Един ислямски университет в центъра на Европа
Ислямският университет в Ротердам - Холандия
През 1997 г. в гр. Ротердам – Холандия се основава Ислямски университет. През 1998 г. шейсет студенти започват своето образование. През месец септември 2000 г. проф. д-р Ахмед Акгюндюз е избран за ректор. През 2001 г. управлението на университета се структурира наново. Проф. д-р Невзат Ялчънташ като началник на ръководството обогатява университета с нови преподаватели.
През 2001-2002 г. с подготвената проява на име "TheIslamic University of Rotterdam into the Third Millenium" - "Ислямският университет в Ротердам през третото хилядолетие" се разкриват визията и мисията на университета. Това дело е много важно, защото за първи път представя основната програма на един ислямски университет в едно немюсюлманско общество.
На 19 май 2003 г. в Ротердамския ислямски университет (РИУ) се провежда първата защита на докторска дисертация с присъствието на проф. д-р Хайреттин Караман от Р. Турция, проф. д-р Яхя Мичот от Оксфордския ислямски център за проучвания, членове-преподаватели от РИУ, двама професори от Иран, двама от Турция, един от Пакистан и един доцент също от Турция.
През юни 2003 г. се осъществява процедурата за закупуването на историческата сграда в Норд – Ротердам. Правят се планове през учебната 2003-2004 г. сградата със затворена площ от 7000 кв. м да започне да изпълнява своите функции.
Ислямският университет в Ротердам се образува въз основа на шест факултета:
1. Факултет по ислямски науки. Факултетът по ислямски науки предлага 3-годишно основно обучение за завършване на висше образование и двугодишна специализация. Факултетът има три задачи. Първо, подготвяне на имами. В Холандия има нужда от образовани и подготвени имами, за да се заздравят връзките и хармонията в обществото. Второ, подготвяне на духовни водачи. За да укрепва духовното възпитание на мюсюлманите в Холандия се предприемат различни стъпки. Търси се решение на проблемите на мюсюлманите, които са в затворите, изправителните домове, армията и др. Трето, създаване на академични специалисти в ислямското образование чрез придобиване на необходимите изследователски качества от холандските мюсюлмани. Програмата на Факултета по теология е изготвена предвид условията в Европа и се ползва опитът на другите факултети, като тези в Египет и Турция, които значително са напреднали в тази област. Ислямските науки се изучават на арабски, а социалните дисциплини на холандски.
2. Ислямски институт. Ислямският институт се основава през 1999 г. Неговите цели са следните: подготовка на желаещите да следват студенти; организиране курсове по арабски и холандски за студенти и други, които се интересуват от тези езици; дават се допълнителни уроци на онези, които искат да кандидатстват в университета, но нямат необходимата подготовка.
3. Изследователски институт. Поставя в действие и теоретичните изследвания, и тези, които са в обхвата и целите на университета. Институтът е координатор за тези, които искат да следват магистратура и докторантура. Постигнато е споразумение с някои университети по света за признаване на дипломите.
4. Факултет по лингвистика и цивилизации. Целите на този нов факултет, открит през септември 2001 г., са следните: подготвяне на специалисти и изследователи, които изследват източните и западните извори и едновременно с това усвояват ислямската, както и западната методология.
5. Факултет по ислямско изкуство. В този факултет се изучават различни ислямски изкуства като калиграфия, тезхиб (позлатяване), ебру (хартия с мраморна отсянка) и др.
6. Институт по четене на Свещения Коран. Преподава се Свещеният Коран и четенето му на академично ниво.
Проф. д-р Ахмед Акгюндюз е роден през 1955 г. в село Малкая община Чюнгюш, област Диарбекир. След като завършва началното си образование, завършва Имам хатибски лицей в Газиантеп, а също и Газиантепската Гимназия. През 1980 завършва ислямския факултет в Ерзурумския университет, а през 1982 г. завършва Факултета по право в Истанбулския университет.
Започва научната си дейност във Факултета по право в Университета на гр. Диджле. През 1983 г. получава магистърска степен, а през 1986 г. зашита на докторантура.
През месец декември 1987 г., вече доцент по право, г-н Акгюндюз е назначен като доцент по Ислямско право и История на правото във Факултета по право на Селчукския университет в гр. Koня.
Между 1986-1991 г. той е специалист съветник по Османските архиви към Министерството на вътрешните консултации. През септември 1993 г. е назначен като професор по право в Университета в град Думлуиьнар и е избран за декан на филиала към същия университет по Икономически и Административни науки в град Биледжик, Същевременно е Председател на Съставната комисия във Фондацията за османски изследвания и проучвания. През учебната 1997-1998 г. се занимава с изследователска дейност в Пристънския университет като гостпрофесор. Добре владее арабски, английски и персийски. Семеен с две деца.Селям: Проф. Акгюндюз, каква е ислямската дейност в Холандия и каква е ролята в това отношение на Ислямския университет в Ротердам?
Проф. Акгюндюз: Подобно на САЩ, а както навсякъде из Европа, броят на мюсюлманите в Ротердам бързо се увеличава. Изследванията потвърждават, че ислямът е на първо място сред религиите в Ротердам. Холандският всекидневник Метро посочва, че в 600 000 – хилядната столица Амстердам броят на мюсюлманите надхвърля 90 000.
Тази новина радва всички представители на мюсюлманската религия, но наред с това носи и голяма отговорност на общността като цяло. 1) В своята политика холандското правителство ще трябва да се съобразява с този факт; 2) Цивилните обществени организации, медиите, здравните дружества, образователната система и всички останали граждански учреждения ще трябва да имат по-сериозно отношение към ислямските организации и да ги включат в дейностите си; 3) Мюсюлманските дружества от своя страна трябва да се стремят да имат свои представители навсякъде в холандската общественост.
Холандската държава ни дава основание в първите редици, че както християните, така и мюсюлманите, евреите и др. ще се ползват с еднакви права. Пътят за научаване на правдата са научните институции и учреждения, или Университетите, средните и началните училища. Именно поради тази причина е създаден и Ислямският университет. В холандската конституция относно образованието се съобщава, че без да се прави разлика по религия и етнос, всички холандски граждани имат правото на обучение в държавни или частни училища по избор, и държавата се задължава те да бъдат подкрепяни за това. Искам да подчертая със задоволство, че Ислямският университет в Ротердам, създаден с подкрепата па 900 000 мюсюлмани холандци, се ползва със същия статут, както Католическия и Реформаторския университет.
През юни и юли 2002 г. е установен официален контакт с Министерството на културата и образованието. А през юли е получен документ от Дирекцията на висшите учебни заведения, съдържащ процедурата за официалното му признаване.
За 5 февруари 2004 г. е планувано началото на работата за признаване от страна на Министерството на образованието в Холандия.
РИУ бе домакин на международната конференция на високо равнище на тема "Ислямът в Холандия и мюсюлманското малцинство", състояла се в рамките на три дни при участието на 250 представители. Тази среща бе първата в историята на Холандия, която още повече допринесе за бъдещето развитие на Университета.
Селям: Като се основавате на вече натрупания си опит, какво бихте препоръчали на българските мюсюлмани в периода на преход на България към членството й в Европейския съюз?
Проф. Акгюндюз: Преди всичко трябва да отбележа, че сред немюсюлманските среди в Европа има известна погрешна представа относно исляма, но съществува и точно обратното – и сред мюсюлманите също съществува погрешна представа за немюсюлманите. Може да се дадат няколко примера в това отношение. Например сред повечето хора на Запад, при това и сред интелигенцията, и политиците, Господ, в когото те вярват и Аллах, в когото ние вярваме, са две различни субстанции. Следователно за тях ние се явяваме в ролята на неверници. Тази историческа и терминологична грешка продължава да живее у обществото. Един друг, също погрешен термин е ислямският тероризъм. Според тях религиозен дълг на всеки мюсюлманин е да избива немюсюлманите и моментално се аргументират с айети от Свещения Коран - например:
"И ги убивайте там, където ги сварите..."– заповедта за джихад, или обявяването на свещена война. Чрез посочването на този айет в Корана (ел-Бакара, 2: 191) като военно право и когато им се съобщи, че колкото са знаменията в Корана за война, толкова са и знаменията за мир, тогава те остават учудени.
Друг също неприятен въпрос са съществуващите в Европа тълкувания, разбирания и въпроси. Две различни течения се разпространяват едновременно и широко.
Първо: Едното е Европейският ислям, или по-точно желаното от страна на Европейските страни разбиране на исляма. Те очакват ислямът да направи отстъпките, които християнството направи спрямо позитивизма, а дори и спрямо материализма, поради което се е получила голяма ерозия в религията им.
Второ: Второто са предимно идеи и разбиране на учени от ирански и саудитски произход, а също и от страна на "Мюсюлмански братя", чиито идеи са обременени от историческите събития, свързани с отношението на Европа. В тази насока има доста книги. Дори в първите 50 страници в един от приготвените наръчници за мюсюлмани преобладават учения и препоръки за всякакъв вид борба спрямо враговете на исляма в Европа. Естествено, това има много отрицателно влияние.
Селям: В момента у нас съществуват три Имам хатипски гимназии, предоставящи религиозно образование, а също и Висш ислямски институт. Програмата е съобразена с програмите в богословските факултети на Република Турция. Вие, от позицията на Европейско учебно заведение, какво бихте ни посъветвали относно учебния метод и програма?
Проф. Акгюндюз: През 2002-2003 учебна година с изготвянето на цялостна учебна програма РИУ постигна първия си успех по отношение на образованието. Тази програма получи висока оценка от всички световни учени немюсюлмани, от известни университети и от световно признатия вестник LeFigaro. Под името "С навлизането в третото хилядолетие на Ислямски университет Ротердам" бе отпечатана книгата, съдържаща основните програми на Факултета за ислямски науки, Факултета за ислямски изкуства и Факултета по лингвистика и цивилизации. По този начин РИУ представи в блестяща форма истината в "деня на споровете" по отношение на термините "Европейски ислям", "Холандски ислям".
Основните извори на ислямските науки са Коранът и Суннетът. Студентите, които ще станат специалисти по ислям, трябва да получат солидно обучение по Коран, Суннет, Основи на ислямското вярване, ислямско право и ислямска Философия. Наред с това обаче, естествено, не е редно да се изпускат и познанията за ценностите на обществото, в което живеят като политически, икономически и културно етични. Например в Холандия или по-точно един студент в РИУ трябва да получи добра подготовка по отношение на високо ценените на запад "съвременни ценности" като демокрацията, човешките права, междуетническите отношения, глобализацията, а също така, разбира се, и по нидерландски език и култура.
Особено внимателно трябва да бъде избран пътят за излагане на фактите, когато възникне несъвместимост между ислямските и западните ценности. Подобно на Hungtingun е безсмислено да се дават знания за ценностите на студентите, които биха допринесли за засилване борбата между цивилизациите.
РИУ е едно научно гнездо, създадено, за да посочи на мюсюлманите как и по какъв начин да спазват ислямските норми на поведение, както и как да живеят в хармония и мир като граждани на държавата, спазвайки законите.
Селям: Като един известен османски изследовател историк бихте ли ни посочили приноса на Османската държава за Европа и по-специално за България?
Проф. Акгюндюз: Историята на нас, мюсюлманите, ни показва как винаги, когато сме се придържали към нравствените си ценности, сме имали напредък. И винаги, когато сме се отдалечавали от душевността си, сме изоставали, а враговете са ни удряли съдбоносно. Знайте, че враговете никога не са успявали да ни победят в открит бой. Винаги опасността, представяна от тях като рецепта за спасение отвътре, са ни я забивали като нож в гърба. Един народ, колкото и голяма физическа мощ да има, дори и да се е възвисил до имперско ниво, но е изпразнен от морално съдържание – ще бъде обречен на гибел.
Толерантността и търпимостта на Османската държава към различните вероизповедания се дължи на прилаганото ислямско право, признаващо правата на вероизповеданията. Зиммиите, или гражданите немюсюлмани в ислямската държава в никакъв случай не се потискат на религиозна основа, нито се задължават насилствено да приемат исляма. Но, естествено, че след приемане на исляма придобиването на някои специални права подействало положително на мюсюлманите. При османците не е съществувала насилствена ислямизация. Местното население, след като вижда доброто отношение и това, че нямат за цел да унищожат християнството понякога колективно, на групи встъпвали в исляма и Османската държава.
В зората на съществуването си османците се придържали стриктно към тези принципи. Османската държава е разрешила да продължат да съществуват и да функционират всички институции, които не противоречали на ислямското право и били полезни за обществото. Това е и причина местното население да остане на собствена глава с вярванията и традициите си.
Наред с всичко споменато дотук, като се прибавят и стремежът и помощта на благочестивите духовни наставници, ще разберем как се е създала Османската държава и мисля, че е най-правилно по този начин да се гледа на нещата.
Селям: Тук у хората е изградено много лошо мнение за Османската държава. Какво бихте ни казали за това?
Проф. Акгюндюз: В западната литература се използва терминът PaxOttoman, за да може да се обясни ролята на Османската държава в нейния разцвет и приносът й за поддръжката и запазването на световния мир. Световната мощ и сила на Османската държава, която е допринасяла както за световния мир, така и за собствената си и обширна географска карта, с всеки ден все повече и повече се разбира, тъй като днес Балканите, Черноморският район, Близкият изток и Северна Африка са райони, в които се наблюдава нарушение на равновесието и заплаха за световния мир.
Чрез изтеглянето си от Балканите на Османската държава, е останала празнота и районът истински се е балканизирал. Балканизацията е политически термин, говорещ за политически хаос и разцепление. Терминът като цяло отговаря на периода след оттеглянето на Османската държава. Обширният Арабски свят никога не успя да създаде и почувства по-свободната атмосфера, която му бе предоставена под общото знаме на Османската държава. Израелският подарък на арабското общество бе направен от Запада след отслабването и оттеглянето на Османската държава от района. Чрез Вакъфи във вътрешността на Анадола и в Египет Османската държава бе осигурила поток от средства за изнемогващото и бедно население на Медина, докато Западът имаше само една- единствена цел – експлоатация на местното население и петрол. Непосредствено след оттеглянето на Османската държава Арабският свят, разделен с линийка, бе превърнат в удобна мишена, улесняваща западния империализъм. Мирът заедно с османците се превръща в история.
Османските владетели създават благоприятна обстановка за различните етнически вярвания и обичаи. Могат да бъдат посочени безброй примери, свързани с правата на вероизповеданията. През 1463 г., след превземането на Босна и Херцеговина от Фатих султан Мехмед II, поради отношенията на справедливост и разбирателство от страна на Османската държава населението на провинциите без насилие и натиск избира за своя религия исляма и остава вярно на идеала на държавата. Великият пълководец Фатих гарантира верските права и сигурността на населението. Това личи ясно във ферманите на Фатих, които били изпратени до Латинското духовенство:
"Аз, Султан Мехмед Хан, чрез този ферман известявам целия народ относно духовенството в Босна. Повелявам и заповядвам: нека никой не им се меси в църквите и спокойно да стоят по родните си места. И нека се създаде сигурност и за онези, които напускат района. Никой да не ги докосва и да не посяга върху живота и богатството им, и върху църквите им, и, ако дойдат от чужди земи други там да живеят, кълна се във величието на Създателя на земята и небесата, че в никакъв случай не ще бъде нарушено написаното тук. И нека знаят тъй всички, склонили на моята заповед".
Чрез този ферман Фатих Султан, като осигурява и гарантира основните права и свободи, поставя началото на ново правдиво управление и слага край на вековната феодална система и болярско подтисничество и гнет. За съжаление, след оттеглянето на Османската държава от района се дава ново начало на гнет и раздор.
Чрез създаването на мира, спокойствието и разбирателството на Балканите Османската държава се превръща във важна и поставена на първо място страна на Европа. Европейските страни по повод въпросите помежду си дори взимали под внимание мнението на османците. Т.е. те не можели да провеждат самостоятелна и независима политика.
Селям: Вие се занимавате с научна и изследователска дейност и къде смятате да продължите своята работа?
Проф. Акгюндюз: Засега, докато се заздравят позициите на ротердамския университет съм тук, но в бъдеще смятам да се установя в Истанбул.
Селям: Каква бе причината да изберете Холандия?
Проф. Акгюндюз: От гледна точка на свободата на научната дейност за изучаване на правилния ислям в Холандия, и особено в гр. Ротердам има добра почва. Холандската държава и администрация дават пълната религиозна свобода, необходима за това, тъй като холандското правителство не ни спъва в нито едно отношение, и дори ни поощрява. В своята конституция държавата дава равни права на всички граждани – както християни, така и евреи, и мюсюлмани. Правдата може да се получи в научните институции, а именно университетите. Това е и главната причина за създаването на нашия университет.
Селям: В периода си на развитие в момента какво представлява Ротердамският университет?
Проф. Акгюндюз: С навлизане в новото хилядолетие пред нас стои един проблем, засягащ цялото човечество, а именно как биха могли представителите на различни култури да живеят заедно в мир и разбирателство. Общностите трябва да възприемат положително съжителството и търсейки общо решение на проблемите, да създадат един добър за живот свят. В противен случай не звучи като ясновидство, че земното кълбо ще се превърне в хаос и в място, невъзможно за живот. Пред човечеството стоят всеобщи проблеми от огромен мащаб, на които предстои общо решение. Някои от тях са невежеството, национализмът, замърсяването на околната среда, разхищаване на ресурсите, асимилацията, както и икономическата и културната експлоатация. Всеки един отговорен човек би трябвало да работи за разрешаването им. За мюсюлманската интелигенция, поела отговорност в този смисъл, това е задължителен човешки дълг.
Мюсюлманите, от една страна, се борят с болестите на века по научен път, а от друга чрез академични изследвания се опитват да създадат почва за своето интегриране в Европа, без да се асимилират.
Западните и ислямските общества, като оставят настрана различията помежду си трябва всички да се срещнат в обща точка на научни, философски и религиозни теми. Към съществуващите общи култури и религии трябва да се прибавят гледните точки на ислямските мислители, чрез което да се обогати всеобщото културно наследство.
При това не трябва да отстъпваме от основните извори на исляма – Корана и Суннета, и да не забравяме, че живеем сред културното общество на Европа, което се обогатява с все повече и повече култури.
Нашата цел трябва да бъде ислямската перспектива, чийто живот да продължи чрез диалог, в хармония и мир.
Не мисля, че е правилно мюсюлманите да се опитват да постигат целите си чрез военни действия.
Моята надежда е в бъдещето на исляма. Като се основавам върху пророческите предсказания, искам да изтъкна, че Европа и християнството един ден ще се предадат пред исляма. Но пътят към това е диалогът и мирът; правдата да се предаде чрез мъдрост и добро дело.
Селям: В България нашият институт има проблем, тъй като му липсва акредитация. Вие срещали ли сте подобни проблеми? Ако сте имали такива и сте ги решили, как го постигнахте?
Проф. Акгюндюз: Пътят за решаване на този проблем е повишаване на академичния капацитет, ниво и постигане на европейски университетски стандарти.
Селям: В нашия Институт студентското дружество издава две списания - "Калем" на турски, и "Селям" на български език. Вашият университет занимава ли се с издателска дейност и кои са главните цели?
Проф. Акгюндюз: Нашият университет има едно академично списание, озаглавено Ислямски изследвания Ротердам - RIS. С удоволствие бихме осъществили обмен.
Селям: Възможно ли е да се установи контакт между наши и ваши студенти?
Проф. Акгюндюз: Това за нас ще бъде чест, дори можем да сключим научно споразумение.
Селям: Приемате ли студенти от чужбина? Какви са изискванията ви? Възможно ли е докторантура и магистратура да се получат в РИУ?
Проф. Акгюндюз: Тъй като в момента някои процедури липсват, се затрудняваме да приемаме студенти извън Европейския съюз.
Страниците подготви Мухаммед Леши