Пазете децата си от телевизионния екран
Децата, които не се увличат по гледането на телевизия, са по-талантливи.
Американски социолози уточняват, че децата в семейства, които гледат само документални филми, и в такива, в които изобщо няма телевизор, са по-общителни, в училище са по-добри, а игрите им до голяма степен носят позитивен характер.
Обаче болшинството семейства в Америка, за които гледането на телевизия не е любимо занимание, съставляват само 2%. Въпреки това ползата от отсъствието на телевизор в дома е очевидна. Положителният резултат на този пренебрегван факт особено ясно се проявява в подобряване отношенията в семейството и укрепване на роднинските връзки.
Добре образованите родители, които предпочитат живот без телевизия, се стремят да възпитат у децата си навика за самостоятелен живот, който е много по-сложен, отколкото този, който се представя пред детския взор от телевизионния екран.
Децата, които са изолирани от телевизията, са по-самостоятелни и изобретателни, отколкото техните връстници– ТВ-маниаци. Наличието на свободно време стимулира въображението им да работи по-активно, което развива творческите им заложби. Например в снежен зимен ден те с удоволствие ваят снежни дворци в парковете и дворовете, строят пирамиди, дълбаят пещери.
Успехите в творческото развитие на тези деца може да се обясни и с това, че благополучното формиране на абстрактното мислене на подрастващия човек е пряко свързано с това, доколко мозъкът "получава задача да се тренира". Така резултатите от изследванията на западните психолози показват, че момичетата, които си играят с кукли Барби, изостават по ниво на развитие на абстрактното мислене от своите връстнички, които имат обикновени кукли. Оказва се, че резултатът е следствие на това, че на притежателите на кукли Барби не се налага да анализират образа на куклата: куклата Барби изобразява жената в нейния реален вид, докато обикновените кукли предоставят на децата огромно поле за фантазията.
Децата в селските условия не забелязват разнообразието от играчки. Практически всичко за своята игра те правят със собствените си ръце. Техните играчки са прости, а детайлите на тези предмети се зараждат в тяхното въображение. Подобно е и с децата, които не са привързани към телевизора.
Нещо повече, децата, които не са зависими от телевизията, които са свободни от шаблонното мислене и поведение, от натрапчивите постановки с поръчани предавания, мислят, общуват, разговарят по-различно – не по телевизионен начин, не по "филмов образец". Така и за родителите, на които по повод възпитанието не се налага да си съперничат с телевизията, се облекчава задачата за правилното, основано на ислямската етика възпитание на своите деца.
Успехите в училище на децата, които не се увличат по гледането на телевизия, са по-големи, тъй като те концентрират своето внимание върху уроците. Освен това поради повечето свободно време тези деца имат допълнителни възможности да усъвършенстват своите знания в училищните дисциплини, те се обръщат към различни пособия и справочници и съответно кръгозорът им се разширява. А удовлетворението от гледането на телевизия създава пасивност у децата към заложената у тях потребност към познанието, което с годините може да се изгражда като жизненоважна позиция.
Телевизионните предавания отнемат време, което може да се посвети на социални дейности – повече внимание към родителите, общуване с приятели и познати.
Днес родители, които се явяват зрители с 10-, 20- и даже 30-годишен стаж, се оплакват от съдържанието на съвременните телевизионни предавания. Според тях качеството на предаванията от година на година се влошава. В тях все повече се появяват сцени, които демонстрират насилие, жестокост, извращения, грубост и сквернословие, поощряват глупави шеги и безвкусица у децата.
Очевидната полза от отсъствието на телевизор в дом, в който има деца, се забелязва и в това, че те са предпазени от възможността да гледат реклами, филми и предавания, които формират в податливата детска душа прекомерен стремеж към удовлетворяване на собствените желания и страсти, както и празнота.
Някои семейства, в които родителите се грижат за моралното възпитание на своите деца, позволяват на подрастващото поколение да гледа само такива канали, които излъчват документални хроники и образователни филми, а после обсъждат и коментират с децата това, което са гледали.
В религиозните мюсюлмански семейства родителите предпазват своите деца от излишното увлечение към телевизията и видеото, както и от прекомерното използване на компютър и други занимания, които отвличат детското внимание и време и не им дават възможност да се съсредоточат върху важните дела на живота – вярата и следващите я религиозни предписания, които способстват за по-доброто им усъвършенстване в намаза, за придобиване на религиозни познания и изпълнението на останалите изисквания на исляма.
Според информация на TurnoffNetwork голям процент от американските семейства прекарват 8 часа на ден пред телевизора. При това едногодишните деца в Америка се научават да гледат телевизия от по-големите си братя и сестри: те прекарват пред телевизора цели 6 часа в неделния ден. А децата между 8 и 16 години прекарват по-голямата част от свободното си време в стаята си, затворени и уединени, в "общуване" с... телевизора.