Ако не бях избрал исляма...

Ако не бях избрал исляма...

Всичко започна, когато бях на десет години. Тогава семейството ни живееше в град Бруклин, където имаше много евреи. Майка ми и баща ми решиха да ме запишат в консервативната синагога, за да мога да науча иврит и да получа познания за юдаизма. Но и сега не бих могъл да твърдя, че съм постигнал всичко това.
По това време тайничко поглеждах към християнството. Защото всичките ми приятели казваха, че вярват в Иисус и че са негови последователи. Но забелязвах, че когато хората изпускаха нещо на земята или се спъваха, споменаваха с неособено уважение името на тази велика личност. Аз не разбирах защо постъпваха така. Не трябваше ли с по-голяма почит да произнасят името на Иса (алейхис селям)? Освен това можеше ли той да бъде син на Аллах? През същата година, докато продължавах да се запознавам с юдаизма и Израел, открих една нова за мен религия: исляма!
Първото нещо, което научих за мюсюлманите, бе, че те вярват в Корана и отиват на хадж. Това бе много интересно за мен, но моята привързаност към Израел и симпатията, която хранех към юдаизма, ми попречиха да се заинтересувам повече от исляма, за да науча нови неща за него. Под влияние на медиите мислех, че мюсюлманче са терористи, които като бомби искаха да взривят евреите във въздуха. Евреите бяха добрите, а арабите - лошите. Другарите ми твърдяха това, а учителите ми в съгласие клатеха глава. По тази причина спрях да се занимавам с исляма и да чета такава литература.
През 1995 г. семейството ни реши да смени синагогата си. От консервативната се прехвърлихме в реформистката. Вече бяхме крайни либерали.
Само че новият равин беше много далеч от моята представа за духовен водач, който трябваше да притежава определени качества. Една вечер, както седяхме заедно цялата общност, той одобри гласно оглеждането на девойките, които се разхождаха в градината на бостънския колеж и с това предизвика присмеха на някои от нас.
Мислех, че е крайно време да се ориентирам към някоя правдива религия. Но това нямаше да бъде ортодоксалният юдаизъм. Бях под въздействието на християнството като мислех за силните му духовни измерения. За да получа повече информация, посетих големите тържества на католиците и разговарях с техните висши духовници. Имаше много случаи, при което не можех да приема, че Иса (алейхис селям) е Бог и ми се струваше крайно безсмислено да се моля на “сина”. Знаех, че въпреки усилията си, няма да постигна някакъв напредък. Но все пак продължих заниманията си в църквата и се опитвах да произнасям молитвите, които бях научил. Тъй като не бях се покръстил, не се смятах още за католик. За целта трябваше да изкарам деветмесечно обучение. А какво щеше да стане, ако починех, преди да приема католицизма?
Когато взех по-често да се сблъскам с подобни въпроси, реших да проуча какви недостатъци крие християнството. Но след известно време напълно занемарих уроците. През февруари 1999 г. се отказах от християнството. Вече не се смятах за един от “освободените”, но и не изпитвах вина за това. Семейството ми наистина се зарадва, че скъсах с католицизма. Но аз продължавах да нося вярата в единния Бог. Моята раздяла с църквата и търсенето ми на истинската и праведна религия като че ли за миг съвпаднаха.
Когато заявих, че искам да изследвам същността на ислямската религия, баща ми ме заведе в една библиотека и за съжаление ми препоръча да прочета какво пише за Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в Енциклопедия Британика. В статията, която прочетох, се твърдеше, че ислямският пророк е убил премного евреи. Когато научих този факт, освен че ми стана много тъжно, учудих се силно. В един момент не знаех какво да мисля и какво да предприема. Исках да се откажа от исляма, но да продължа да вярвам в единния Бог. Какво трябваше да направя в този случай? Знаех, че юдаизмът е изопачен. Знаех, че и християнството е изопачено. Сега вече се убедих, че Енциклопедия Британика не осветлява правдиво нещата. Тогава реших, че трябва да опозная исляма от истински, правдиви източници.
Започнах да търся джамия, за да се запозная с мюсюлманите. Реших, че чрез интернет ще се добера до някоя от джамиите в Бостън. Най-накрая, когато се отвори уеб страницата, която ме интересуваше, в горния край прочетох: “Селямюн алейкум!” Веднага си записах адреса. За мен бе много голям шанс да открия джамия в Бостън.
В края на февруари посетих джамията, която се намираше на улица “Проспект”. За първи път в живота си щях да се запозная с вярващи мюсюлмани и нямах никаква представа как щяха да ме посрещат. Дори си помислих дали да скрия от тях, че съм евреин.
После поех дълбок дъх и прекрачих прага. На първия срещнат казах: “Извинете, идвам да науча нещо за исляма”. По този начин исках да оправдая присъствието си там.
С нетърпение очаквах да видя каква ще бъде реакцията на този човек при моите думи.
Мислех си, че или ще ме подложат на продължително обучение, или пък ще ме изпратят по живо по здраво. Дали наистина бих могъл да получа негативен отговор на молбата си и да бъда принуден да се върна обратно? С тези мисли взех обувките си и тъкмо да тръгна и човекът, когото заговорих, ми каза, че не знае английски и влезе в широката стая. Последвах го. Не бях разбрал кога ме беше оставил сам да се разхождам и да се оглеждам. Вътре видях хора, които се кланяха. За миг не знаех какво да правя.
По-късно видях, че моят познат, заедно с голяма група хора влезе вътре. Останах на мястото си. От едната страна седях аз, а отсреща ми насядаха петдесетина вярващи. Всички едновременно започнаха да ми говорят развълнувано. Положението беше доста объркано, но се чувствах много добре. Така разбрах какво голямо значение отдаваха мюсюлманите на исляма. Когато ми дадоха цветно “Ръководство по исляма”, първото нещо, което ми привлече вниманието, бяха клетвените слова (келиме-и шехадет): “Ешхедю ен ля иляхе илляллах ве ешхедю енне Мухаммеден расул Аллах”.
Толкова се бях развълнувал, че в този миг сякаш бях готов да произнеса тези слова. За да бъда приет в католицизма, трябваше да премина деветмесечен курс на обучение, за юдаизма навярно щеше да ми трябва още по-дълъг срок. А за приемането на исляма бяха достатъчни само няколко минути. Един от мюсюлманите се обърна приятелски към мен: “Сигурен ли си в решението си? Не си длъжен да го направиш веднага!”
Бях объркан! Толкова ли голямо значение имаха думите, които трябваше да изрека, че се замислих така дълбоко? Щях ли да избързам, ако веднага приемех исляма? И след като се съобразих с репликата, която ми отправиха, реших, че ще бъде добре да си дам малко време за размисъл. Макар че не приех исляма тогава, мога да твърдя, че прекарах един прекрасен ден.
В продължение на една година след това имах възможност да се срещам с много мюсюлмани от различни страни на света. Въпреки всичките им различия, тях ги обединяваше една единствена цел: Да служат по най-добрия начин на единния Аллах!
Реших, че преди да приема исляма, трябва да се заема по-сериозно с изучаването и изследването на неговите принципи. За да разбирам онова, което чета и да схващам по-добре ислямската терминология, реших, че трябва да науча арабски. Междувременно ми се случи пътно-транспортно произшествие. Добре, че не получих никакви наранявания.
През месец май на 2000 година се срещнах във влака с един приятел мюсюлманин, когото не бях виждал отдавна. Поговорихме си малко и ме попита дали вече съм приел исляма. Когато му отговорих отрицателно, той ми каза нещо, което много ме учуди: “Човек никога не знае кога и как ще срещне смъртта. Ако ти се случи някое неочаквано произшествие преди да си приел исляма, ще загинеш като неверник. А това е равносилно да загубиш вечния си живот!”
С тези си думи той като че ли ме предупреждаваше, защото не си бях направил извода от катастрофата, която бях преживял. Нямаше смисъл повече да чакам и да отлагам обявяването на решението си, че приемам исляма. В същия ден отидох в месджида и наблюдавах хората, които изпълняваха намаз. Колко трогателен бе моментът, когато всички хора, наредени в редици, едновременно се кланяха. Това бе наистина важен признак за служение на единния Аллах. Не можех повече да остана далеч от тези неща. В същия ден, когато намазът приключи, реших да заявя на братята си, че приемам исляма и в тяхно присъствие произнесох клетвените слова и приех правата вяра. От този момент нататък започна нов период в моя живот.
Айтен Ядигяр

Източник