Молитвата на Арафат
През 1419 по хиджра, пак по време на подобен хадж, многобройни групи според онези разчети мюсюлмани изпълнили за пръв път своя дълг към хаджа под ръководството на Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем). Вълнението било достигнало връхната си точка и присъстващите на Арафат мюсюлмани с просълзени очи огласили върха със своите молитви. В този ден земното кълбо кънтяло под възгласите: „Ля иляхе илляллах, Мухаммеден расулюллах!“ И в хармония с белите плащове и чистите помисли, скромни и възторжени, те изразявали своята надежда за благодат от Аллах, която очаквали с копнеж. Като че ли небесата и техните обитатели с неописуемо вълнение следели онова, което става на земята, на Арафат и с последния представител на веригата пейгамбери Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), с една дума течало дълбокосмисленото прощално посещение на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), заедно с вярващите. Щастливи, възторжени сърца, високо заявените помисли и желания пред Всевишния приемали за свидетел върха и за първи път полагали основите на една вековечна традиция, която ще продължи до края на света - хаджа.
Сега ние наблюдавахме онова, което е ставало през 1419 г. и заявявахме: „Тук сме! Следваме ви!“ И изразявахме нашата благодарност към Всевишния Аллах, че и нас ни има в похода на този величествен керван, в тази маса, образувала се в протежение на петнайсет века. И затова изговаряхме нашата молитва: „Я Рабби! Не ни откъсвай от кервана на щастливците, които си дарил с благодат и са се събрали сега тук на връх Арафат. Ние знаем, че образцовият Ти раб, последният Ти Пейгамбер е казал: „Най-приемлива е молбата, произнесена на Арафат в деня арефе.“ (Муватта, Коран 32; Тирмизи, Дуават) Приеми и нас, които сме дошли тук с признателността и благодарността, че се намираме на Арафат все едно отново да чуем словата на прощалното ти хутбе. Прости смелостта ни!
„Аллах наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла и последвахме Пратеника. Впиши ни вредом със свидетелите.“ (Ал-и Имран, 53) така и ние казваме: „Повярвахме в онова, което е получено от Теб и в онзи, който ни говори за Теб“, и да впишеш наред със свидетелите от Арафат, я Рабби! Причисли и нас към онези, които вкупом са били свидетели и са потвърдили, че Твоят Ресул Мухаммед Мустафа е „известил на всички“ новата религия. Зачисли и нас в кервана на тези щастливци. Прости ни, извини деянията ни. Превърни в добрини злините ни!
О, Аллах! Ние знаем, че тези земи познават пътя, праведния, който са извървели и следвали всички пейгамбери от Хазрети Адем до любимия ни Пейгамбер Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем).
Тези земи са чули словата на Откровението на Хз. Джебраил, Корана от устата на Хз. Мухаммед и езана на етиопеца Хз. Билял.
По тези земи са ехтели бойни слова, зовящи за джихад от такива прославени ислямски герои и пълководци като Саад б. Ебу Ваккас, Зейд б. Харисе, Ебу Убейде б. ел-Джерах, Амр ибнул Ас и Халид ибн Велид.
Тези земи са станали свидетели на клетвените слова в името на Аллах, които са изричали Хз. Аммар, Ясир, Сюмеййе при нечовешките изтезания, на които са били подлагани.
Тези земи, по които отеквали и откликвали на зова безброй верни следовници на Аллах от всички цветове и раси, които Те споменаваха с „Ху!..Ху!..“ и Те възпяваха.
Всеки внимателен взор и сега ще види следите от пролетите сълзи и ще усети влагата им. Най-сетне, тези земи са били свидетели на почитта и уважението на прославените с вярата си наши предци.
Преди 1419 години по време на прощалния хадж на Расулюллах, Ти низпосла айета: „Днес завърших вашата религия за вас и доведох докрай Своята благодат към вас и одобрих исляма за ваша религия.“ (Маиде, 3). И извести с най-прекрасното благовестие мюсюлманите. Фактът, че днес ние сме изправени тук пред Теб, се явява израз на нашата непоколебима вярност и принадлежност към тази съвършена и избрана религия. Причисли и нас, о, Господарю, към онези, които са удостоени с тази чест, тази религия!
Този свещен айет ни възвести възбранителните айети, които заемат една страница сред останалия списък. Това идва да ни подскаже, че целта от възбраните, които се въвеждат в религията, съвсем не целят да ни притискат в ъгъла, а напротив, да ни помогнат да узреем и да постигнем съвършенство. Ето защо ние вярваме, елхамдулиллях, че сме кандидати за зрялост. Нашата молба към Теб в този час, на това блажено място е да ни помогнеш да постигнем успех по пътя ни да станем добри и мъдри мюсюлмани.
Ти повели: “Адем не се вслуша в своя Аллах и се заблуди. После неговият Аллах го избра при покаянието му и го напъти”. (Та-ха,122,3) По такъв начин Ти ни възвести онова, което се е случило в зората на човечеството. Ние също сме синове на този Адем. Прости и на нас, я, Рабби! Ние, които се намираме тук, на Арафат, в тези земи, които, по думите на нашия Пейгамбер,” ни остави в наследство баща ни Ибрахим” и се молим за безкрайната Ти милост. Не ни лишавай от нея, я, Рабби!
Ти повели: „Моето милосърдие обхваща всяко нещо.“ (Араф, 156). В този момент ние сме обхванати от надеждата да постигнем всеобщото Ти милосърдие. Направи и ние да бъдем сред Твоите раби, постигнали милосърдието Ти. Не откъсвай членовете на семействата ни, домочадието ни от Твоя праведен път. Ощастливи и тях с подобно щастие, я Рабби!
Ние знаем, че тези земи са святи, че молитвите, произнесени тук се приемат. Тук, на това място, в днешния ден, ние пожелаваме от Теб онова, което бе пожелал Твоят Пратеник Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем). Знаем и признаваме, че не можахме да изпълним съветите на Твоя Пратеник, който отправи в своето прощално хутбе на това свято място. Пренебрегнахме Уммета на този Ресул и нашите събратя, които живеят в бедност и притеснения в различните краища на света. Сега тук сме разтворили длани с молба да ни дариш с чувства, помисли и действия, присъщи на истински мюсюлмани, а тях да ги дариш с прекрасни дни и скорошна победа, я Рабби! Запази Уммета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) от всевъзможни беди и бедствия, я, Рабби! Дай ни нови сили да известим исляма на хората.
В един свещен хадис се повелява: ”Нито един ден сатаната не е бил толкова унизен, побъркан, намразен и ядовит колкото в деня Арефе.” (Муватта, Хадж, 245). Дари и онези с праведния път, които с безпокойство гледат тази днешна величествена картина, която убива от яд сатаната!
От началото на нашето поклонение до края живяхме в един различен свят, в една различна среда, в свято пространство и светини и дишахме една религиозно-духовна атмосфера. Опитвахме се да бъдем и вярвахме, че сме по-близо до Тебе, я Рабби! Направи и от сега нататък да запазим това съзнание!
Любимият Ти Пейгамбер повели: “Хадж означава да се пребивава на Арафат.” (Тирмизи) Да бъдеш на Арафат е равносилно да бъдеш свидетел на срещата на този свят с отвъдния, да осъзнаеш реалността. Тук осъзнаваме, че се пречистваме с такова съзнание и разбиране и се променяме. Нашите благодарности! Усетихме сладостта да Ти бъдем раби. Не ни лишавай от тази наслада, я Рабби!
Портал 
