Защо избрал исляма?

Защо избрал исляма?

„Моите другари, мюсюлманите, бяха изключително честни момчета.“
Попитахме предишния Себастиан и новия Сюлейман защо приел исляма. Нашият нов събрат разкри това с думи, които не съвпадаха със заключенията на Юсуф Ислям:
Предишното му име е Себастиан, а сега се нарича Сюлейман. Той е французин по народност, но преди десет години е избрал исляма за своя вяра. Надявам се това наше кратко интервю с него да премахне някои предубеждения. Така например, Юсуф Ислям беше казал: „Ако бях опознал мюсюлманите преди да чета Корана, не бих приел исляма“. Ала запознанството на Сюлейман с исляма не е станало първо чрез Корана, а с младежи мюсюлмани. Нека сега да ви предоставя интервюто с него:
Как се запознахте с исляма?
Привлече вниманието ми постъпките и действията на някои мои другари мюсюлмани. Помислих, че това тяхно поведение не може да се получи от само себе си; че има нещо, което стои зад това... Именно поради това се заех да проучвам исляма. След това прочетох Корана и различни книги, чрез които се запознах с живота на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
Кои по-точно постъпки на ваши другари мюсюлмани ви повлияха?
Преди всичко факта, че внушаваха доверие в мене. Те бяха честни, състрадателни и любвеобилни. След това видях, че стоят далеч от надутостта, предвзетостта и гордостта. Естествено бе да ми направят силно впечатление тези неща в поведението им. Те не се занимаваха с празни, ненужни неща, а работеха всеотдайно върху това, с което бяха се заели. Когато се запознаваха с хора и създаваха контакти бяха много внимателни. При всяко своя дейност знаеха мярката си. С една дума, притежаваха едно религиозно разбиране, което привеждаше в ред живота им. Имаше значи една система от ценности, един устав, който им бе внушил това разбиране и този начин на живот. Доколкото имах представа, другите религии нямат такова силно въздействие върху начина на живот на човека. А ислямът с всяка своя повеля обхваща цялостния живот на човека. Всеки миг вие сте заедно и под покровителството на Аллах.
Значи в исляма всеки миг живеете заедно с Аллах, така ли да ви разбирам? Това ли ви повлия най-силно?
В исляма всеки миг вие вярвате в Аллах.
Да, в исляма вие всеки момент вярвате в Аллах. Тя не е вяра, за която се сещате по някое време. Става въпрос за една вяра, в която вие пребивавате всеки миг; всеки миг живеете с нея. Така например, основният въпрос, който задават французите е: „Има ли или няма Аллах?“
Това е най-важният въпрос на французина, свързано с вярата. Както виждате, към всичко те гледат механично. Вие питате: „Има ли Аллах?“ и аз ви отговарям: „Според мене има“ или „Според мене няма!“ Дори тези, които отговарят положително, не са свързани искрено с Аллах... Въпросът за вярата при французина е сведен до въпроса има или няма Аллах. Но в исляма не е така. В исляма след като потвърдиш съществуването на Аллах, винаги Го чувстваш, всеки миг си с Него. Когато решиш да свършиш някоя работа, да направиш една крачка, мислиш за Него и не бъркаш, не грешиш.
Признавам, тази ваша констатация ми допадна. Много е правилно. Същевременно показва инулацията на секуларната логика...
В исляма си извършваш своите ибадети, но това не означава, че повече не се интересуваш от исляма. Можеш някъде да седнеш, и свободно да споменаваш името на Аллах. Във всяка твоя работа Аллах участва наравно с тебе.
Така ли ви обясниха исляма вашите другари мюсюлмани?
Те разясняваха исляма по-скоро със своето поведение и своя вид. И нещо много хубаво, което забелязах у тях: Тяхното уважително и почтително отношение към мене след приемането на исляма бе същото както преди.
Когато те говореха за религията, не го правеха с цел да убеждават някого. Не се опитваха насила да ме убеждават и насила да приема това, което те ми разказваха. Техният подход беше от рода на: „Ние ти разказваме тези неща, пък ти който път искаш него избирай“ Сиреч, уважаваха личната ми свобода. Тоест, те само разясняваха, а другото оставяха на мен.
Как се посреща във френското общество разговорите по религиозните въпроси?
Общо взето тези неща не се говорят много. А техният подход към хората, които повеждат разговори на религиозни теми, е, че той е реакционен. Дори нещо повече, онези, които вярват в съществуването на Аллах смятат за неуравновесени онези хора, които често и много говорят по религиозните въпроси. „Има му нещо на тоя човек!“ си казват те.
В детските и юношеските си години бяхте ли самостоятелен и привързан към своята вяра?
-Не, не бях религиозен човек. Като дете съм ходил няколко пъти в църква, след което вече никога не съм стъпвал там.
Каква беше причината да не посещавате църквата?
Беше ми скучно там.
Не ви ли привличаше онова, което се говори в църквата?
В църквата никой нищо не казваше. Там сериозен разговор по религиозни въпроси не се води. Четат се някои шаблонни изрази, без да се прави някакво разяснение, след което от вас се очаква да ги приемете дословно, без да задавате въпроси и без да ви отговарят. В църквата обикновено се говори за Дванайсетте апостоли и Дева Мария. След това се изпълняват няколко религиозни песни и това е. Няма някакъв ибадет като петкратния намаз, който да обхваща целия ти ден. Няма и нещо, което да те застави да заживееш в един религиозен живот.
Християнството не задоволяваше ли въпросите, които възникваха у вас?
Тъй като не е някаква много логична религия, трудно е да отговори на въпросите, които възникват в умовете на хората. Тя не може да намери отговори на въпроси, които човъркат главата на някой човек. Така например, ако попитате един религиозен деятел въпроса за троицата или как така Исус се явява син на Бога, това решително не се посреща добре. Папата и обкръжението му са помислили върху всички религиозни въпроси и са стигнали до някакви заключения. И по тези неща повече не спори. Всъщност не е така лесно да задаваш и въпроси.
Смятате ли, че в исляма може да се спори по всякакви въпроси?
В исляма съществува решително по-спокойна обстановка за дискусия и за разясняване. Тази спокойна среда в исляма позволява хората да се събират и да се съвещават помежду си и да предложат решения. В резултат на такава една дискусия човек може да намери отговор на въпросите, които го интересуват. Всеки спокойно пита някой, който знае и никой не го упреква за това.
Какво работите в настоящия момент във Франция?
Имаме си строителна фирма. Освен това занимаваме се малко и с търговия. Сред нашите работници има много малко французи, повечето са мюсюлмани.
Значи работите предимно с мюсюлмани. Имате ли някакви проблеми с тях по отношение на дисциплината и точността им?
Случва се, но не често. При нас е както навсякъде. Сиреч няма неща от рода на мюсюлманите обещават, но не вършат навреме каквото са обещали или да пречат на изпълнението на работата. Не може да става въпрос за неспазване на даденото обещание или да не явят навреме на работа.
Женен ли сте и деца имате ли?
Женен съм за мюсюлманка от Сенегал.
На кои неща обръщате повече внимание при възпитанието на децата си?
Искам те да израснат като вярващи и морални хора. Настоявам да бъдат особено чувствителни по отношение на обичта и уважението. За мен е важно също така честността. Препоръчвам им да си учат уроците и да не мързелуват. По отношение на религията, иншаллах, мъча се да ги науча на някои неща доколкото позволяват силите ми. Сега във Франция е обичайно младите да избират към коя религия да принадлежат след като стигнат определена зрялост. Затова ги подкрепям да направят своя правилен избор когато настъпи този ден. Но искам да изберат исляма не за да ме удовлетворят, а за да се спасят. Защото ако изберат исляма, за да ме удовлетворят, това няма да има никаква стойност.
Според вас има ли някаква връзка между исляма и щастието?
Естествено, че има. Аз съм много по-щастлив сега отколкото преди приемането на исляма. Ислямът даде отговор на въпросите, които човъркаха главата ми и ме направи щастлив. Ислямът промени моя поглед по всички въпроси. По-рано възприемах хората като едно цяло, сиреч всички за мене бяха еднакви... „Хората са такива и онакива“ казвах и отминавах. След като приех исляма разбрах, че всеки човек си има свои особености, които са ценни сами по себе си. Например, когато гледаме едно стадо, всички овце ни се виждат еднакви. А овчарят ги познава една по една. За него всяка една от тях по своему е ценна.

Източник[/b][/b]