Проф. Якуб Чичек от мармарския университет в Истамбул отговаря на религиозни въпроси, зададени от главния мюфтия
(продължение от бр. 6)
Разрешено ли е да се коли курбан за умрял човек?
В случай че човек е завещал или е дал обет след смъртта му за него да се заколи курбан, тогава завещанието трябва да бъде изпълнено. Месото от курбана се раздава на бедните под форма на милостиня (садака). Но ако умрелият приживе не е оставил завещание или обет – с изключение на мезхеба Шафии според останалите три, като се опрощава извършеното благодеяние на името на умрелия, може да се коли курбан. Не трябва да се разбира обаче, че за умрелия непременно трябва да се коли курбан.
Разрешено ли е да се кланя дженазе намаз на мюсюлмани, чиито имена са били сменени и те не са възстановили мюсюлманските си имена?
Мюсюлмани, на които имената са били сменени, е правилно отново да си върнат мюсюлманските имена. Въпреки това обаче ако чрез своите християнски имена хората не показват по категоричен начин, че са християни, тогава за тях може да се извършва дженазе намаз. Но в другия случай, ако чрез самите християнски имена хората показват, че не са мюсюлмани и приемат това, без да им се налага някакво ограничение, се смята, че те са съгласни да ги знаят и познават като немюсюлмани. При това положение се доказва тяхното отдалечаване от исляма.
Има ли фундаментализъм и терор в Исляма? В България изразът Традиционен Ислям, се използва при определяне на Ханефитския мезхеб, това грешно ли е?
В исляма няма екстремизъм и терор. Ислямът е единствената небесна религия, дарена от Всевишния Аллах на човечеството, и за запазване на нейната същност и истинност се грижи единствено Аллах. Тази религия изисква от всеки мюсюлманин да бъде честен и справедлив, в отношенията си – морални и юридически – с други мюсюлмани и немюсюлмани. Никак не е правилно обаче заместването на термина Ханефи с традиционен Ислям. Несъстоятелно е също и твърдението, че традиционният ислям и Ханефи, са неправилни. Ислямът е бил истинската религия в миналото, такъв е в настоящето такъв и ще продължава да бъде в бъдещето.
Ще обобщим накратко погледа на исляма за човешкото право на живот в светлината на айетите и хадисите.
В айетите се казва, че предумишленото убийство изисква смъртна присъда. Според школата Ханефи родът, нацията класата и религиозната принадлежност на убиеца, както и на жертвата при издаване на смъртна присъда са без значение.
Самото извършване на предумишлено убийство пред Всевишния Аллах е много голям грях. За извършителя този грях е достатъчен, за да спечели завинаги мъчението си в ада. Грехът от своя страна също е повод за гнева на Аллах и проклинането на извършителя. Освен това много съществена е посочената еквивалентност между предумишленото убийство на човек и убийството на всички хора. С други думи, това означава, че предумишленото убийство поражда кръвни вражди и е потенциален подстрекател за загиването на много хора. Тук се подчертава, че убийството на един човек налага влизане в Джехеннема и деянието е равностойно на греха, който би бил извършен при убиването на всички хора. А за убиеца е подготвено велико наказание. Сура Маиде 5: 32, Ниса 4: 93, Фуркан 25: 68-69.
Що се отнася до убийство, извършено в случай на грешка, се дава диет (парично обезщетение). Например по времето на Омер (р. а.) паричното възмездие било 1000 златни монети. Друг път се освобождава един роб, а в трети случай се говее два последователни месеца (Ниса 4: 92). Днес в прилаганото на Запад и на много други места наказателно право се наблюдава, че за извършените престъпления срещу живота и здравето на човека правото да произнася присъди и помилвания се дава на държавата, която представлява обществения ред и обществения съд. А айетите, имащи връзка с това, дават правото за отсъждане на близките на убития. Много значителна е ролята на този закон от гледна точка на премахването на възможности за пораждане на чувство за мъст и враждуване. Някои социолози, разпалено защитават тази теза. Чрез спазването й близките биха могли да простят, на убиеца и да се откажат от желанието за изпълняване на смъртна присъда, а освен това и да премахнат причините, допринасящи за извършване на убийства.
Хадиси
В хадисите на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) убийството се смята за голям грях и необходимостта мюсюлманинът да се пази от това злодеяние е подчертана с много впечатляващи изрази. Главните знамения, съдържащи се в хадисите:
"Предумишленото убийство е голям грях и той унищожава религията и живота на извършителя."
"Пред Всевишния Аллах несправедливото убиване на човек е по-голям грях от разрушаването на света."
"Стоката, душата и личността на мюсюлманина са по-ценни и неприкосновени отколкото Кябе".
"Ако обитателите на земята и на небесата, решат да действат заедно, за да убият несправедливо човек, Аллах всички тях ще хвърли в ада."
"Този който помага на убиец, Аллах ще го прогони от благодатта си."
"Един човек, извършил умишлено убийство, ако не се покае, мястото му завинаги е в Джехеннема."
"Един зимми, (немюсюлманин в мюсюлманска държава) или муахеди (немюсюлманин, дошъл с разрешение в ислямска страна), ако бъде убит несправедливо, Аллах забранява влизането на убиеца в Дженнета, дори и аромата на Дженнета."
Като разглеждаме проблема в светлината на тези норми, виждаме че заради религията си мюсюлманинът никога не може да предприеме убийство и да бъде терорист. Всъщност от религиозна гледна точка всички хора освен пророците могат да допускат грешка и да извършват грях. А един мюсюлманин, потъпкал религията си и посегнал към убийство, наподобява човек, за да стане богат е работил и спестявал с години, а накрая е хвърлил парите си в огъня.
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година
Портал 
