябва да пропускаме онова, което разказва лекторът като се загледаме или захласнем по външния му вид, лицето, облеклото и жестовете му.
• Мислено да следваме последователността на изложението на беседата.
• Като преценяваме бързината на мисленето си, да отбележим разликата и обобщим казаното да ги предадем със свои думи като предположим какво ще каже по-нататък говорещият.
• Да водим бележки, докато лекторът говори.
• Да не разговаряме помежду си, докато говорещият излага мислите си. Това обезпокоява околните, но е и неуважение към лектора. Всеки от нас трябва да се стреми да изпълни по най-добрия начин задълженията си според мястото, положението и длъжността, която заема в обществото. Ако не отбелязваме обществен напредък, до голяма степен го дължим на факта, че не работим планово и програмирано, за да бъде ползотворна дейността ни. Това положение предците ни са го изказали по следния начин: Непостигането на целите липсата на определени начини. Редовната и плодотворна работа се дължи както на индивидуалните, така и на обществените измерения на дейността ни. Трудът трябва да е подчинен на някаква система. Безсистемната и лишената от методика работа било в науката, търговията, земеделието или политиката, с една дума - в която и да е област на живота води до прахосване на сила и време. Всичко това от своя страна е непродуктивно и в края на краищата отвращава човека. Плановата и редовна работа укрепва волята, увеличава желанието за труд. Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Най-добрата от работите е тази, която макар да е малка, но е постоянна“.
• Не бива да търсим подходящо място и час за работа. Знай, че всеки месец, ден и час, място и ъгъл са подходящи за труд.
• Не оставяй за утре работата, която трябва да свършиш днес, защото се отнася до самия ден.
• Когато приключиш със задълженията за дадения ден, решавай и планирай какво ще работиш в следващия.
• Преди да предприемаш една работа, добре я обмисли. Ако трябва, съветвай се с други хора. Използвай опита им и бъди постоянен и упорит.
• В дадено време работи само определена работа. Ако плануваш много дейности, ще ги зарежеш наполовина, това ще намали производителността на труда, ще пречупи желанието ти за работа, ще отслаби волята ти да я свършиш.
• Недей да предприемаш друга работа, преди да си свършил първата. Работата наполовина - все едно е несвършена.
• Работи постоянно и редовно. Мързелът е като плесента. Износва човека по-бързо, отколкото труда. Ако си даваш дълги почивки по време на действие, това може да доведе до мързелуване.
• Когато почнеш една работа отдай се изцяло на нея, не нарушавай концентрацията си.
• Не бива трудностите, които ще срещнеш, да те сплашат. Първо ги раздели, след което се опитай да ги преодолееш. Така волята и желанието за работа, а уплахата от трудностите е замаскиран мързел.
• Ако чувстваш, че си се изморил от дадено занятие, промени го с друго, за да си отпочинеш или намали темпото. Но в никакъв случай не стой без работа под предлог, че почиваш.
• Не си поглеждай часовника в края на работата, а виж резултата от нея.
• Не се гордей с успеха си. Знай, че гордостта е най- големият враг на бъдещите ти успехи.
• Винаги имай силна воля. Намеренията ти да бъдат чисти. Пожелай от Аллах да ти даде търпение, воля и успехи в работата.
Проф. д-р Ибрахим Емироглу
Портал 
