Запознаването на децата с джамията
Още от Века на щастието до ден днешен джамиите са учреждения, които представят основите, целите и посланията на исляма. Нашите джамии, начело с Месджид-и Небеви винаги са били центрове на цивилизацията, люлка на знанието и просветата, жилище за бедните и самотните и извор на искрено братство за вярващите. Джамиите, които събират под покрива си душите, представят така също атмосферата и духа на града, сърцето на квартала и на улицата. Михрабът, който заема почетно място в джамията не е само точката, откъдето имамът ръководи намазите, но същевременно е място, от което се води борба срещу всякакви злини, грехове и бунтове. Минберът се осмисля с хутбетата, които се произнасят оттам и превръщат знанието в светлина, която осветлява умовете и сърцата. Катедрите са местата, които разкриват висотата на науката. Къблето е символът на единството, а минаретата – призивите на исляма. Със своите естетически елементи и изящното си изкуство джамиите са били винаги тези, които са поддържали вечно живи културата и историята ни.
През цялата история джамиите са били не само място за ибадет, но същевременно и огнища на знания, обич и единение. В тях ние се сближаваме с телата и душите си като по този начин създаваме и укрепваме единството си. Там ние научаваме да се обичаме помежду си, както и цялата вселена. Джамиите са символи на независимостта ни.
Но истината е, че джамиите придобиват своята цена с джемаат, който се събира в тях. А най-голямата украса на тези места, които обединяват хора на различна възраст и от различни прослойки, без съмнение са децата. С довеждането им в джамията им се дава възможност да усвоят неща, които може би няма да научат от множеството книги, които ще прочетат. Защото месджидите за едно дете, което чува призива за единение на езана, вълнението от четенето и текбирите, които изживява, както и благополучието от поклоните и молитвите, е единственият адрес, в който може да усвои онази широка духовна практика, която никъде другаде не би могъл да получи.
Както при всяка друга тема, така и по въпроса за привличането и привикването на децата към ибадетите ни и джамията, виждаме добрите примери от живота на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Хазрети Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) лично е хващал за ръцете децата и ги е водел в месджида, прощавал им е детското поведение. По такъв начин им е давал възможност да го изслушват и да вземат пример от него. Той се е отнасял благосклонно към децата, които се качвали на гърба му по време на намаз, а когато виждал внуците си да влизат в джамията по време на неговите хутбета, слизал от минбера и ги вземал на ръце и така продължавал. Когато чувал детски плач, гледал набързо да приключи намаза, защото никога не приемал децата или пък майките им да се притесняват. Именно поради това негово добронамерено отношение по време на редовните намази в Месджид-и Небеви се събирали деца, които изпълвали цяла редица. Измежду тях са израснали първите големи познавачи на хадисите, тълкувателите на Корана и ислямските прависти.
И днес привличането и привикването на децата към джамията е възможно чрез представата за образование, култура и цивилизация, която се черпи от доктрината на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Полезно е отново да се внедри в джамията висшето разбиране на Расул-и Екрем относно връзката на детето с джамията. Честитото сърце на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) известява, че онези, които се привържат към месджида или изпитват любов към него, в деня на къямета ще се приютят под сянката на Аллаховия арш. (Бухари, Езан, 36) Как може да се привържат сърцата на децата към джамията, които не са привикнали към нея или са били посрещнати с укор и обида?
Кой може да бъде опростен заради тази греховност?
Ако искаме нашите деца да растат със съзнанието, че са раби на Аллах, трябва да превърнем джамиите си в места за срещи и обич. За да установят здрава връзка с Всевишния Аллах бъдещите ни управители да имат пълното съзнание, че служат на народа си, трябва да поощряваме децата от всички възрасти да посещават джамиите, а на родителите им да напомняме за това тяхно задължение.
Нашата цел трябва да бъде да върнем джамиите в техния естествен вид каквито са били по времето на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), за да могат мъже и жени, деца, младежи и възрастни да открият своя духовен климат и всеки да диша атмосферата на братството и единението.
Затова нашите духовници редом с обръщението си към възрастните, трябва с обич да прегърнат и децата и да ги посрещат с думите: „Мили деца, добре сте дошли в джамията!“, за да може топлината на исляма и посланието му, пълно с благодат, да проехти в сърцата им и по такъв начин да се осмисли тяхната среща с джамията.
Проф. д-р Мехмед Гьормез
Портал 
