16. ХАДИС: ИХСĀН ВЪВ ВСИЧКО

ХАДИС: ИХСĀН ВЪВ ВСИЧКО

«إن الله كتب الإحسان على كل شيء، فإذا قـتـلتم فأحسنوا القـتـلة، وإذا ذبحتم فأحسنوا الذبحة، وليحدّ أحدكم شفرته وليرح ذبـيـحـتـه» — رواه مسلم.

От Абу Йа‘ля Шаддāд ибн Аус (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аллах предписа ихсāна за всяко нещо. Ако убивате, способът на убиване да е най-добрия. Ако колите [животно], способът за колене да е най-добрия. И нека всеки от вас наточи ножа си, за да не се мъчи животното, което коли”. — Хадис, предаден от Муслим.

Хадисът е разказан от Муслим в глава “Ловът” (ас-Сайд), раздел “Повелята за: ихсāн при коленето на животно и убиването; наточването на ножа” (ар-Емру би-ихсāни-з-забхи уа-л-катли уа тахдийди-ш-шафра), номер 1955.

Значение на хадиса:

Този хадис е един от важните принципи в исляма. В него се съдържа доброто овладяване на препоръките на исляма, защото ихсāнът в дейността се постига когато тя се изпълнява според изискванията на религиозните норми. А дейността или е свързана със земния живот на човека и неговата политика спрямо семейството си, братята си и останалите хора, или със задгробния му живот. Тази дейност, която е свързана със задгробния му живот именно е вярата, която е дейност на сърцето, и ислямът, който е дейност на органите. Така че, който е добър в отношението си към своя земен и задгробен живот и изпълни всичко правилно и точно, той ще спечели огромен успех и с позволението на Всевишния Аллах, ще бъде щастлив и в двата свята.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“كتب” (Катаба — предписа) — нареди, заповяда.

“الإحسان” (ал-Ихсāн) — благост, благодеяние, милост, благотворителност, милостиня. Ихсāнът означава нещо да се изпълни по възможно най-добрия начин. А това е начинът, който религиозните норми са счели за добър. Той се постига с доброто овладяване на дадената дейност.

“وليحدّ” (Уа-л-йухидда — нека наточи) — нека наостри и изостри.

“شفرته” (Шафратаху — ножа си) — онова, с което ще коли животното.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Задължителност на ихсāна.

Хадисът гласи, че ихсāнът е задължителен. Той означава, че когато позволените според религиозните норми и закони дела се изпълняват, те да се изпълняват с точност, перфектно да се довеждат до завършен вид и това да става по най-добрия начин. Всевишния Аллах повелява ихсāна в Свещения Коран, Той казва: “Аллах повелява справедливост и благодетелност ...”, (ан-Нахл: 90). Също: “...и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните”, (ал-Бакара: 195). Той е желателен, когато се изпълняват поголовните задължения (фарзовете), когато се изоставят забранените неща и когато имаме взаимоотношения с другите хора. Ихсāнът в тях означава, те да се изпълнят по възможно най-съвършения начин и да се съблюдават поправящите ги и довеждащите ги в завършен вид правила, принципи и условия. И ако това се направи, неговата дейност се приема, а наградата му се увеличава.

2. Ихсāнът при убиване.

Това означава образът на убиване с наточено оръжие да е най-добрия, постига се с избиране на най-лесния начин и избързване в убиването на душите, убиването на които се позволява. Убиването, което се разрешава е или при законен джихāд (свещена война), или като наказание за убийство на невинен, т. нар. кисāс, или при тежки провинения, за които се отсъжда смъртно наказание:

а) убиването на враговете по време на война в името на Аллах (джихāд);

Най-лесният начин за убиване на неверника е бил ударът с меч по шията. Всевишния Аллах казва: “И когато [в битка] срещнете неверниците, удряйте по шията ...”, (Мухаммед: 4). Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил да се отсичат части от тялото (тамсил, мусла), все едно дали това е било преди смъртта или след нея. В хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пророкът е забранил да се отсичат части от тялото. Хадиси със същото значение има и в Муснад на Имāм Ахмед, и в Сунан на Абу Дāуд, с първоизточници ‘Имрāн ибн Хасийн и Семура ибн Джундуб, в тях се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранявал да се отсичат части от тялото.

На мюсюлманите е разрешено да използват огнестрелни оръжия, артилерия и изтребители като отвръщане с подобното. В Корана се казва: “...А който ви нападне, нападнете го така, както ви е нападнал! ...”, (ал-Бакара: 194).

В никакъв случай не е позволено на войниците, тяхна цел и стремеж в убиването да бъде да изтезават, да обезобразяват, да опорочават и да осакатяват. Някои невернически страни е въведен обичай да изискват от войниците си да не убиват враговете, а само да ги осакатяват, защото по този начин ги превръщат в бреме за държавата, при тях войната наред с това, че е унищожителна война — за проливане на кръв и разрушаване, е и икономическа и психологическа война... Ислямът отхвърля този варварски начин, неговата отправна точка си остава ихсāн към всяко нещо, особено що се отнася до човека.

б) убиването при кисāс (смъртно наказание на убиец като възмездие);

Той се убива с меч. Не е разрешено да се отсичат части от тялото на този, на когото е наложено наказанието кисāс, дори той да е отсякъл части от тялото на жертвата си.

Според Мāлик, аш-Шāфи‘и и Ахмед — в по-известното от него, убиецът се убива така, както е убил. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него) се казва, че веднъж една жена, която носела сребърни накити в Медина, както си била излязла един евреин я ударил с камък, тя била докарана при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в предсмъртно състояние. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) я попитал : “Еди кой си ли те уби?” — и започнал да я пита по имена. Тя вдигала глава в знак на несъгласие. Когато я попитал третия път: “Еди кой си ли те уби?”, тя кимнала утвърдително. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) повикал същия човек и главата му била разбита между две камъни.

Според Саури, Абу Ханифа и Ахмед — в едно предание от него, убиецът се убива единствено с меч.

От Имāм Ахмед има и трето предание, според което с убиеца се прави същото, което той е направил с жертвата. Стига да не е изгорил жертвата си с огън или да е отсякъл негови органи, тогава се убива с меч, поради забраната да се отсичат органи и да се изгаря с огън.

в) убиването за тежки престъпления.

Ако смъртното наказание е за неверие, според повечето учени също е нежелателно при убиването да се отсичат части от тялото, все едно дали неверието му е по рождение или заради вероотстъпничество от исляма.

3. Забраната да се изгаря с огън.

В достоверния сборник на Бухāри се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) първоначално е разрешил да се изгаря с огън, но след това го забранил. В хадиса, предаден от Бухāри с първоизточник Ибн ‘Аббāс се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не измъчвайте с мъчението на Всемогъщия и Велик Аллах”. Това сочи, че предписанията на Пророка са изпреварили международните съглашения за забрана на запалителните бомби, а като се знае, че големите и силни държави не се придържат към тази забрана, тези съглашения си остават само мастило върху лист!...

Забраната за изгаряне в исляма включва както животните, така и насекомите и вредителите. В хадис, предаден от Имāм Ахмед, Абу Дāуд и Несā‘и с първоизточник ‘Абдуллах ибн Мас‘уд се казва, че те са минали покрай един изгорен мравуняк, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се разгневил и казал: “Човек не трябва да измъчва с мъчението на Всемогъщия и Велик Аллах”.

Поради това повечето учени ненавиждат изгарянето, дори и на насекомите и вредителите.

Ибрахим ан-Наха‘и казва: “Изгарянето на скорпиона с огън е мусла”.

Умму-д-Дардā’ е забранявала бълха да се изгаря с огън.

Имāм Ахмед казва: “Рибата не се опича на огън, докато е жива”. Казва също: “Пир скакалците е по-лесно, защото те нямат кръв”.

4. Забраната животните да се затварят и да се удрят до смърт.

Забранено е животното да се затвори и да се удря със стрели или нещо подобно докато се убие. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил този начин на убиване. Също при Бухāри и Муслим има предание от Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му), в което се казва, че той е минал покрай едни хора и видял, че са завързали една кокошка и се целят в нея, при което се ядосал и казал: “Кой направи това?! Пратеника на Аллах прокле този, който прави това”.

5. Забраната живо същество, което има душа да се поставя за мишена и да се стреля по него.

В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснад с първоизточник Абу Хурайра се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил да се стреля по животно и след това да се яде от него. Той казал, че животното първо трябва да се заколи, и след това ако искат нека стрелят.

6. Ихсāнът при коленето на животни.

Има правила в исляма, които се отнасят до това, как да се коли животното и мюсюлманинът е длъжен да ги изпълнява. Взети заедно, те са практическото олицетворение на ихсāна.

Едно такова правило е наточването на ножа, за да не се измъчва животното и по-бързо да умре. В хадис, предаден от Ахмед и Ибн Мāдже с първоизточник Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е наредил ножовете да се наточват и да се крият от животните, след това казал: “Ако някой от вас коли животно, нека го направи бързо”.

Друго правило е доброто отношение към животното, което ще рече бавно и полека да се доведе до мястото, където ще се коли. В хадис, предаден от Ибн Мāдже с първоизточник Абу Са‘ид ал-Худри се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) минал покрай един мъж, който влачел една овца за ушите, при което Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Остави ушите й и хвани предната част на шията й”. Имāм Ахмед казва: “Животното се води на колене бавно и полека, ножът се крие от него и не се показва освен когато се коли”.

От ихсāна в коленето е да се отрежат двете шийни вени. В хадис, предаден от Абу Дāуд с първоизточници Ибн ‘Аббāс и Абу Хурайра (Аллах да е доволен от тях) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил “нарязването на сатаната”, което било коленето, при което се отрязвала кожата, но не и двете шийни вени.

Желателно е също: животното да не се коли в присъствието на друго; животното да се обръща по посока на Кибла (югоизточна посока за България); при коленето да се казва “бисмиллях” (В името на Аллах); да се остави докато изстине; да не забравя, че това е обред, който се прави с намерение за приближаване до Аллах; да бъде признателен на Всевишния Аллах, че го е удостоил с милостта в това, защото Пречистият Аллах ни е подчинил тези животни и ни ги е дарил.

От ихсāна към него е да не се претоварва; да не се яха освен при нужда; да не се дои млякото му освен колкото да не вреди на неговото малко.

7. Полза:

Хадисът, след всичко казано, е един от важните принципи в исляма, защото е великодушен призив от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) към благост (ихсāн) във всяка дейност.