4 За децата и молитвата

Срещнах една майка, която се оплаква от нехайството на осем годишната си дъщеря към молитвата. Тя подсещала дъщеря си за молитвата, но времето за нея отминавало, дъщерята не я извършвала. Денят преминавал между настояванията на майката, и непослушанието на момичето. Дните минавали, но положението не се променяло, момичето се инатяло все повече, а майката настоявала все повече.
Бяхме на едно събиране, на което присъстваха и други майки, които започнаха да се оплакват от същият проблем. От разговора с тях обаче, на мен ми стана ясно, че децата нямат никаква вина, виновни са изцяло майките! Ето как семейството поражда негативни емоции към молитвата у децата:
1. Хадисът: „Повелявайте им да изпълняват молитвата, когато станат на седем години и ги наказвайте – като ги ударите лекичко, ако не изпълняват молитвата – когато станат на десет години.“ Тоест, бъдете търпеливи към тях три години. От това се разбира, че приучването към молитва става постепенно, а не наведнъж. Някои родители мислят, че щом детето стане на седем години, то е длъжно да изпълнява всички фарзове! Те принуждават децата си да изпълняват молитвите и дори ги събуждат за сутрешната молитва (фаджр) като не ги оставят на мира докато не си направят уду и не изпълнят молитвата със сунната й, но разумно ли е това?! Искат от малкото момиченце, което още не се е облякло според ислямските норми, да покрие цялото си тяло, за да изпълни молитвата, защото - „В противен случай, Аллах няма да приеме нейното богослужение и ще я накаже с огъня“ – но логично ли е това?! Заклевам се в Аллах! Такъв подход отблъсква от молитвата и е една от причините за отвръщането на децата от нея.
2. Ислямът повелява да сме мъдри, да казваме благи думи и да се съобразяваме с умственото ниво на хората. Но повечето майки използват груб език, когато карат децата си да изпълнят молитвата. Случва се да прекъснат гледането на любимата програма или любимата игра на седемгодишното си дете, за да го накарат да отиде да изпълни молитвата незабавно! Това е погрешно, защото Пророкът (Салляллаху Алейхи уе Селлем) е казал: „Щом дойде вечерята и времето за нощна молитва, започнете с вечерята.“, а в дъждовни дни е изпълнявал молитвата в дома си, а това са неща, които показват, че религията е улеснение и че тя се съобразява с нуждите на хората и положението в което се намират. Така че, не трябва да принуждаваме малките да оставят заниманията си и да ги караме насила да изпълняват молитвата, защото ислямът е отредил достатъчно дълго време за всеки фарз и е сторил езана за известяване на настъпването на времето за дадена молитва. Ето защо, когато бъде прочетен езана, трябва да научим детето си, че е наближило времето за изпълняване на молитвата, за да може то да се подготви и това да не е неочаквано за него.
3. Постепенността в молитвата. Наистина в исляма не се пише грях на малките, докато не навлязат в полова зрялост и Аллах не ги наказва преди пубертета, ето защо не прибързвайте да ги задължавате с богослуженията, а отрано се подгответе за това.... Говорете им за Рая още от третата им година, накарайте ги да заобичат Твореца, говорете им за някои дейности, които са Богоугодни и ги насочете към тях; накарайте ги да разберат, че Аллах ще удовлетвори този, от когото е доволен както в земният, така и в отвъдния живот, ще го дари с успех, и ще му даде всичко, което желае.

Когато детето стане на седем години, ние му нареждаме да изпълнява молитвата дори и да няма уду. Тоест, казваме му: „Ела, и се моли!“. През първият ден го караме да се моли само обедната молитва например. После го оставяме и може да не изпълнява друга молитва през този и следващият ден. На третият ден внимателно и нежно му напомняме за молитвата и може да опитаме да го накараме да изпълни два фарза. През първата година продължаваме по този начин, викаме го веднъж и го оставяме два, три или четири пъти. Ако настъпи времето за молитва и виждаме, че детето се е сляло с играта, ние го отминаваме и не го караме да се моли. Ако се разболее го освобождаваме от молитва дори болестта да продължи с дни. Ако му се спи, не му напомняме за нощната молитва – Иша – а го оставяме да спи. Когато настъпи втората година, т.е. когато детето навърши осем години, тогава всеки ден му напомняме за една молитва – ако я забрави – и за взимането на уду преди това. Останалите фарзове от деня оставяме на неговото усърдие и памет. През следващите две години напомнянията се приближават все повече, отначало напомняме за два фарза в един ден, после за три, и така докато детето започне да изпълнява четири фарза дневно и стане напълно систематично. Едва след това можем да започнем да го събуждаме за сутрешна молитва или да искаме от него да я изпълнява сутрин преди да отиде на училище.
Бъдете напълно уверени в този метод защото той е изпробван многократно и във всеки път се е доказвал като успешен. Също така образецът за подражание има голямо значение за детето в тази възраст. Ето защо, нашето спазване на молитвите ще подсили нашите препоръки и ще ги укрепи. Майките които следват този метод не се нуждаят от това, да напомнят на децата си за молитвата когато станат на осем години, защото те сами започват да я изпълняват и спазват.

Стимулиращ фактор е и майката да изпълнява молитвата заедно с дъщеря си или дъщерите си като бъде имам. Ето защо тя ги подканва, когато възнамерява да изпълни молитвата като им говори за голямата награда за груповата молитва, като им казва, че се нуждае от хора, които да извършат молитвата с нея, за да се удвои наградата за всички тях. Ако съпругът е вкъщи, тогава се съберете и извършете молитвата заедно. Това несъмнено ще насърчи децата да участват в молитвата. След приключването на молитвата, майката може да разкаже на детето някоя случка или да разясни значението на аетите които е прочела. Това ще зарадва детето и ще го накара да чака молитвата с нетърпение за да чуе какво ще му разкаже майката след нея. Също така майката може да остави до леглото на детето подарък и да каже, че това е награда от Аллах, която Той е изпратил за него, защото е изпълнило молитвата и да каже, че Аллах може да изпрати и друг подарък ако продължи по пътя на богослужението... Това важи и за момичетата и за момчетата, като за момчето е добре и да бъде придружавано от баща си или от по-големият си брат в отиването към джамията, а на връщане да му купуват нещо, да го заведат на кратка разходка или да посетят интересно място. По този начин молитвата ще бъде свързана с приятни неща в ума на детето и то ще държи на нея и ще я обича. Ако майките последват тази препоръка, децата ще се насочат към молитвата с лекота и желание и тя ще се превърне в навик за тях.
Що се отнася до майките, които са стигнали до безизходица със своите деца, то аз ги съветвам със същото, с което посъветвах и майката, която започна да се оплаква. Посъветвах я един месец да спре да говори на детето за молитвата и да се опита да се сближи с нея. Да й говори най-общо и приятелски за Аллах, за Неговата благодат към нас и за голямата Му милост към нас. Ако дъщерята се отличи с нещо, майката да припише заслугата за това на Аллах. Ако се разболее, да й каже, че това е изкупление за греховете, които е направила... После да й разкаже за приближените на Аллах и праведниците и чудесата, които им се случват, както и за другите, които ги е сполетяло наказание заради тяхното нехайство. Посъветвах майката след като измине този месец да започне да намеква, че срещу големите блага с които ни е дарил, Аллах не иска нищо друго освен благодарност, и че първото нещо, с което се изразява тя, е извършването на молитвата. И защо не се моли след като това е толкова лесно за изпълнение и не ни коства нищо в сравнение на огромните блага на Аллах към нас?!
Нека майката бъде образец за подражание с делата си! Щом настъпи времето за молитва нека изостави всичко и да каже на детето си: „Ще се моля, за да ме дари Аллах с успех!“. Или да стане и без да каже нищо да се моли изпълнена със смирение в същата стая, в която се намира и то, като повиши леко гласа си при четенето, за да го чуе дъщерята. Майката трябва да избира време, в което детето не е погълнато от някаква дейност или не е заето с нещо любимо, за да не го въвлича в борба между вярата и светското, защото изпълняването на молитвата е трудно и душата клони към изплъзване, затова приемете това за даденост и бъдете нежни и добри с детето. Ако дъщеря ви поиска да излезе на разходка или до магазина кажете и: „Да, Иншааллах, ще излезем след като изпълним молитвата“, а когато чуете езана и кажете: „Хайде да изпълним молитвата за да излезем по-бързо!“. Тези неща ще я насърчават и тя ще изпълни молитвата с охота. Тези наставления са изпробвани и с позволението на Аллах, щом дъщеря ви навърши десет години тя вече ще изпълнява всички молитви.
Ние извършваме молитвата, за да удовлетворим нашият Господ и да изпълним Неговите повели, но не е беда да говорим на децата си и за другите ползи от извършването на молитвата. Например, че то премахва тъгата, активира тялото и задвижва някои мускули, колкото и да е малко. Дори казват, че суджуда е единственото по рода си упражнение за пръстите на краката, което е много полезно за тях. Може разговорът с децата от тази гледна точка да намери отзвук в техните души, тъй като живеем във време, в което хората се увличат по грижата за здравето си.
Една от присъстващите жени намери за странно казаното от мен и попита: „Как да посъветвам майка със съвет, който противоречи на повелите на пророка (салляллаху алейхи уе селлем)?! По вашите думи тя трябва да остави дъщеря си цял месец да не изпълнява молитвата след като вече е станала на осем години?!" – На което аз отговорих, че това е продиктувано от разбирането за практическото прилагане на ислямските повели, а не от пренебрегването на повелите на Пророка. Това е по-скоро подобно на онова, което е направил Омар радиаллаху анху, когато лишил хората които били приобщавани към исляма от дял, и когато спрял прилагането на наказанието хадд – наказание за прелюбодеяние, кражба и т.н. – през „годината на изпепеляването“, той не постъпил противно на ислямските закони, а намерил общото благо в друго за онова време, и приложил това за периода, който благото изисквало, докато причините не отминали.