Молитвата дуа
Дуа означава молене, призоваване, искане. Главната цел на молитвата дуа е човек да заяви своето положение пред Аллах, да Му се моли. Ето защо молитвата е своеобразен диалог между Аллах и раба.
Когато се каже “дуа” не трябва да се разбира само това, което е устно. Има и действителна дуа. Вярващият, освен че заявява желанията си пред своя Създател чрез езика, той може да го стори и чрез действията си. За реализацията на онези неща, които иска чрез езика си, той ще прибегне до причини, които му подсказва умът. Впрочем, освен че е законно да се молим на Аллах, за да се спасим от болести, то приемането на лекарства Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) препоръчва да се прибягва и до материални средства.
Това означава, че освен като ибадет дуа има и друга страна, която засяга личния ни живот. Чрез дуа ние превръщаме в израз и съзнание нашите желания, необходимости или казано другояче - целите ни, които трябва да се реализират.
При това положение дали ще бъде приета или не молитвата, извършва се ибадет. Защото чрез молитвата човек заявява своето безсилие при набавянето на необходимите му неща, достигнал е до съзнанието, че това може да го придобие единствено с помощта на Аллах, Който е способен на всичко, поради което се е отнесъл до Него. Всъщност, ибадетите не са друго. Онова, което се пожелава чрез молитвите дуа не бива да е нещо, което събужда бунт. Тъй като човек е изтъкан от чувства, понякога може да пожелае неща, които са против него самия сега или в далечно бъдеще.
Ето и някои айети, които имат отношение към темата:
И когато Моите раби питат за Мен - Аз съм наблиизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (ел-Бакара, 156)
А ако някои от тях казват: “Аллах мой, въздай ни добрина в земния живот и добрина - в отвъдния! И опази ни от мъчението на огъня!“ (ел-Бакара, 201)
Аллах наш, чухме вестител да зове към вярата: „Вярвайте в своя Аллах!“ И повярвахме. Аллах наш, опрости греховете ни и прикрий провиненията ни, и ни прибери с праведниците! (Ал-и Имран, 193)
Кажи: „Не би ви обърнал внимание моят Аллах, освен ако сте Го призовавали. Но вие взимахте това за лъжа (о, неверници) и мъчението е неизбежно.“ (ел-Фуркан, 77)
Кажи: „О, раби Мои, които пристъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове (щом се покаете). Той е Опрощаващия, Милосърдния!“
Някои хадиси, които имат отношение към темата:
Казано бе: „О, Пратенико на Аллах! Коя е най-премливата и заслужаваща слушане дуа?“
Той отговори: “Това е молитвата, която се извършва в края на нощта и молитвите след фарз намазите”. (Тирмизи, Даават, 78)
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повели: „За чиито молитви са разтворени вратите, значи за него са разтворени вратите на благодатта». Онова (светско) нещо, за което най-много умоляват Аллах е здраве. Молитвите са полезни при всяко низпослано или все още не изпратено нещастие. Съдбата (каза) или нещастията могат да бъдат предотвратени от молитвите. Щом е така, на вас остава да се молите!“ (Тирмизи, Даават, 101)
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повели: „Всяка вечер нашият Създател, когато настъпи последната третинка на нощта слиза на земните небеса и казва: „Който Ми се моли, да му се притека на помощ. Който е поискал нещо от Мен, да му го дам; който се помоли за опрощение от Мен, да му простя!“ (Муслим, Саляту-л-мюсафирин, 168)
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повели: «Рабът застава най-близо до своя Създател, когато се е навел за седжде. Щом като е така, молете се продължително по време на седжде!» (Муслим, Сахих, Салят, 215)
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) разказва: „Има три възприети молитви, които Аллах приема. Няма никакво съмнение, че при тях се откликва. Това са: Молитвите на потиснатите, молбата на гостенина, на бащите за синовете”. (Тирмизи, Бирр, 7)
Някои мъдрости, свързани с темата:
Сухата молитва зарежи! Дърво ли искаш да израсне, посей семена. Ако нямаш семена, то поради молитвата ти Аллах ще те дари с такова дръвче, че всеки който го види, ще възкликне: “Колко ли старателно работил, че се е сдобил с такова хубаво дръвче”. (Хз. Мевляна)
Молитвата на народа е словесна. На отшелниците е с действие, а на знаещите според положението. (Абдулкерим Кушейри)
Смирението не е нищо друго, освен да се приютиш при Аллах, а не при нещо друго.
Послания, които могат да се дадат:
С познатия и използван начин молитвите дуа се реализират за отстраняването на някаква болка или страдание. Общо взето хората край нас се молят, когато са притиснати натясно или се по-чувстват беззащитни, отегчени или победени при събитията. Може би това е естествения начин на молене. Само че ние трябва да приемем молитвите същевременно като опит за вътрешно преоткриване и извисяване от дълбините на света на чувствата ни. Всъщност, молитвата освен пожелаването и получаването на нещо, е израз на издигане и постигане до нейде. Следователно, в основата на необходимостта на молитвата стои желанието за среща с Всевишния Аллах.
Не е необходимо да се прибягва до някакви твърди правила и объркани пътища, за да се сдобием с приветливостта на Аллах. За целта молитвата е най-лесния, достъпен и обикновен път и достатъчно хубав начин. За молитвата дуа е необходимо единствено човек да заяви намерението си сърдечно и от душа да положи усилия да отправя молбата си към Аллах. Защото човек се моли не с ума, а с душата си. А молбата от душа вече е акт на любов, на обич. А любовта е в състояние да постигне много от нещата, което не може умът. Нашата култура изобилства с подобни примери.
По време на молитвата всеки от нас като че ли се разплаща със собствения си аз, нефса. В такъв момент ние разглеждаме себе си с обективен поглед, без лъжа и измама. Именно тогава виждаме, ако сме допуснали грешки, страсти, гняв, гордост и надменност.
Тази настоятелна и безпристрастна равносметка, която правим с вътрешния си мир и към която често ще прибягваме, в края на краищата поражда съжаление в нас и ни дава възможност да се обърнем към истинските морални ценности и да се привържем към тях.
Заедно с тези чувства молитвата поражда в дълбините на душата ни някаква светлина; една надежда, едно щастливо раздвижване, с което душата ни получава покой, а във физическото и душевното ни тяло се явява хармония. С това спечелваме голяма съпротивителна сила срещу болките, притесненията, бедността и болестите.
Друга част от въздействието на молитвата дава бодрост, красота и изящество на душата, спасява личността от егоизма и я свързва с обществото, учи го да обикне сътвореното заради Твореца, да пожелава добрини за своите събратя по вяра и да разтвори широко място в душата си за другите. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Приема се онази молитва, която един мюсюлманин прави за своя събрат. Докато той се моли за своя събрат, меляикето до него му нашепва и се моли: „Нека бъде приета молитвата ти. И ти да постигнеш същите неща!“ (Муслим, Зикир, 88)
„Това молба е, дуа сърдечна,
Усмихни се, „Амин!“ кажи, че Аллах е вечен!“
Та какво общо имаме ние с проклятията? Вярно, понякога ни заболява, ядосваме се и тогава проклятието се опитва да се добере до езика ни, но ние не му обръщаме внимание и доколкото е възможно, гледаме езика ни да остане далеч от него. Щом като е така, щом като това ни подхожда, и ни дава сили и живот, нека се помолим за всички без изключение, да им пожелаем добрини. Защото молитвата дуа е сабя, щит и оръжие. Защото молитвата е прекрасно цвете и почит. Тя е надежда, поздрав и пощада.
* * *
Една примерна дуа
Амин
О, наш Всевишни Създателю! Ти, Който посрещаш нищетата ни с щедрост и великодушие; недостатъците ни с опрощаване, мъките ни с утешение и нежност! Ти си наш Създател и Защитник. Отправяме поздрави към любимия Ти Пратеник Хз. Мухаммед Мустафа и започваме молитвата ни само с Твоето име!
Ние не признаваме друга врата, на която можем да почукаме, нечий клон, за който да се хванем, друг пристан, където да се присламчим. Ние обичаме това, че ни подпомагаш с Твоите творения, че ни предлагаш Твоите уроци с почит и причини и поводи. Ние Те молим, за да можем с усмивка да посрещнем всяко Твое одобрение, всеки Твой знак, че сме постигнали съзнанието, да бъдем достойни Твои раби и да се помолим пред Теб, за да разтвориш пред нас дверите на двата свята. Към безсилието и смиреността пред неизброимите Ти блага, с които Си ни дарил, добави това, Аллах мой!
Направи да сме от добрите и добронамерените. Направи да се срещнем с добрите и особено да съчувстваме на най-смелите и героичните сред тях. Дай ни благополучието, което се поражда от отдадеността към Теб, свободата, която идва след като сме поробени от Теб и началото, което започва, когато сме достигнали до Теб. Присламчваме се при Теб вместо да бъдем пленници на нефса си и да се срещаме с подобни. Направи ни по-скоро да бъдем равни с равните и пречистените. Нека да сме заедно с единомишлениците и съчувстващите. Направи заедно с тях да постигнем щастието, да служим с благополучието, да зарадваме наскърбените и опечалените, за да се усмихват самотниците и да се задоволят нуждаещите се.
О, прекрасен наш Създателю! Ти, Който ни храниш с даровете Си, на прегрешенията ни отвръщаш с опрощение! Ти търпеливо ни изчакваш. Когато прекаляваме, отвръщаш ни с широтата на милосърдието Си и ни възпираш да не изпадаме в песимизъм. Ние единствено Теб Те молим любимият Ти Пратеник Хз. Мухаммед Мустафа да получи Твоето застъпничество!
Дори да сме запилели след нас неща, от които цял живот бихме се срамували, то Ти направи да се пречистим с покаянието си. Опази ни от нови пороци и позори. Направи ни да бъдем от тези раби, които никога не престават да хранят надежда в Теб и със силата на вярата, подир най-трудни и съкрушителни изпитания, всеки път, отново и отново се изправят и колкото и да е труден пътя, неуморно вървят към Теб.
Направи ни да постигнем онези добрини, които са скрити в лукавства и злоба, и в очакване да достигнем мъдростта Ти, за да Ти благодарим. Умоляваме Те, пази ни от лукавствата и злините, изчакващи ни в засада, скрити сред добрините.
Спаси душите ни от веригите, които ги обвързват. Пази ни да не се превърнем в кукли в ръцете на парите, постовете и телесните ни желания. Направи ни да останем далеч от робството на желанията, от безмълвната смелост и плахата храброст.
При Теб се осланяме от всевъзможните грижи на света, от завистта, която ни изяжда и довършва отвътре и отвън, от интригите на сатаната и онези, които му пригласят.
Нека извървеният от нас път да не е напразен и греховен. Запази ръцете, очите и езика ни от непозволеното. Нека всяка радост и възможност да ни ощастливят по пътя на позволеното. Пречисти ни! Пречисти сърцата и телата и на другите!
Нека ние станем ключ за сърцата на сиротните, вдовиците и онези със съкрушени сърца и надежда, загубилите надежда. Да бъдем следа за онези, които са изгубили пътя си. Да просъществуваме и да отдадем душите си като мюсюлмани! Амин!
(Със съкращения)
Д-р Сейид Али Топал
Портал 
