ХАДИС: ПРИСТЪПВАЙТЕ КЪМ ОНОВА, В КОЕТО СТЕ УБЕДЕНИ И СТОЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКО СЪМНИТЕЛНО
«دع ما يريـبـك إلى ما لا يريـبـك» — رواه الترمذي والنسائي، وقال الترمذي: حديث حسن صحيح.
От Абу Мухаммед ал-Хасан ибн ‘Али ибн Аби Тāлиб, внук на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и негова рейхāна[1] (Аллах да е доволен и от двамата) е предадено, че той е казал: От Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) научих следното: “Остави това, което те съмнява и [се насочи] към онова, което не те съмнява”. — Хадис, предаден от Тирмизи и Несā’и. Тирмизи е казал: “хадис хасен сахих” (добър и достоверен хадис).
Хадисът е разказан от Тирмизи в глава “Особености на Съдния ден, изтънчености и благочестие” (сифату-л-кийāма уа-р-кā’ик уа-л-уара‘), раздел “Завържи я след това се уповавай” (е‘килхā уа тауаккел), номер 2520. При него има добавка: “Несъмнено истината е спокойствие, а лъжата съмнение”.
От Несā’и в глава “Питиета” (Ашриба), раздел “Насърчаването да се изоставят съмнителните неща” (ал-Хассу ‘аля терки-ш-шубухāти), 8/ 327-328.
От Имам Ахмед в “Муснад”, номер 1723. Шейх Ахмед Шāкир (Аллах да се смили над него) е казал: “Иснадът му е сахих (досотоверен)”.
Значението на хадиса:
Това е хадис с многозначни слова и е от красноречивите пророчески мъдрости. С малкия брой на думите си, той е положил един велик принцип в нашата ислямска религия. И този принцип е изоставянето на съмнителното и придържането към онова, за което сме сигурни, че е халāл. Затова Ибн Хаджер ал-Хайтами в края на тълкуването си на този хадис е казал: “Този хадис е един велик принцип от принципите на религията и основа в благочестието, която е орбитата на имащите страх от Аллах. Този хадис избавя от мрака на съмненията и догадките, които пречат на светлината на истинното знание”.
Тълкуване на думите на хадиса:
“دع ما يريـبـك” (Да‘ мā йарийбуке — Остави това, което те съмнява) — остави това, в което се съмняваш дали е халāл или харāм. Повелята тук е за недб.
“إلى ما لا يريـبـك” (Иля мā ля йарийбуке — [и се насочи] към онова, което не те съмнява) — към онова, за което си убеден, че е халāл.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
1. Оставянето на всичко съмнително.
Несъмнено оставянето на съмненията в ‘ибāдетите, му‘āмелятите, при сключванията на бракове и в останалите разновидности на религиозните предписания и придържането към халāла (позволеното) във всичко това, води мюсюлманина до благочестие. То е много полезно за прекъсването на нашепванията на сатаната, ползата му е огромна както за земния живот, така и за задгробния. В шести хадис вече споменахме, че този, който избягва неясните неща, се оневинява за религията и честта си и че халāлът не поражда никакво съмнение и подозрение в сърцето на вярващия, а напротив, то усеща успокоение на душата спрямо него и намира щастие при постигането му. Що се отнася до неясните, съмнителни неща, човек външно се удовлетворява от тях, но ако погледнем какво му е на сърцето, там ще се натъкнем на притеснения, вълнения и съмнения. На такъв човек му стига душевното наказание като морална загуба, а по-голямата загуба и по-голямото поражение е той да привикне на съмнителните и неясни неща, след което да се осмели да посегне към нещата, които са харāм, защото който обикаля около забранена зона, има опасност да попадне в нея.
2. Слова и постъпки на предците относно изоставянето на съмнението и преминаването към сигурното благочестие.
От благочестивите ни предци до нас са достигнали ясни слова и дела относно придържането към чистия халāл и отдалечаването от всичко съмнително. Благочестието е било онова, с което те се разкрасявали. Ето някои примери за техните слова:
Абу Зарр ал-Гиффāри (Аллах да е доволен от него) казва: “Пълната такуа е да се изоставя част от онова, което е халāл от страх да не би да е харāм”.
Подвижникът Абу ‘Абдиррахмāн ал- ‘Умри казва: “Ако човек е благочестив, изоставя онова, което го съмнява и преминава към онова, което не го съмнява.
Ал-Фадил казва: “Хората твърдят, че благочестието е сурово. Когато то се е съдържало в две неща, винаги съм избирал по-суровото. Така че, [моят съвет към вас е] оставете онова, което ви съмнява и преминете към онова, което не ви съмнява”.
Хасāн ибн Аби Синāн казва: “Няма нищо по-лесно от благочестието, ако нещо те усъмни, остави го!”
Ето някои примери за техните дела:
Йазид ибн Зарий‘ се отказал от петстотин хиляди от наследството на баща си и не ги взел. Баща му бил на служба при султаните, а Йазид е работел с палмови листа и с това се препитавал до смъртта си (Аллах да се смили над него).
Ал-Мисуар ибн Мухаррама бил закупил много хранителни стоки, през есента видял облак и го намразил. След това си казал: Не намразих ли нещо, което е полезно за мюсюлманите? И се заклел да не спечели нищо от тази стока. Мълвата за него стигнала до ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен от него) и той му казал: Нека Аллах те възнагради с добро.
На Ибрахим ибн Едхам било казано: “Няма ли да пийнеш от водата “зем-зем”?” А той отговорил: “Ако имах моя делва, щях да пия” — в знак на това, че делвата, от която му предлагали, била купена с парите на султана, а той се съмнявал.
Някой може да възрази и да каже, че в тези слова и дела има прекалено голяма набожност, но ние ще му кажем, че общността във всяка епоха се нуждае от добрия пример и ислямски образец за подражание било той владетел, или учен, който да се спира до границите на позволеното , доброто и да се въздържа и отказва от забраненото, лошото. Ако от живота на общността изчезнат тези слова и дела, касаещи избягването на съмнителните неща, тогава хората с невъобразима дързост биха се впуснали в съмнителните и забранените неща, защото ще са изгубили мъдрия, наставляващ ръководител и няма да се сетят за образците за подражание.
3. Ако имаме противоречие между съмнение и достоверно знание.
Ако съмнението влезе в противоречие с достоверното знание, отдаваме предпочитание на достоверното знание и се отвръщаме от съмнението. Това е и смисълът на втория принцип от принципите на фикх, които са споменати от списание “ал-Ахкāм аш-шар‘ийя”, който гласи: “Достоверното знание не се премахва със съмнението” (ал-Йакийну ля йазулу би-ш-шекки). Например, човек наистина взема абдест, след това се усъмнява дали не си е развалил абдеста; в този случай се счита, че той не си е развалил абдеста. Това се опира на хадис, предаден от Муслим, в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой почувства нещо в корема си и се усъмни дали не е изпуснал нещо, нека не нарушава молитвата си докато не чуе звук или не усети мирис”.
4. Спирането при съмнителните неща е за този, който се е изправил.
Когато подканваме към точност спрямо съмнителните неща и отказването от тях, ние се обръщаме към този, който се е изправил във всяко отношение и в делата си е благочестив и има страх от Аллах. Що се отнася до тези, които си позволяват да престъпват явните забрани, след това искат да проявят благочестие и да се смущават от нещо, в което има изтънчено съмнение, то това тяхно благочестие е трудно и неясно. В такива случаи ние сме длъжни да ги порицаем за това и да изискваме от тях първо да се откажат от престъпването на явните забрани. Поради това Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) е отвърнал на този, който го попитал за кръвта на комара от жителите на Ирак: “Питат ме за кръвта на комара, при положение че убиха ал-Хусайн, а чух Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: «Те са моите ароматни цветя от земния живот»”.
Един човек попитал Бишр ибн ал-Хāрис какво ще каже за човек, който е женен, но майка му иска той да се разведе с нея, на което той отговорил: “Ако е бил добър към майка си във всичко и не е останало друго добро, което може да направи за нея освен да се разведе със съпругата си, нека го направи. Но ако направи това добро като се разведе със съпругата си, а след това отиде при майка си и почне да я бие, нека не го прави”.
Един човек попитал Ахмед ибн Ханбел дали може да пише от неговата мастилница и той му казал: “Пиши, това е неясно благочестие”. А на друг казал: “Този няма до достигне нито моето благочестие, нито твоето”. Имам Ахмед не е пишел от мастилниците на другарите си. Спрямо себе си той използвал това като предпазване, но порицавал за това другите, които не са достигнали до онова ниво на боязън от Аллах, че да я съблюдават във всяко свое състояние.
5. Истината е успокоение, лъжата е съмнение.
Казаното от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в преданието на Тирмизи: “Несъмнено истината е спокойствие, а лъжата съмнение”, сочи, че човек трябва да търси решителното истинно слово, когато се нужда е от отговор или от фетва по някакъв въпрос. А признакът за истинността е да усеща успокоение на сърцето от този отговор, усети ли съмнения, това е показател за невярност и в такъв случай сърцето не се успокоява от него, а се отвращава.
6. Полза:
Хадисът сочи, че трябва да изграждаме нашите предписания и нещата, от нашия живот, основавайки се на достоверни знания.
7. Полза:
Онова, което е халāл, право и истина е успокоение и удовлетворение. Онова, което е харāм, невярно и лъжа е съмнение, притеснение и отвращение
Портал