Учредяване на Главно мюфтийство и избор на първи главен мюфтия

Учредяване на Главно мюфтийство и избор на първи главен мюфтия

Съдбата предопределила мюсюлманите в България да продължат своето съществувание като малцинство в рамките на новата държава, която се е създала. Това вече продължава повече от век. През това време са съществували три фактора, които са допринесли за запазването на мюсюлманите в България и тяхната идентичност. Това са и главните точки от дневния ред на първия и за сега единствен Национален културно-просветен конгрес на турците в България, свикан през 1929 година. Те са:
1. Изграждане на духовните учреждения, които ще гарантират запазването на религиозната идентичност.
2. Създаване на неправителствени организации, които ще допринесат за запазване и развитие на мюсюлманско-турската култура.
3. Изграждане на образователни институции, които ще помогнат реализирането на първите две точки.
Тема на настоящата статия е проследяване пътя на реалното учредяване на институцията Главно мюфтийство (върховната религиозна институция) и разглеждане въпроса избор на първи главен мюфтия по случай стогодишнината на това събитие.

Основи на духовното ръководство на мюсюлманите в България
Първата гаранция за свободата на религиозното изповедание на мюсюлманите в България намираме в чл. 5 на Берлинския договор, подписан под давлението на западните държави. В чл. 40 на първия основен документ на новосъздадената държава Търновската конституция се говори за свободата на вероизповеданията, а в чл. 42 става въпрос за относителна независимост в религиозните дела в рамките на закона. Въпреки това обаче дълги години не е станало възможно да се учреди най-висшето и централно ръководство на религиозната организация на мюсюлманите в България като тази функция дълго време представително е изпълнявал мюфтията на София.
Въпреки всичките си недостатъци с Временните правила относно духовното управление на мюсюлманите, приети през 1895 г., са направени първите сериозни крачки. За съжаление част от тези неща са останали единствено записани на хартия. Впрочем, въз основа на този документ е било решено духовният орган на мюсюлманите в България да се нарича Главно мюфтийство, а религиозният водач на мюсюлманите да се нарича главен мюфтия. Отново това решение в продължение на 15 години не е приложено на практика.
По-конкретни стъпки в тази насока са предприети през 1909 г. Защото Българската държава, възползвайки се от политическата криза, която изживява Османската държава и празнотата, получена вследствие обявяването на Второто конституционно управление (мешрутийет), на 22 септември 1908 г. Българската държава обявява своята независимост и става Царство България. Няколко месеца след това, вследствие признаването на независимостта на страната от Високата порта на 19 април 1909 г. между двете държави е подписан Истанбулският протокол между двете държави. Като допълнение към този протокол е подписано Споразумение, в което се разглеждат правата на мюсюлманската общност. С това Споразумение, състоящо се от 8 члена, окончателно бил решен проблема за Главното мюфтийство, останал дълго време неразрешен.
Въз основа на това споразумение е решено главният мюфтия да се избира измежду мюфтиите на събора, в който ще вземат участие мюфтиите и техните наместници. След това чрез Министерството на външните работи и изповеданията той ще трябва да бъде потвърден от шейхул-исляма, едва след което ще може да пристъпи към изпълнението на своите задължения.
Главният мюфтия ще посредничи между българските мюсюлмани и мюфтии от една страна и съответните учреждения на двете страни. Главният мюфтия, който освен религиозните дела ще трябва да следи и дейността на мюсюлманските благотворителни сдружения, ще следи и решаването на проблемите, свързани с бракосъчетания, бракоразводни и наследствени дела, които трябва да се решават въз основа на шериата (ислямското право), да съблюдава управлението на вакъфите и мюсюлманските религиозни училища в страната. В допълнение към тези негови задължения, въз основа на Мирния договор от Истанбул, сключен на 29 септември 1913 г., се отнася и откриването на духовното училище Нювваб и изготвянето на нов устав на вероизповеданието.

Избор на първия главен мюфтия
Изхождайки от новото положение, трябвало е да се реорганизира организацията на мюфтийствата. За да може да се гарантира реалната дейност на работата на Главно мюфтийство, една година след това на 25 април 1910 г. мюсюлманската общност избира членовете на вероизповедните общини/настоятелства. Непосредствено след това на 9 май са били избрани областните мюфтии на 14 района, каквито съществували тогава. През този период отделно съществували и 20 наместник областни мюфтии. С участието на тези 34 мюфтии и наместник мюфтии на 8 декември 1910 г. в София е бил свикан събор за избор на първия главен мюфтия. Съгласно решенията на гореспоменатото Споразумение главният мюфтия трябвало да се избере измежду областните мюфтии, за което предварително са били обявени условията за кандидатстване за главен мюфтия. Обявено е било, че кандидатите за главен мюфтия трябвало да имат висша религиозна подготовка и да бъдат граждани на България.
За тази важна и отговорна длъжност се явили две кандидатури. Изследователят Осман Кескиоглу пише, че първият от тях е бил Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди от Шумен, известен със своите познания в областта на религиозното право, със своята честност и правдивост, с непреклонния си характер и който вече пета година изпълнявал длъжността софийски мюфтия. Баща му също е бил мюфтия на Шумен. Изтъкнатият учен Ходжазаде ефенди е получил образованието си в истанбелските медресета, след което продължително време е бил мюфтия на Шумен и преподавател в медресето при Ески джамия. Вторият кандидат също така е бил деен и активен духовник - Сюлейман Рюшди ефенди, който по това време е заемал длъжността видински мюфтия. В резултат на проведеното гласуване Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди получава 25 от 34-те гласа и бива избран за първи главен мюфтия в историята на мюсюлманите в България.

Главно мюфтийство започва да функционира
След проведения избор Ходжазаде ефенди поради различни причини (вероятно поради спорните отношения между двете държави) дълго време не може да получи „меншур“ и „мюраселе“ (документи, удостоверяващи, че е назначен за мюфтия и шериатски съдия). Въпреки това обаче той встъпва в длъжност. В Главно мюфтийство, което започва да функционира реално след този избор, постъпва на работа като софийски мюфтия и наместник главен мюфтия и Сюлейман Фаик ефенди от с. Дущубак (дн. Ясеновец), Разградско. Освен него като главен секретар е назначен Мехмед Джелил от Хаджиоглу Пазарджик, днешния град Добрич. Това са тримата основни лица на изповеданието, които в продължение на пет години са работили заедно и съградили скелета на организацията. През 1915 година приключва мандата на Ходжазаде ефенди. Поради смутното време през годините на Първата световна война не е било възможно да се избере нов главен мюфтия и тази длъжност се изпълнявало от различни наместници. След войната, през 1920 г. Сюлейман Фаик ефенди е вторият, който заема тази длъжност с избор. Сега Ходжазаде ефенди изпълнявал длъжността върховен касационен шериатски съдия, а Мехмед Джелил е директор на Дирекция духовенство и вакъфи.
Тези многоуважавани личности били по време на първия или по време на втория им мандат са извършили изключително важни дела. Изграждането на отделните звена на Главно мюфтийство, изготвянето на необходимата законова уредба, откриването на училището Нювваб, което трябвало да подготви първите кадри, полагането на основите на управлението на вакъфите са все неща, които са осъществени през 1910-1915 г. Въпреки някои недостатъци доизграждането на тези основи продължава през 1920 -1928 г.
Поради добрата им работа преди и след избирането им за главни мюфтии Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди и Сюлейман Фаик ефенди са били повишени в ранг, съответстващ на ранга на дейците на научно-религиозната сфера през последните години на Османската държава – те са били наградени с ордените съответно „Едирне” и „Измир”.
Ведат С. Ахмед

Източник