Коранът завладява сърцата
Разговор c проф. д-р Цветан Теофанов:
Коранът изисква наличие на "уши", или по-точно сърце, което да го чуе. Неговото послание е отправено именно към сърцето и чрез него то може да бъде прието – това е пътят на вярата.
- Господин професор, бихте ли се представили на нашите читатели?
Роден съм в София преди 48 години. След като завърших гимназия с пълно отличие, бях приет в специалността Турска филология на Софийския университет, където също се изявих като отличник на курса. Моите преподаватели ми издействаха да замина да следвам Арабска филология в Багдадския университет. По онова време подобна възможност бе почти изключена за младеж от обикновено семейство, но чудото все пак се състоя. Още като ученик съвсем категорично бях решил да се насоча към ориенталистиката. Особено ми допадаше арабският език, който ме възхищаваше и като музика, и като калиграфия. По-късно разбрах, че цялата тази красота е съсредоточена в Свещения Коран.
В Багдад следвах шест години и след като се дипломирах, постъпих на работа в Арабската редакция на Българското радио. Там отговарях за кореспонденцията, което не ме удовлетворяваше и затова се явих на конкурс за асистент по арабски език в специалността Арабска филология на Софийския университет. По-късно като задочен аспирант в Московския институт по ориенталистика защитих докторска дисертация на тема от областта на класическата арабска поезия, по-точно философско-аскетичните тенденции в нея. После бях избран за доцент. Същевременно станах заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии и директор на Центъра за източни езици и култури.
Нов момент в моя живот бе приемането ми за гостуващ професор в Оксфордския център за ислямски изследвания – Великобритания. Този изключително авторитетен международен център, където работят известни и уважавани специалисти от цял свят, и където гостуват прочути личности, ми даде твърде много като арабист и ислямовед. Имах възможност да чета в прочутите оксфордски библиотеки и да установя ценни контакти.
Член съм на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите, на Британското дружество за близкоизточни изследвания и на Американското ориенталистично дружество. Автор съм на няколко публикувани книги, включително и стихосбирки, както и на множество преводи и статии. Един от моите “върхове” бе преводът ми на Свещения Коран на български език.
- Как се породи у Вас интересът към Свещения Коран?
Интересът ми към Свещения Коран датира още от времето на следването ми в Багдадския университет. По обясними причини моето възпитание бе атеистично, както и въобще на връстниците ми. Още по-силно беше предубеждението ми към исляма, но в действителност не знаех почти нищо за неговата същност. Така че интересът ми към религията възникна емоционално и спонтанно, когато слушах гласовете на мюезините, призоваващи към молитва. Представете си огромните багдадски пространства, китните градини и красивите къщи, огрени от залеза на слънцето и внезапната тишина, обземаща града в този миг. И тъжният глас, които напомня, че земният живот има край. Без връзка с религията този порядък на емоционална склонност ми бе близък и именно емоциите ме отправиха към Корана. Сякаш бях предопределен от Висшата воля да се докосна до величието и вълшебната сила на Свещеното слово.
Но посветеният читател разбира колко дълъг е пътят от обикновения интерес до истинското вникване в дълбините на Свещения Коран. И освен това, той не може да бъде разбран без познания в редица научни области, включително и свързани с предхождащите исляма религии.
И така, по време на следването ми в Багдадския университет изучаването и тълкуването на Свещения Коран бе задължителна комплексна дисциплина, която изискваше богати знания не само по арабски език, но и въобще по история и теория на религията. Не е случаен фактът, че ислямът поощрява вярващите да търсят и ценят науката.
- Колко време работихте върху вашия превод?
- Сами разбирате, че колкото повече осъзнавах сложността на Корана, толкова повече се убеждавах в ограничените си възможности и в своята неспособност да постигна неговото величие. Най-неочаквано през 1987 г. от издателство “Наука и култура" ми предложиха да преведа Корана на български. Едва години след това ми стана ясно, че предложението се вписва в тогавашната държавна политика към мюсюлманите в България, и по-точно – подмяната на имената им с български. Първата ми реакция бе да не приема огромното професионално предизвикателство и да откажа на издателството, но колеги ме убедиха, че скромната ми личност е най-подходящият възможен преводач на Корана у нас. От особено значение бе фактът, че освен като арабист вече се бях изявил и като поет, човек на словото.
Над самия превод работих около десет години. Впрочем издателство “Наука и изкуство” анулира договора си с мен, защото финансови затруднения не позволяваха да осъществи подобно издание. (Държавната политика коренно се бе изменила и идеята се провали.) Продължих работата си над превода, който ме бе напълно обзел, вече за собствено удоволствие, без изгледи за скорошно реализиране.
Преводът всъщност е бавно четене и “разплитане” на текста. Основните трудности, с които се сблъсках, бяха свързани с “разгадаването” на арабския оригинал, от една страна, и с “обличането” му в подходяща форма на български. Ползването на тефсири и на чуждо¬езични преводи бе неизбежно.
Игнатий Крачковски и няколко различни превода и тълкувания на английски. За съжаление, предходните преводи на български не можеха да ми послужат.
Накратко казано, текстът първо трябва да бъде разбран, след което да се предаде на съответния език. Второто се оказа твърде сложна задача, защото кораничното красноречие, благозвучие и многозначност са практически непреводими. Доближаване до оригинала може да се постигне единствено чрез неговото съпреживяване на другия език, в случая – българския.
След като направих превода и няколко пъти го редактирах, той бе оставен на волята на съдбата. След време от Главно мюфтийство на мюсюлманите в България ми предложиха да го издадат. Бе съставена комисия от трима познавачи на Корана и исляма, които изчетоха текста, след което заедно в продължение на две години усилен труд обсъдихме всички възникнали проблеми и приехме окончателен вариант. И накрая, с помощта на езиков редактор отново изчетохме дума по дума целия превод, за да преценим и неговото звучене, и това също продължи повече от година. Като цяло работата продължи 14-15 години.
- По-рано няколко пъти са правени опити Коранът да бъде преведен на български. Какви отлики има между тях и Вашия превод?
Както вече споменах, макар и немного на брой, на български съществуват и други преводи на Свещения Коран, но те фактически не отговарят на съвременните изисквания и не дават почти никаква представа за оригинала. Моята цел бе напълно различна – не само да направя точен академичен превод, но и да предам емоционалната атмосфера на арабския оригинал. Не само да се изрази смисълът, но и да се разкрият внушенията. Преводът бе предназначен за широкия кръг български интелектуалци и за високо културна аудитория. Слава на Аллах, мисля, че той постигна целите си повече, отколкото очаквах.
- Как бе посрещнат вашият превод от българската общественост?
Българската общественост посрещна превода с огромен интерес. Събитието отразиха телевизията и радиото, бе направено публично представяне на превода, излязоха и немалко отзиви. Излезе и второ издание. Четири години след появата на превода професори и обикновени хора още продължават да ме поздравяват за сполуката. Но за мен е много по-важен не личният ми успех, а това, че накрая благодарение на Аллах българската общественост успя да се докосне до свещеното писание на мюсюлманите и да възприеме както Корана, така и исляма като призив за добротворство и възвишено духовно послание. Коранът най-сетне стана част от българската културна действителност.
- Както ни е известно, работата Ви върху превода на Корана по естествен начин Ви доведе до приемането на исляма. Бихте ли споделили как стана това?
В процеса на превода ми на Корана по съвсем естествен и логичен път стигнах до приемане на исляма. За друг български християнин би било много трудно да смени своята вяра, но за мен това бе емоционалният и рационален завършек на “прочита” ми на Корана и началото на истинското ми приобщаване към Всевишния Аллах и към общността на вярващите в Неговата правда. Честно казано, християнството ми не надхвърляше равнището на обикновената вяра в съществуването на Бога и Съдния ден. Веднъж на няколко години се случваше да посетя църква и да почувствам светостта на храма, на този Дом на Аллах. Нищо повече.
Окончателното решение за встъпване в исляма взех след едно мое посещение в Кайро, когато хората, с които контактувах, научиха, че съм превел Корана и ме попитаха дали съм мюсюлманин. Озадачен им отговорих, че съм вярващ, но все още не съм направил решаващата крачка. Обаче тази мисъл започна да ме измъчва и след дълги колебания установих, че всъщност вече съм мюсюлманин, защото приемам всички постановки на исляма. Една година след това заминах и на поклонение хадж, което затвърди моята вяра в Аллах.
В християнска страна като България да бъдеш мюсюлманин, особено след като си бил християнин, е доста странно и не бих казал, че подобен статут се посреща с разбиране от обикновените хора. Майка ми и баща ми определено не биха ме разбрали, затова и не съм обявил пред тях какво съм направил. Всъщност никога не сме разговаряли за религия. Тя не ги интересува. Що се отнася до колегите ми, те са либерални университетски преподаватели и се отнасят с огромно разбиране към правото на избор на всеки човек, стига да не започна да проповядвам пред студентите своята религия. С други думи, приемайки исляма, аз съм упражнил своето право на избор, но това си е чисто личен проблем и той не бива да придобива обществен резонанс.
Съпругата ми и дъщеря ми, която е на десет годинки, ме приемат напълно сериозно като мюсюлманин и вече са свикнали с моето ставане за утринната молитва и с усамотението ми за другите молитви, както и с необходимостта “странностите" ми да се скриват от хора, които не ще ги разберат.
Разговора проведе:
д-р Исмаил Джамбазов
Портал 
