Как проф. Гари Милър избра исляма?Проф. д-р Гари Милър, който понастоящем е професор по математика в университета Мелнк Фахд, по-рано бил мисионерски свещеник, който приканвал хората да приемат християнството. Когато Аллах го ощастливил с исляма, в свое изказване той се обърнал към мюсюлманите със следните думи:
«О, мюсюлмани! Ако вие можехте да оцените по достойнство онова драгоценно нещо, което притежавате, че ви е направил да се родите от майка и баща мюсюлмани и сте имали възможност да израснете в едно мюсюлманско семейство под грижите на тази великолепна религия, щяхте безкрайно много да благодарите на Аллах. Смисълът на пророчеството, божествеността и значението на вахия, свещените писания, съживяването и отчетът във вашата религия се отличават и превъзхождат останалите религии, както земята от небето.
Как Милър приема исляма?Той бил мисионер, който знаел изключително много за Свещената Книга. Освен това много обичал и математиката. Затова горял от желание да разгледа нещата в една логическа последователност. Един ден решил да се запознае с Корана. Целта му била да долови някои грешки в него, от които да се възползва, когато призовавал мюсюлманите да преминат в християнството. Очаквал, че ще се срещне с една книга, написана преди 14 века, която ще му говори за пустинята и другите неща от онова време. Но когато се зачел в него, удивлението му нараснало. В тази Книга той открил неща, които ги нямало в нито една на света.
Той мислел, че ще намери в нея разкази за онези събития, които е преживял Хазрети Пейгамбера ни и които са оказали решително въздействие върху него. Така например, той се надявал да прочете в нея тъжните разкази за съпругата му Хатидже, дъщерите и синовете му. Само че нищо подобно не открил в нея. Другото нещо, което го удивило била цяла сура, която носела името на Хз. Мерйем, и че тя е превъзнасяна много повече, отколкото в християнските книги и Евангелието. Ала в Корана не намерил нито една сура, която да носи името Айше или Фатме. Освен това в Корана името на Хз. Иса се споменавало на 25 места, докато името на Хз. Мухаммед се срещало едва на четири. Това още повече го удивило. Интересно му било и това, че Коранът обявявал пред всеки, независимо дали е мюсюлманин или не, че в него няма да намери нито една грешка.
Защото нито един писател на тоя свят не е имал смелост да заяви подобно нещо като каже: „В тази книга няма нито една грешка“. За разлика от тях Коранът твърди, че не съдържа нито една грешка и нещо несъществено“.
Друг един айет, върху който се спрял проф. д-р Гари Милър бил следният:
„Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме. И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще повярват?“ (ел-Енбия, 30)
Този айет съвпада именно с темата на онова изследване, което довежда до Нобеловата награда през 1973 година. То имало за основна цел проучването на теорията за Бинг-бенга - Великия взрив. Според нея Вселената със своите звезди и планети се зародила в резултат на Великия взрив.
А против твърдението, че при съставянето на Корана Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил подпомогнат от сатаната, в Свещената Книга пише:
„Не сатаните спуснаха Корана. Това не е нещо, което да е по техните възможности, дори да пожелаеха „Не им е отредено и не могат да го сторят“. (еш-Шуара, 210-212)
Няма друга книга сред останалите свещени книги, която да твърди с такъв стил неща. Другите са съставени от някакви информации, източниците на които те изтъкват. Така например, в изопаченото Евангелие, когато предава древните легенди се казва: „Еди кой си крал живееше на еди кое си място. Еди кой си командир воюва на еди кое си място. Еди кое си лице има толкова деца, които се казват по следния начин и т.н.“
Защото познанията и информацията, които дава Корана, наистина са нови и оригинални. Те не могат да бъдат продукт на човешкия ум.
Те са дошли от Аллах, на Който Му е известно миналото, настоящето и бъдещето“.
Проф. д-р Милър изтъква, че не само мюсюлманите признават, че Корани Керим е велика Книга, но и немюсюлманите също така заявяват това, въпреки че са крайни противници на исляма.
Силно впечатляващо е и следното признание на проф. д-р Милър: „В една статия, включена в новата енциклопедия на католиците във връзка с Корана се казва: „През миналите столетия бяха изтъкнати различни теории относно източниците на Корана. Днес не може да се намери нито един здравомислещ човек, който би ги приел“. Както се вижда дори католическата църква е принудена да отрече онези твърдения, които се стремяха да оборват истинския източник на Корани Керим. Няма съм-нение, че за католическата църква продължава да бъде проблем източника на Корана, въпреки че е получен от Аллах по пътя на вахия. Църквата изтъква само, че онези източници, които са посочвани до днес, не са истинни и стойностни. Те изобщо не приемат, че Коранът представлява Аллахово слово. Затова продължават с усилие да търсят и изследват, за да намерят факт, който да покаже, че не е низпослан чрез вахий.
Но нямат успех. А не могат да предложат и някакво смислено обяснение. Но поне се стараят да са честни в своите търсения и не приемат кое да е твърдение, което не се основава на здрави основи. Онова, което църквата изтъква е, че не е предложено някакво разумно обяснение за източника на Корана. По този начин те признават, че Коран-и Керим не е някаква Книга, която лесно биха отрекли.
Проф. д-р Абдулазиз ХатипИзточник