Защо избрах Исляма?Роден съм през 1956 година в Москва. Макар че съм израсъл в атеистично семейство, мога да кажа, че от ранна възраст изпитвах привързаност към Бога. Това понятие за мен бе една загадка, но си мислех, че Той е способен на всичко и е в състояние да помогне на всеки, който се приюти при Него. Различните трудности, с които се сблъсках в младежките си години, ме убедиха, че трудно ще се справям сам с тях. Постепенно с цялото си сърце и душа се насочих към Бога и всичко тръгна някак си по-добре.
Всъщност този процес не протече много гладко. За да разбера истината за Бога, аз реших да следвам във Философския факултет на Московския държавен университет. Там подготвих критичен анализ на теорията на Макс Вебер, изложена в книгата му „Духът на капитализма“. В нея се опитах да изследвам влиянието на протестантското реформистко движение върху пазарната икономика. Именно през тези години имах възможност да се запозная със Свещеното писание.
За голямо съжаление обаче тези книги оказаха върху мен противоречиво въздействие. Всъщност някои части от Свещеното писание наистина ми изглеждаха като божествено откровение. Само че в други откъси, които също се опитваха да ги припишат на Бога, се долавяше стремеж да се унищожи по-голямата част от човечеството. Освен това изрази като „божествената ръка“, “божественото тяло“ или „божественото поколение“ предизвикваха у мене противоречиви мисли.
Но тогава, през седемдесетте години в Москва единствено Руската православна църква представляваше някаква алтернатива на комунистическата идеология. Поради тази причина, когато за пръв път престъпих прага на православната катедрала, си помислих, че преоткривам някаква стародавна традиция и останах под силното въздействие на християнските църковни песнопения, които възхваляваха Бога. Тогава реших, че трябва да вникна по-дълбоко в теологията. С тези мисли се прехвърлих в Духовната академия. Всъщност не бях принуден да предпочета някоя определена религия, защото не съществуваше друга религия, с която можех да сравня православието. Важно беше да взема окончателно решение, за да се противопоставя на погрешното разбиране, което отричаше Бога. Така аз прекрачих прага на единственото тогава религиозно учреждение.
Когато усвоих основните постулати на християнството, станах свещеник. Положението, което заемах, ми позволяваше да водя духовна и интелектуална борба срещу атеизма. Заради това се изживявах като един войн на Бога. Но за голямо мое съжаление, когато встъпих официално в длъжност, вместо да изпълнявам духовните и интелектуалните си задължения, бях принуден да извършвам ритуали, за които настояваха хора обхванати от суеверия. И макар да знаех, че подобни ритуали по своя замисъл не се различават много от тези от времето на идолопоклонничеството, не можех да ги избегна и се превърнах в част от практиката на християнската религия. Това предизвика у мен своеобразно противоречие между личните ми убеждения и обществените ми задължения.
В периода 1983-1985 година работих в Средна Азия. По време на службата ми в град Душанбе моите началници ме отстраниха от поста поради неподчинение на заповедите им. Тук за пръв път се срещнах с мюсюлмани и думата „ислям“ събуди у мен известен интерес. Искам да споделя с вас един интересен епизод от моя живот. Веднъж един добре облечен възрастен таджик дойде при мен в църквата. Хората вярваха, че той е някакъв тайнствен шейх. След кратък разговор с него той ми заяви: „Ти имаш очи на мюсюлманин. Твоята съдба е свързана с приемането на исляма“. Това бяха зашеметяващи за мене думи. От мен като православен отец се очакваше да се противопоставя на тези негови думи, но аз не го направих. Думите на стария човек като че ли бяха завладели сърцето ми.
През периода 1988-1990 г. борбата с атеизма бе останал в миналото. Приоритет за православната църква вече беше изграждането на нови храмове, включването на нови елементи и практики в областта на образованието, които носеха по-голяма печалба и повече облаги. Вече не се чувствах войн на Бога. Напротив, сега се виждах едва ли не в ролята на магьосник, от когото се очаква да организира и да ръководи всевъзможни ритуали и тържества. Поради това обстоятелство, което силно ме тревожеше, през 1991 г. аз се отказах от свещеническия си сан. Реших да се занимавам с историята на църквата, на църковните служби и на теологията с мисълта, че там ще мога да намеря отговора на въпроса израз на истинска вяра ли са съвременните църковни ритуали и обреди. За целта започнах да изследвам християнските извори от най-ранна епоха. Задълбочените проучвания в тази област ме изпълниха със съмнение към римовизантийските църковни служби, които съдържат много елементи от предходните езически обичаи. Това ме подтикна през 1995 г. окончателно да се разделя с църковната си длъжност.
Божествеността, която се приписва на Иисус изключително ме затрудняваше при възприемането на идеята за единобожието. Ала това бе много прост и ясен принцип. Тогава все още не познавах истинския ислям. Защото преводът на Корана, направен от Крачковски, бе пълен с грешки. По-късно, когато вече имах възможност да се запозная с превода и тълкуванията на Порохова, всички мои съмнения и колебания относно исляма отпаднаха. Всемилостивият и Всеопрощаващ Аллах ми даде сили и в края на краищата ние със съпругата ми разкрихме пред обществеността, че вярваме в единния Аллах. Нима последният пророк Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не известява, че всички хора се раждат мюсюлмани? Поради своето възпитание и образование за известно време бяхме изневерили на природата си. Но най-после, с помощта на Аллах, бяхме открили правия път. Елхамду лилляхи раббил алемин!
Източник 
Портал 
