Папата избра най-несъстоятелното
Папата е последният човек, който трябваше да говори за взаимоотношението между Бога и разума, между Бога и насилието. Защото и в двете области католицизмът и папата имат най-дебели досиета.
О. Аллах! Този, който приписа званието "Бог" и "син Божий" на Хз. Иса, след което го представи като човек, който се моли на Бога и най-сетне в незнанието си какво място да му отреди, тръгна да подлага на критика Аллаховата вяра на ислямската религия. Ако говорим в техния стил, ще кажем: "Ето, това е абсурд! Това е най-голямата нелепост!"
А какво да кажем за тези празнословия за насилие и терор? Какво общо имат те с Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Той, който е спасил сърцата на хората от диващината. От всяка дума на неговия призив блика милост и любов. Всяко негово слово започва с думите: "В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!" Земя и небе векове наред благославят неговата милост!
И кой тръгва да хвърля кал върху това свято създание? Срамота е! Срамно е!
Какъв ли процент представлява броят на загиналите във войните по времето на нашия Пейгамбер от тези на жертвите на инквизицията само в една Испания да речем?
Да... Достатъчно е да си спомним инквизицията, за да вникнем и да разберем същността на насилието, причинено от католицизма... В резултат на прилагането на инквизиционните закони Испания бе залята от мюсюлманска и еврейска кръв. Какво значи инквизиция? Това бе опит за насилствена промяна на вярата и ликвидирането на онези, които им се противопоставят на този акт...
В чия история ги пише тези неща? Разбира се, че в историята на католицизма.
Йерусалим бе превърнат в град, в който се издигнаха кули от човешки глави... Кръстоносните армии разграбиха и сринаха със земята Истанбул... Там, откъдето минаваха кръстоносните пълчища, не оставаха камък върху камък, глава на раменете...
Какво вижда папата в историята? Има една приказка: "Този, който живее в стъклен дворец, не бива да хвърля камъни по чужди домове!" Нека папата обърне поглед назад и прегледа кървавото досие на католицизма! Трябваше ли да напомняме тези неща?
Яхнал магарето си, повел след себе си европейската пасмина, развял знамето на омразата срещу мюсюлманите и православието... Такъв ли папа трябваше да видим насреща си?
Колко учудващо, наистина, е пред нас да се явява такъв християнски лидер, който при всеки зов за диалог, за разбирателство между цивилизациите, да отговаря с мъст и омраза.
Откакто е седнал на трона си, този папа крещи: "Турците нямат място в Европейския съюз!" Откакто се е възкачил на престола си, този папа се мъчи да прокара "християнските ценности" в Европейската конституция! Този папа е разтревожен! Той се безпокои да не би ислямът да се всели в душите на европейците. В историческото съзнание обаче все още са живи черните досиета на католицизма, които изглежда не могат да бъдат заличени. Ислямът е нов призив, нов глас за Европа. Така или иначе западният човек проявява интерес към този нов призив, а те се опитват да прикачат терора към мюсюлманския Пророк! Опасна игра е това!
С отдалечаването на хората от исляма християнството не печели нищо. Защото не ислямът опразни църквите в Европа.
Църквите се опразниха, защото християнството престана да дава нещо ново на западния човек. Сега ислямът започва да запълва тази празнина. Защото всеки човек, който има сърце и носи душа, не може да живее без вяра!
Казват, че в този случай папата е говорил като теолог. Ако се бил изказал от позициите на папската институция, щял да си послужи с премерения стил на политиците. Може и така да е, но за какво трябваше да противопоставил християнството на исляма? С тази своя постъпка той дискредитира мирните призиви на папството. Всъщност и терорът се явява именно в резултат на подобни изказвания. Ако се изходи от словата на папата, навярно ще се поведе нов кръстоносен поход срещу мюсюлманите. Това ли е техният призив за мир?
Председателят на турския Диянет проф. д-р Али Бардакоглу справедливо отбеляза: "Нека папата първо да се вгледа сам в огледалото си".
Бенедикт XVI направи своето изказване в Германия, където е налице значително мюсюлманско присъствие. Той не може да не си дава сметка какъв ще бъде отзвукът от тези негови думи в ислямския свят. Какво трябва да кажем за такъв един папа? Да го наречем най-голямото злощастие за католическия свят ли? Председателят на турския Диянет открито му заяви: "Не идвай в Турция преди да си вземеш думите обратно и да се извиниш!" Този призив отговаря на душевната нагласа на мюсюлманската общност.
Ватиканът се опита да смекчи думите на папата. Представителят на Ватикана в Истанбул Георге Марович, който години наред служи в Истанбул и има много близки отношения с мюсюлманските среди, сега се чуди как да обясни словата на папата... В настоящия момент е толкова трудна задача да представляваш папата в ислямския свят, че трябва направо да съчувстваме на г-н Марович.
Кой знае, може пък точно това изказване на папата да се окаже полезно. След 11 септември Америка изживя истински бум в разпространението на ислямска книжнина. Хората се втурнаха да четат мюсюлманска литература, за да опознаят един непознат за тях свят и религия...
Тълкувания на Корана, книги, посветени на живота и делото на Хз. Мухаммед станаха бестселъри за американците. Критиката, която отправя към исляма една личност, която олицетворява цялото наследство на католицизма, може наистина да взриви интереса на хората, които искат да научат истината за исляма.
Да, ислямът предлага на хората оригиналът на едно провалено, опорочено откровение на Всевишния. Той среща директно човека с неговия Творец, без между тях да се поставя духовенството. Не се налага да изповядваш греха си пред папата, а пред Създателя и от Него да очакваш своето опрощение и пречистване. Отново хората ще преразгледат Тората и Евангелието, за да премахнат всичко онова, което човешката ръка е поставила там. И ще заявят на папата:
“Каква работа имаш между човека и Твореца? Излез оттам! Виж на какво превърнахте откровенията, низпослани на Хз. Муса и Хз. Иса!”
В наше време един папа, който се спъна в исляма, направи най-голямата грешка в живота си. Да има ли среща на мислителите след всичко това? Ислямът е готов и на това!
Ахмед Ташгетирен