7 Изкуството на Андалузия

Сред европейските страни именно в Испания присъствието на мюсюлманите било наистина продължително. До идването на арабите тази страна, може да се каже, въобще не била цивилизована, чрез тях тя достигнала своя разцвет, а с изгонването им, Испания се оказала в състояние на най-висш упадък. Ислямският начин на живот, основан на търпимостта и справедливостта успял да пусне дълбоки корени в културата на Андалузия и всички страни като цяло.
Още през 711 г., много време преди възникването на Кордовския халифат, на Пиренейския полуостров слязъл арабсhкият военачалник Тарик. В Европа останал вечен паметник, носещ неговото име – Гибралтар (Джебели Тарик).
Началото на самостоятелното княжество –Кордовския емират, впоследствие халифат, било положено през 755 г. след падането на Омаядската династия и идването на власт на Аббасидите в Арабския халифат.
Разцветът на династията на знаменитите кордовски Омаяди е свързан с Абдуррахман III, наричан Победоносецът. През този период Кордовският халифат бил един от най-напредналите в икономическо и културно отношение сред страните в Европа с високо развито селско стопанство и занаятчийско производство.
В епохата на най-големия разцвет нараснал броя на градовете и се увеличило населението в тях. Омаядската династия просъществувала около три века в Кордова. След изтощителните войни тя паднала през 1031 г. и в Испания възникнали множество малки самостоятелни княжества почти във всички по-големи градове като Кордова, Толедо, Сарагоса, Севиля, Валенсия и др., където мюсюлманите живели и разпространявали своята култура до края на XV век.
Велики учени, философи, писатели, архитекти, художници, майстори на приложното изкуство на мюсюлманска Испания, имали незаменим принос в житейската култура.
В Андалузия живял Аббас бин Фирнас, който проектирал устройство, наподобяващо самолет и провел първите опити в тази област. Благодарение на него светът изобретил летателните апарати.
Не малко усилия хвърлили мюсюлманите за изобретяването на телескопа, който според древните източници за първи път бил създаден в Кордова. Жител на Андалузия на име Ибн еш-Шатр доказал, че земята се върти около слънцето и начертал карта на света. Достойно е да се спомене, че в тази страна живял човек, съумяващ да прави стъкло от пясък. Почти всички от тези и други открития били взаимствани по-късно от европейците.
В мюсюлманска Испания образовани хора не били само учените и културните дейци. Всеки гражданин свободно владеел литературен арабски език, умеел да чете и пише. За разлика от другите европейски страни грамотността в Андалузия се смятала за обичайно явление.
Университетът в Кордова станал световно известен. Неговото създаване предшества много университети като ел-Езхер в Кайро и университета Низамийе в Багдат. Създаден от Абдуррахман III (912-961 г.) в комплекса на Голямата джамия, университетът бил разрушен и опустошен по време на берберското ограбване през 1009 г. Много учени и изкуствоведи били убити.

Университетите, открити в Малага, Валенсия, Алмерия и дори в Мадрид не били отворени само за мюсюлманите. Имало е също африкански и азиатски учени и студенти християни. Университетът в Гренада изгражда такъв престиж и традиция, че християнските манастири и училища изцяло се вдъхновяват от него, тъй като мюсюлманските преподаватели продължили своята дейност в християнските университети. Стотици произведения са преведени на латински. Енциклопедичните произведения многократно се издават под наименованието Компендиум.
Първото училище в Испания било основано през XIII в., където наред с Корана, писане и граматика се изучавало и медицина, математика, философия, астрономия. За популяризирането на висшето образование говори и това, че по времето на халифа ел-Хакем II, само в Кордова имало 27 висши учебни заведения. Събрани заедно книгите на халифа и на представителите на династията образували огромна библиотека, състояща се от 600 хил. тома. В Кордова дори имало и булевард на книжарите.
Кордова в своя блестящ период достига до такава степен, че се състезава с другите градове като Багдат, Шам или Самара. Според изворите освен висшите училища там са съществували 50 болници, 900 хамами, над 200 хил. къщи и над 80 хил. магазини.
Измежду писателите за най-известни се смятали Ибн ел-Кутийя, Ибн Фирру, Ибн Туфейл и др. Произведенията на последния предизвикали голям интерес в Европа. Едно от неговите произведения се свързва с "Робинзон Крузо" на английския романтик Даниел Дефо.
На европейската литература значително влияние оказала и андалузката поезия, в основата на която стояли класическите форми, наречени касидета и аббасидско-багдатските форми, представляващи истинска лирика. Към тези стилове се придържал и поетът ел-Мутамид, живял в края на XI век. Повече прости форми използвал Ибн Кузман, пишещ не на литературен, а на разговорен арабски език. Този стил получил названието заджал и чак след 50 години се повторил в поезията на ранните трубадури на запад.
Ислямското изкуство на Андалузия е залегнало върху здрава и богата културна почва. Разнообразието на цъфтящото строителство и изкуство има съдба, която не е характерна нито за египетското, нито пък за иранското изкуство. Никъде не могло да се достигне до толкова интересен завършек.
Нужно е да се спомене, че почти всички забележителни съоръжения и сгради са построени от ръцете на мюсюлманите в Андалузия, след заминаването на които испанците реконструирали джамиите в църкви, а прекрасните дворци на халифите станали крепости.
Гордост за това време била знаменитата Кордовска джамия, на мястото на която днес стоят катедрала и музей. Работата по строежа на джамията, площадът на която достига 22 400 км2, започва през 785 година. Джамията има 856 колони, изработени от мрамор (по време на строежа от мюсюлманите техният брой бил 1013). Над михраба са разположени седем прозореца, явяващи се като символ на седемте небеса. Куполът на джамията е построен от тухли. Опасяващи се от това, че съоръжението няма да издържи такава тежест, било проточено много време за построяването на дебелите стени. Днес за Исляма и за мюсюлманите, извършвали намаз в тази обител говори надписът на стената във вид на айет от Свещения Коран (Шехиделлахуеннеху ля иляхе илляху... Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него...), изписан през VIII в. от основателите на Кордовската джамия.
През X в. джамиите в Кордова наброявали около 3 хиляди. Днес в града действа само една джамия, където ходят 200 мюсюлмани, които живеят в бившия център на Андалузия.
Друг паметник на мюсюлманската архитектура е катедралата в Севиля, заемаща второ място в западна Европа по своето величие. Чак до XVIII в. тази катедрала се наричала ел-Месджиду'л-Екбер (Великата джамия), която била издигната през XII век. За следите, оставени от мюсюлманите свидетелства минарето, състоящо се от 35 нива. Източниците споменават за интересния факт, че стълбите на минарето били устроени така, че когато по тях се качвал муеззинът, се чувал тропот сякаш яздел кон.
В края на XV в. паднала последната крепост на мюсюлманската култура в Испания – град Гренада, където бил създаден такъв велик паметник на строителното изкуство, какъвто е ел-Хамбра – ел-Калят ел-Хамра (Червената крепост). Дворецът се намира на плато на 700 м. надморска височина. Основите на съоръжението били положени от управителя на Гренада Мухаммед бинел-Ахмар. Поради разширението на плана с всяко изминало столетие, той придобива още по-голяма красота. Започнатият строеж през IX в. намира завършек едва през 1238 г. Това проличава в дворцовите оси, където намираме различни постройки, отнасящи се за различните периоди. По стените с обща дължина повече от 2 километра има около 30 кули.
Посланическият салон и огромният двор са били центъра на развиващите се политически и дипломатически събития. Вероятно тук са били посрещани пратениците.
Дворът с лъвовете представлява дворцова градина, определена за жените, но не се наблюдават женствени фрески. Градината е покрита с мраморни пътеки. Цялата площ е заобиколена от 124 колони. Шадраванът, който се намира в средата е заобиколен от 12 статуи на лъвове, изработени от бял мрамор, от устата на които тече вода. Лъвовете са поставени в кръг така, че да имат видимост от всички посоки. Зад тях е дванадесетоъгълният басейн на шадравана. Водата посредством канали тече в четири посоки и към другите части. Ибн Земрак чрез поезията си е отразил в стихове красотата на двореца и шадравана.
Салона на сестрите представлява най-старата част на комплекса. Причина за наименованието му са намиращите се в него две големи мраморни плочи. На повърхността им са изписани стиховете на ибн Земрак. Подовото покритие от мрамор стояло до 1590 г.
Портата на правдата бил най-внушителният вход. Наподобявайки тези от Шам, Багдад, Басра и Самара, тя представлява една от най-изящните техники от тухли и камък. Отделението, определено за баня представлява съвкупност от всички видове ислямски декори, които се преливат един в друг.
Кардинал Дон Педро де Мендоса през 1492 г. поставя знак, символ и отразител на кръстоносната душевност – кръста, който сложил на най-високата кула в ел-Хамбра и обявил края на мюсюлманското господство.
Като дворцова постройка от леки материали ел-Хамбра е съвършена сред достигналите до нас мюсюлмански постройки. Падането на Гренада през 1492 г. било края на живота и деятелността на мюсюлманите в Испания и в очите на съвременниците се оказал удар за целия свят.
Шарл V, който превръща ел-Хамбра в църква се захванал с реконструкцията й. Някои отделения били разрушени като добавили елементи от бароковия стил, който нарушил хармонията. Но въпреки всичко ел-Хамбра не може да бъде сравнена със своите съвременници, нейното превъзходство, изящество и неповторимост изпъкват много ясно.
Когато се замислим върху ел-Хамбра е невъзможно да не приемем думите, изречени от прочутия швейцарски архитект Ле Корбусиер, който казва: "Комплексът е изграден с изключителна мисъл и прецизност, всичко под една светлина е поставено на точно определеното му място".
Наистина в тези постройки градината и пейзажът са успели да се влеят в интериора. В плана човешкият обем е бил модула за конструкция. Изключителната симетрия и олекотени форми, водата, небето и гледката са имани в предвид от архитектите. Всички тези неща са стремеж и на съвременната архитектура.
При мюсюлманите Испания достигнала най-голям разцвет. Единствено поради гоненията на последователите на Исляма и унищожаването на всичко, създадено от тях, страната се оказала в състояние на упадък. Днес, както никога е очевидно колко важна е била ролята на мюсюлманите в Испания, в страната, в която те пренесли велика цивилизация, на основата на която се развила по- късно европейската култура и наука.