Месец Рамазан озарява сърцата ни
Намираме се в месеца на благодатта на Аллах Теаля, в месеца на Корана, месеца на ибадета... Всяка дата, на която се случва нещо необикновено, се смята за празнична, като тя се чества всяка година.
Така християните отбелязват Коледа, Нова година и пр.
Не можем да кажем обаче, че мюсюлманите празнуват по същия начин месеца, в който е низпослан Коран-и Керим.
Защо ли? Защото Коранът е пътеводител на човечеството, духовни наставления на човека. Коранът е лек за всеки човек, независимо дали е религиозен или не. Ето защо месец Рамазан не е празник, той е нещо повече от празник. Той е месец, в който хората подновяват договора си с Аллах Теаля, месец, в който хората правят своята равносметка, месец, в който човек се доближава до Аллах Субханеху уе Теаля...
Нека да бъдем честни пред себе си. Струва ли си в такъв момент, човек да се интересува от хората? В този месец мюсюлманинът се храни с духовна храна, от която може би е бил лишен задълго, храна, от която духът му се нуждае и очаква този месец, за да я получи. Какво струва тогава храната, с която се храни физическото им тяло? О да, те са нормални хора и се нуждаят от нея, но точно в това е улеснението при говеенето в исляма – да се хранят с духовна храна през деня, лишавайки се от материалната и да се зареждат със силата на имана през нощта, като се потапят в благодатта на Корана и ибадета, но в същото време през нощта могат да се хранят, което им дава възможност да поддържат неизменните си сили.
Това е по отношение духовността на месец Рамазан, но заедно с това не бива да се забравят събитията, станали през този месец. Тогава мюсюлманите са превзели град Мекка, сиреч Кябе, към която мюсюлманите се обръщат по време на всеки намаз, е била пречистена от идолите на 20-и Рамазан. Това събитие в мюсюлманския календар доказва силата на мюсюлманите, или казано с други думи, мюсюлманите са физически силни, когато са силни духом.
Месец Рамазан е една добра възможност за постигане на духовна сила. Преди всичко това е видно от хадисите, в които Мухаммед – салляллаху алейхи ве селлем – обяснява мястото на Рамазана измежду другите месеци, а също така и ползата от ибадета през този месец. Така например: «Който говее през месец Рамазан, вярвайки (в Аллах и в съдния ден) и надявайки се на опрощение и милост от Аллах, биват опростени грешките му.» През месец Рамазан се опрощават греховете на онези, които спазват оруч, защото човек се лишава от храна, пиене и удоволствия само заради Аллах Теаля.
Всеки може да гладува, ако няма храна, или по-точно в този случай всеки е принуден да гладува, но когато има храна и човек не посяга към нея, въпреки че е гладен, това говори за предаността му към заповедта на Аллах за оруча. По този въпрос повелята на Аллах Субханеху уе Теаля в хадис-и кудси е: «Всеки човек върши делата си за своя сметка, докато оручът е за Мен и Аз давам наградата за него...»
Според ислямската теология всички добри дела се правят само и единствено за Аллах Джелле Джелялуху. Ако не се извършат за Аллах Теаля, те не се признават за благодеяние. Аллах Теаля обаче казва за оруча, че е специално за Него, защото човек не може да говее за друг, освен за Аллах. Освен това във всеки ибадет може да има сянка на горделивост и показност, докато в оруча показността е сведена до минимум, тъй като не може да се каже категорично за никого дали говее или не.
Оручът е тайна между всеки, който говее, и Аллах Теаля. Ето, точно този ибадет Аллах Теаля направи задължителен през месец Рамазан, което е най-характерното за него.
Предимствата на този месец са описани в следния хадис на Мухаммед – салляллаху алейхи ве селлем: «Дадени бяха на уммета ми пет предимства по време на Рамазан, които не бяха дадени на нито един уммет от преди: 1 - дъхът на устата на онзи, който говее, се приема като благоухание при Аллах Теаля. 2 - Дори и рибите искат опрощение от Аллах Теаля за онзи, който говее през Рамазан, докато разговеят. 3 - Всеки ден Аллах Теаля украсява дженнета си, като му казва, че това приготовление е за праведните мюсюлмани. 4 - В този месец шейтаните биват оковавани във вериги. 5 - В последната нощ от Рамазан биват опростени греховете на мюсюлманите, които са говели през този месец...»
Когато се споменават доказателства за дадени твърдения, те трябва да бъдат разбрани правилно. Така например в този хадис се споменава, че шейтаните биват оковавани във вериги. Това не бива да се разбира, че човек не може да бъде подведен от дявола. Смисълът на хадиса е, че човек, когато спазва оруч и прави повече ибадет в този месец, става духовно по-силен и не позволява на шейтана да го изкуши. Аллах знае най-добре.
Някои учени оприличават човека на овощно дръвче, чиито клони трябва да бъдат подрязвани всяка пролет, за да дава добри плодове.
Преди всичко всички мюсюлмани чувстват разликата между Рамазан и другите месеци. Онези, които вършат добри дела, разбира се са вкусили сладостта на имана и ибадета. Има и хора от мюсюлманите, които не говеят през месец Рамазан, а има и такива, които говеят, но не се кланят. Всички обаче без изключение чувстват присъствието на този благословен месец и го уважават.
Клончетата, които трябва да бъдат подрязвани у човека, са лошите постъпки. Те биват подрязвани в определен сезон – Рамазан, както се подрязват клоните на овощните дръвчета в определен сезон – пролетта. Заедно с всичко това, ибадетът през този месец може да бъде разглеждан и от социологическа гледна точка.
От една страна оручът е задължение за всички, така че онези, които говеят, оказват положително влияние върху околните. От друга страна вечерите на Рамазан са наистина празнични. Хората се събират в джамиите за теравих, което заздравяват връзките и обичта помежду им. Това дава възможност общността на мюсюлманите да се пречисти от омраза и завист, тъй като едно от важните изисквания за онзи, който говее, да се пази от злословие и омраза.
Освен това, членовете на мюсюлманското общество се чувстват равни, въпреки социалните различия помежду им. Няма значение човек колко е богат, не е важно каква длъжност заема – всеки трябва да говее. Този ибадет не може да се откупи, не може друг да го изпълни вместо него. Това означава, че богатите не могат да се откупят и се изравняват с бедните. Те трябва да говеят, въпреки че могат да си позволят лукс. Управляващите трябва да си спазват лично оруча, няма как да накарат подчинените си да говеят вместо тях и всичко това се прави само и единствено заради Аллах. Защото всеки е раб на Аллах, всеки е подчинен на заповедта Му и всеки се нуждае от милостта Му.
Я Рабби! Дай ни възможност да изпълним повелята Ти в този месец, да говеем през деня, да се кланяме през нощта и да Те споменаваме много! Дай възможност на всеки, който се обръща към Теб! Озари сърцата на заблудените и им покажи правия път! Това е месецът, в който Ти даряваш най-много! Погледни ни и ни опрости. Амин!
Мустафа Хаджи