Проф. Якуп Чивек от мармарския университет в Истамбул отговаря на религиозни въпроси
Уважаеми Главен мюфтия на мюсюлманите в Република България, г-н Селим Мехмед,
Първо искам да Ви благодаря и отправя моя селям и дуа.
Дори и накратко ще отговоря на въпросите, които ми изпратихте по факса.
В отговор на Вашето искане имам намерение да дойда на място и нашироко да обясня въпросите, които ми задавате, а и други подобни на тях.
Проф. Д-р Якуп Чичек Преподавател в Богословския факултет на Университета Мармара – Истанбул
Въпрос: Ще ни представите ли накратко ханефитския мезхеб. У нас са налице разногласия вследствие на активната работа на веххабизма.
Отговор: Ханефитският мезхеб е първият от известните четири сунитски мезхеба, който получава названието си по името на Имам Азам Абу Ханифе. Истинското име на Абу Ханифе е Нуман бин Сабит, роден през 80/699г. в Куфе и починал през 150/767 г. Баща му Сабит, който по произход е турчин или персиец, през детството си е прислужвал на Хз. Али и е заслужил неговата дуа.
Имам Азам Нуман бин Сабит, известен като най-големия имам, получил прозвището Ханифе, защото много използвал приспособление за писане, известно в Ирак като Ханифе, или защото бил лидер на множество, което от сърце било привързано към исляма, или пък защото имал дъщеря на име Ханифе.
След като завършил хафузлук в Куфе, произхождащият от силно религиозно и богато семейство Абу Ханифе започнал да изучава граматика, синтаксис и литература. Силно прозорливият и старателен Абу Ханифе за кратко време станал известен в обкръжението си и лидерството му било прието. Той взимал уроци по хадис от известни учени по хадис в Куфе и Басра. На 16-годишна възраст с баща си отива в Мекка и се запознава с местни улеми като Ата б. Еби Ребах, Нафи. Както е известно, той се срещнал с около сто човека от последвалото след сахабетата поколение (табиун).
Абу Ханифе, който се занимавал с търговия, имал силни познания по риторика и също така се бил задълбочил във фъкъх. Дълго време той посещавал уроците по фъкъх на известния в иракския район учен по фъкъх Хаммад б. Еби Сулейман (починал през 119 г..). След смъртта на учителя му той заел неговото място и започнал да дава уроци.
Той бил прозорлив, силно вярващ, сведущ по въпросите, сладкодумен, засмян човек. За кратко време броят на учениците му се увеличил и надхвърлил четири хиляди. Четирийсет от тях достигнали до нивото на иджтихад (да представят свой възглед).
От една страна, Абу Ханифе нашироко обяснявал на учениците си фетвите от сехабетата и поколението след тях, а от друга, чрез обсъждане разглеждал нововъзникналите въпроси. И така учениците му, вземайки участие, могли да изложат гледищата и доводите и по актуални фъкъхски въпроси. След като тези възгледи се оформяли, Абу Ханифе обяснявал и своя възглед и така се стигало до становище. Един от учениците му на име Мухаммед Хасан еш-Шейбани полагал голямо старание да записва становищата, до които се стигало по този начин.
Уроците на Абу Ханифе, които през хз. Али и Абдуллах б. Месуд водели началото си от хз. Пейгамбер, години наред продължили много плодотворно.
Абу Ханифе заради това, че показвал уважението си към потеклото на Хз. Али, бил подложен на гонения и преследване от Аббасидския режим. Починал в Багдад на 70 – годишна възраст и бил погребан в гробищата на Хайзуран. Днес гробът му е в Багдад в близост до джамията Азамийе, която носи неговото име.
Имами Азам е казал: „Най-напред аз се обръщам към Корана и вземам становищата от него. Ако не открия в него становището, което търся, аз се обръщам към сунната на Хз. Пейгамбер, ако и там не открия търсеното становище, тогава приемам казаното от сподвижниците. Така както моите съвременници Саид б. Мусеййеб, ен-Нехаи, Ша'би изразяваха становище по дадени въпроси, така и аз изразявам становище, когато е необходимо."
Както се вижда, при даването на религиозно становище фетва Ебу Ханифе е избрал и следвал метод напълно подхождащ на религиозните правила.
Учениците на Ебу Ханифе продължили неговия метод, а тези, които се издигнали до нивото да издават религиозно становище, класифицирали и утвърдили неговите възгледи и фетви. Измежду тях е Хасан еш-Шейбани, който отразил гледища и фетви на Ебу Ханифе и Имам Ебу Юсуф. Най-напред той написал „ел-Асл", после „ел-Джамиуссагир" и след това „Ел-Джалилул Кебир", „ез-Зиядат", „ес-Сийерул-Кебир."
Тези книги са първите произведения, в които са отразени фетвите на Имам Азам, и неговите ученици достигнали нивото да издават религиозни становища. В следващите векове те били подробно изследвани и пояснени.
Ханефитският мезхеб, един от истинните мезхеби в първите векове, бил разпространен в Хоросан и Мавераннехир. С образуването на османската държава той се разпространил в Туркистан, Афганистан, Турция и балканите, а в Индия и Пакистан бил възприет като единствен мезхеб.
Веххабизъм пък е названието на едно религиозно политическо, формирование образувано през 18 век на Арабския полуостров от Мухаммед б. Абдулвеххаб (115-1206/ 1703-1792).
Веххабизмът, който днес е официален мезхеб в Саудитска Арабия има последователи и в други ислямски страни.
Мухаммед б. Абдулвеххаб е роден в Уйейне, близо до Рияд. Изучавайки гледищата на Ибни Теймийе, на 23 г. отива в гр. Хуреймиле, където започнал дейността на емри бил-ма'руф.
Той приема, че посещаването на тюрбета (гробници), влизането в религиозни течения и други подобни е в противоречие с единобожието (тевхид), като стига до там, че обявява във вероотстъпничество онези, които са против неговите възгледи.
Днес се наблюдава, че веххабизмът е в определена степен предишната си твърдост.
Мюсюлманите трябва да се посрещат с добронамереност и в никакъв случай трябва да не допускат появата на противоречия и вражди помежду си.
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (109), Юни, 2002 година
Портал 
