Децата и джамията

Децата и джамията

Децата са бъдещото на дадено общество. Ако нацията представлява величествено дърво, то децата са филизите, от които израстват дърветата. Възможно е като погледнем поведението им да узнаем бъдещето на съответното общество. Ето защо Корани Керим подчертава, че за да израсне едно идеално общество, са важни молитвите на пейгамберите, които се молели Всевишния Аллах да се родят достойни деца, чисти родове и от тях да израснат поколения със съзнание за служение.
Няма съмнение, че в израстването на нашите деца в светлината на духовните ценности важна роля играят джамиите. Днес значителна част от нашето общество са усвоили основните знания за религиозните ценности в джамиите като се почне от детския период. Джамията е живот. Животът е прекрасен с джамията, а тя е весела и прекрасна с децата. Те са радостта и украсата на джамиите ни. Детето с цялата си наивност изследва джамията, иска да я разбере и да я осмисли като дом.
Просторът и приветливостта на джамията, Корана и езана, който чува тук, вижда поведението на кланящите, постъпките и държанието на религиозните служители, много внимателно се проследяват от детето. Само че запознанството с джамията започва с игрите и интереса им. Игрите в широкия й двор, криеницата между колоните, пръскането с вода от шадравана, са все важни стъпки за привързването на децата към нея. Този процес, който започва с игра, се превръща в навик, а след известно време - в съзнание за изпълнение на ибадети. Децата, които днес са увлечени в игрите, си, утре - по израза на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) - ще се превърнат в “младежи, посветили живота си на месджидите”, техни неизменни посетители. Ето защо животът не бива да се откъсва от джамията, а тя от детето. Джамиите не бива да остават с копнеж по децата. Не бива да се пречи на детето да свиква с духовната атмосфера, с духа на единството и единодействието в нея.
Не трябва да се мисли, че има време детето да се води в джамията, че е още малко. А то трябва да изпита интерес, да чуе добри думи, да почувства любовта, топлината и красивата постъпка на възрастните и духовните водачи. Големите никога не трябва да забравят, че те са деца, да ги изслушват както възрастните. Ако детето не изпита любов в джамията, пренебрегва се и не се изтърпява поведението му, то се засяга. А никак не е лесно обиденото дете повторно да бъде привлечено в нея. Едно оскърбено дете, прогонено от джамията е погубено. Ние, възрастните, никога не трябва да забравяме чувствителността на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който ако заплачат децата съкращавал намазите, удължавал продължителността на седжде положение, за да не се безпокоят внуците му, накачили се на гърба му по време на намаза.
Затова в този брой, в който заделяме значително място за джамиите, решихме да поставим въпроса: Защо не запознаваме децата ни с джамиите? Кои са причините и недостатъците ни по този път? Каква трябва да бъде ролята на духовните водачи? Какво можем и трябва още да направим, за да се превърнат в места, където децата ни да намират покой и благополучие. Трябва да се замислим и да открием нови начини, за да привлечем зениците на душите си, нашето бъдеще в храмовете. Всяка стъпка в това отношение ще бъде блясък от мъдрост, който ще е повод едно дете да се срещне с джамията.

Източник