Всичко с любов и от сърце!
Не зная дали забелязвате как мюсюлманите в България сме подложени отново на изпитание. Отново водим борба за оцеляване. Ако спечелим това изпитание, ще ни има. Ако ли пък не, единствено Аллах знае какво ще стане с нас.
Все още има възрастни хора, слава на Аллах, които ни показват с каква упоритост трябва да се води тази борба. Някога те с по-малко или повече усилия са получили своето ислямско образование и възпитание. Последното огнище на ислямското образование у нас е било медресето в Люляково, което било закрито през 1960 г. Дали дадено учебно или научно заведение е значимо или не, изглежда не зависи от това къде се намира. От гледна точка на усвояването на науката, отдалечеността от градския шум може дори да е от полза.
За какво казвам всичко това? През миналата учебна година в Седмицата на ислямското образование организирахме кампания за подпомагане на училищата ни. В някои райони на страната тази кампания премина с голям успех. Сега трябва да се анализират резултатите, да направим някои изводи, а също да отдадем заслуженото на хората, които работеха тъй самоотвержено.
Това е и целта на моето пътуване до Айтос и района. Отпреди много години нося в себе си тайнството на този малко известен за мен край. Когато се обърнем назад, ще видим, че този край е дал значими имена в историята на българските мюсюлмани. Навярно благодарение на техните усилия до толкова късно е медресето в Люляково. Някога съученици ми говореха с умиление за него и в душата ми се необясним трепет.
Разказ първи на имама на джамията в Карнобат:
„Баща ми беше главен готвач в медресето в Люляково. Готвеше на близо 60 ученика. В онези години на немотия какво е намирал и какво им е готвел, не зная. Ала все пак е трябвало да измисли нещо, за да ги нахрани. Бях малък и по цели дни се въртях около учениците и неусетно запомнях онова, което те учеха. За съжаление по-късно медресето бе закрито. Но заредените със знания умове продължиха още дълго време да излъчват светлина, почерпена оттам. Тези млади хора, без съмнение, бяха разбрали значението на науката и образованието. И когато слънцето на демокрацията отново огря родните простори, веднага подеха инициативата да се подпомага учебното дело, тъй като от личен опит знаеха какво означава това.
Да си дойдем на думата. През миналата година, когато настъпи Рамазанът, сред джемаата започна раздвижване: огледаха се един друг, но не видяха някой, който да е дотолкова изпаднал, че да бъде подпомогнат. Тогава се наложи да ги подсетим: "Вижте, уважаеми джемаат, по право фитрето и зекятът се полагат на учащите се!" Така и решихме единодушно: един даде пет, друг десет и така събрахме 510 лева. Без какъвто и да е натиск, без кандърми. Но се видя и почувства примерът на випускниците на медресето в Люляково. Миналата година председателят на нашето настоятелство ме помоли да предам на курса за изучаване на Корана в Люляково 300 лева зекят. Когато му донесох квитанцията за предадената сума, той рече: "Благодаря, Отишли са по предназначение!" и скъса квитанцията.“
Разказ втори на председателя на джамийското настоятелство в с. Кликач:
„Както виждате, джамията в нашето село е съвсем нова. Успяхме да я изградим изцяло благодарение на взаимопомощта. Не само мюсюлманите от нашето село, но и от близките села ни се притекоха на помощ. Това няма да се забрави. Нека да са живи и здрави и Аллах да е доволен от тях!
Новоизградената джамия е прекрасно архитектурно произведение. С голямо удоволствие заставаме зад имама и изпълняваме обедния намаз. Истинско удоволствие е ла се изправиш сред това изящество и тихо ла се отдадеш на усамотението пред Всевишния. Тук думата взема Фахри Расим, изпълняваш длъжността имам:
- Мисля, че най-големи заслуги в тази работа имат Молла Саадък и Молла Кадир. Те предварително бяха разкрили значението на садака-и джарие - текущото дарение. Те знаеха, че тези дарения ще бъдат за нашите училища, в които израстваха бъдещите наши вярващи младежи. За нас важното бе всеки да даде това, което пожелае и от сърце. Без никакво настояване и увещания. Помощта ни беше малко по-скромна, понеже продължават довършителните работи по джамията ни. Иначе селото ни можеше да събере повече средства."
След това двамата си припомниха грубата и разрушителна атеистична пропаганда на тоталитарния режим. Разказаха как след думите: "Дай, Аллах, дай!" от тавана не падало нищо. А когато казвали: "Дай, другарю Димитров!", падал хляб! Ето с такива драстични методи се е насаждал атеизмът. По-късно се организират съвместни военни обучения на младежи и девойки, дискотеки и други, чрез които се отклоняваха младежта от правия път. Събеседниците ми изразяват съжаление, че все още не може да се въведе вероучение в училищата. Трудно се събират децата в джамията. Едни идват, други не. Въпреки това курсът за изучаване на Корана се поддържа целогодишно и пожелават: „Нека да са ни живи и здрави по-възрастните, които помогнаха и още помагат за израстването на млади вярващи хора в селото ни.”
Разказ трети на пенсионирания учител Иляз Бекир от с. Карагеоргиево:
„В нашето село си имахме много усърден и всеотдаен учител, който за съжаление се спомина. Казваше се Мехмед Али ефенди. Бяхме във възторг от неговата работа. Той съдейства да се изгради чешма и мост в селото ни. Спечели доверието и уважението на цялото население. Никога няма да забравя. Беше през Рамазана. Той стана и обясни пред джемаата значението на религиозното обучение и възпитание. Разпали сърцата на всички. След това лично извади и даде 20 лева. Целият джемаат последва примера му. Следващата вечер същото направили и жените. Така нашето село отчете 285 лева!
След пенсионирането си учителят Илияз Бекир не се откъснал от джемаата. Винаги е сред тях. Това му помага по-лесно да преживее болката по изгубената другарка в живота. "Чешмата, която Мехмед ефенди, изгради ще назовем на негово име!" - довършва думите си Илияз Бекир, който не е случаен човек. Той е автор на две книги, в които описва интересни човешки съдби, на които се е нагледал през годините.
Разказ четвърти на Мехмед Хюсеин, имам на с. Зайчар:
„Когато заявихме, че трябва да се подпомагат училищата ни, откликна цялото село. Но според мен тези дарителски кампании е най-добре да се организират през байрамите. Тогава се събират хората в селото. "Вижте джамията! Съвсем новичка е! В края на месец март съборихме старата, а в началото на септември влязохме в новата. Работихме без прекъсване. През 2006-та пък издигнахме минарето. Сами си бяхме майсторите, зер всеки в селото ни е майстор строител. Сега, особено на байрамите, джамията ни се изпълва до краен предел!
Не сме забравили и младото поколение. Разделени на две групи, 25 момчета и 35 момичета, изучават Корана. От 1993 г. насам не съм прекъснал. Някои от децата взеха да настояват да организираме тържествен хатим. Ще се разбера с кмета да го направим някъде около 20 август.“
После ни пита: "Искате ли да разгледате джамията ни?" Бавно пристъпваме през прага. Вътре цари уют и красота, които те грабват.
След обиколката ни из района, се отправяме към Айтос. Тогава си спомних за началото на разговора, който бяхме подели. "Когато започнахме кампанията за подпомагане на училищата, първи откликнаха някогашните випускници на медресето в Люляково." бяха ми казали моите събеседници. - Защото те знаят най- добре как се организират такива кампании и за какви цели се изразходват събраните средства. Затова като опитни хора ние не можехме да ги пренебрегнем. И все пак ако трябва да обобщим, ще кажем, че успехът ни се дължи на упоритата ни и последователна работа начело с районния ни мюфтия Селятин Мухаррем. Никога не пренебрегвахме теравиите. Разяснявахме, обяснявахме кое за какво е. Всички даваха от сърце, за което Аллах да е доволен от тях. Но, естествено, джамийското настоятелство на Централната джамия, начело с Шефкъ Шюкрю, се отчете най-добре!
Не мога да забравя думите и на Хидает Юсуф, който разказваше: "Мъжете и жените събрахме средства поотделно. Без всякакъв натиск." Нека се изучат децата ни! Нека израснат!" - викаха всички.
Айтос, Карнобат, Кликач, Карагеоргиево, Зайчар... Навсякъде се говореше за взаимодействие, за подпомагане на подрастващите, за бъдещето на религията ни. И това бе прекрасно! И се убедих, че тукашните хора са изпълнени с решимост и ентусиазъм. Нека се надяваме, че и това изпитание ще преминем успешно.
Исмаил А. Чаушев,
(наш спец. пратеник)
Портал 
