Коранът – любов в сърцата

Коранът – любов в сърцата

През тази година ислямският свят и цялото човечество чества 1400-годишнината от низпосланието на Коран-и Керим. В тази връзка поместваме няколко от безбройните примери на безкрайна любов към Свещената ни Книга сред мюсюлманите в България.

Преводачът на Корана проф. д-р Цветан Теофанов
Проф. д-р Цветан Теофанов се родил и израснал в почти атеистично семейство в София. През 60-те години правителството на България изпитало необходимост от специалисти, владеещи арабски език и изпратило група младежи в Багдадския университет. Цветан Теофанов е бил един от тези младежи.
Младият Теофанов, който се записал във Факултета по филология на Багдадския университет налегнал здраво над арабския език. Той искал да усвои до дълбочина и в тънкости този обширен като океана и богат език, за да се запознае с арабската литература и култура. Между другото решил да чете в оригинал Коран-и Керим, за който бил слушал толкова много похвални неща. И действително се заел с тази нелека задача. И какво установил: Книгата, която държи в ръцете си му разкрива един съвършено нов и непознат свят, за който той дотогава не бил чувал нищо.
Проф. д-р Цветан Теофанов споделя:
Преди всичко привлече ми вниманието арабския език, на който е низпослан Свещения Коран. Дотогава бях чел произведения на класиците на арабската литература. Бях възхитен от стилистичното и езиковото им богатство, от висотата на въображението и естетическия им вкус. Но в сравнение със стила и езика на Корана те просто бледнееха. Започнал веднъж да се занимавам с Корана, аз просто не можах да се откъсна от него. Тази книга като че ли ме плени всецяло. От този миг нататък дните и нощите ми бяха свързани с него. Колкото повече навлизах в него, толкова повече изпитвах озарението му. Колкото повече се задълбочавах в него, толкова повече се убеждавах, че това не може да бъде човешко творение. И неизбежно бе да възприемам мирогледа, който тази книга ми разкриваше и обясняваше този и отвъдния свят. Тогава приех исляма. Комунистическата власт беше ме изпратила в Багдат да науча арабския, а аз бях научил езика на Корана и бях постигнал спасението си.
Теофанов, който се връща от Багдат с блестяща диплома и Корана под мишница, в годините на социализма заема различни длъжности. Отдал се на научна работа, той научава още няколко чужди езици, за да може да говори свободно руски, английски, испански и френски езици. Защитава доцентура, става професор. Чете лекции по исляма в университетите в Кеймбридж, Сорбоната, Колумбийския... Но никога не се откъсва от Коран¬и Керим. Още в годините на социализма се заема да преведе Корана от оригинала на български. Този пръв превод, който е най-точен и близък до оригинала, излиза на български в годините на демокрацията и толкова добре е приет от читателите и почитателите на Корана, че вече е издаден многократно.
Понастоящем проф. д-р Цветан Теофанов, с когото много често се срещаме в Софийската джамия и споделяме мисли, е декан на Факултета по източни езици и литератури на Софийския университет.

Един дългогодишен труженик на перото
Реджеб Гавалджъ, когото положихме през месец август в майката земя, бе от град Опака, Търговищко. Реджеб се родил и израснал в бедно семейство. Затова детските и юношеските му години са преминали не в класните стаи на училищата, а като чирак в служба на селските богаташи и чорбаджии. След 9 септември 1944 г. той прегръща с все сърце идеите на социализма за равенство, за реализацията на които работи всеотдайно. Затова го привличат на работа в околийския комитет на партията. Реджеб с усърдие научава да пише и да чете на турски и български сам и започва да праща дописки до вестник “Йени ъшък” (Нова светлина) от поповския край. Впоследствие го назначават за околийски кореспондент на вестника. Поради усърдието, с което работеше, привлякохме го на работа в редакцията на вестника, в София..
Тук той работи години наред като редактор в партийния отдел. Той бе честен и трудолюбив човек. Нашата дружба продължи и след като се пенсионира. Често го посещавах в дома му в кв. Враждебна.
Веднъж при поредното си посещение, взех със себе си първото издание на превода на проф. д-р Цв. Теофанов. Исках да го изненадам с новия превод на Коран-и Керим. Но бай Реджеб ни най-малко не се изненада от моя подарък:
- Това е превод - рече той. - Аз разполагам с оригинала му. След това стана и взе от стената красиво бродирана селска торба и извади от нея Корана, издаден през 1908 година в Истанбул. Ако кажа, че се учудих, ще бъде малко. Човек като Реджеб, за когото мислехме, че е комунист, държал Коран-и Керим в дома си! И то в оригинал!
Откъде го имаш? Можеш ли да го четеш?
Не мога и никога не съм чел тази свята Книга. Но има нещо, което съм запомнил от майка си и баща си: Във всеки дом, във всяка къща трябвало да има по един Коран! Тези Аллахови слова пазели от беди и сатанински злощастия членовете на семейството. През целия си съзнателен живот аз никога не съм се откъсвал от тази свята Книга и Аллах ме възнагради с всичко, което съм пожелал през живота си. Всичките си успехи дължа именно на нея!

Онколожката с два Корана
Доцент д-р Джансаран Ходжаджик се бе прославила в цялата страна като голям специалист по левкемия - рак на кръвта. Тя се беше родила в турско семейство от Плевен. Израснала бе в българска среда, поради което след години бе свързала живота си с младеж от български произход, с когото се запознали в гимназията. Децата си назовали с български имена, но тя бе запазила своето рождено име. През цялото време на следване и трудовия си стаж, тя бе останала Джансаран Ходжаджик.
Госпожа Джансаран, която завършва медицина в София се специализирала в областта на хематологията. Тя бе станала една от най-големите специалисти в своята област. Името й се прослави в цяла Европа като много добър хематолог. И тя бе назначена като заместник директор на Института по хематология. Въпреки това обаче тя самата се разболя от така познатата й болест. Тя бе спасила хиляди от смърт, ала себе си не можа. Погребахме я през 2008 г. в София.
На погребението й присъстваха толкова много хора, че човек не можеше да не се учуди, че имаме толкова много доценти и професори по медицина. На погребението й присъстваше лично министърът на здравеопазването, който изрази своите съболезнования на децата и на близките й. Но вниманието ми привлече не толкова многобройните присъстващи на погребението и голямото й дарование на лекар, а две други неща:
След официалните слова, изказани по неин адрес, взе думата дъщеря й, също доцент, за да благодари на дошлите да я изпратят на последния й път. Тя започна своето слово с думите: „Бисмилляхир-рахманир-рахим!“, след което заяви: „Майка ми, която, както подчертахте, беше голям специалист в своята област, същевременно беше вярваща мюсюлманка, която винаги между книгите си по онкология носеше томче Коран-и Керим.”
Д-р Джансаран бе завещала на дъщеря си да я изкъпе жена мюсюлманка. Затова Фатме ханъм, която бе извършила ибадета, се похвали, че под възглавницата й намерила Коран. Всичко това идваше да покаже, че проф. д-р Джансаран през целия си живот неотлъчно е държала при себе си два Корана - единия под възглавницата, а другия в чантата си.

Молбата на една атеистка
Моят приятел Нури Нуман, който умира да се катери по планинските чукари, веднъж ми каза:
- Джамбазов, от няколко седмици една жена все за тебе пита. Не че сме близки познати с жената, а просто от време навреме се засичаме по планинските пътеки и се поздравяваме. Учудих се, че така настоятелно е питала за мене. През следващата седмица случайно я зърнах на Черни връх. Още като ме видя, откъсна се от групата си:
- Бихте ли ми отделили пет минути? - ме попита тя. - Вярно ли е, че си бил ходжа?
- За какво става въпрос? - казах.
- Преди три месеца почина майка ми. В нашето семейство сме атеисти. Не съм виждала никога майка ми да ходи на църква. Самата аз също не съм ходила. Затова не виждах нищо лошо в това да погребем майка без религиозен ритуал. Но с времето взе да ми гнети. Взех да мисля дали наистина не съм сгрешила? Аз не вярвам на попове и на църкви. Дали вие не бихте могли от вашата Свещена книга да прочетете някоя молитва за душата на мама?
Тогава от уважение към жената не можах да й кажа: „Не бих могъл да го направя. Не може да се чете молитва от Корана за душата на атеистка!“ Защото просто ми направи приятно впечатление желанието на тази жена, откъснала се от вяра и Евангелие да търси помощта на Корана.

Източник