Сърцата ни се разтварят за исляма

Сърцата ни се разтварят за исляма

Всеки човек чувства притеснения, тревоги, потиснатост в своето сърце. Ислямският учен Ибн Хазем разглежда тези душевни състояния и стига до единствения изход и това е силната вяра във Всевишния Аллах и търсене на Неговото задоволство. Това е най-прекият път за достигане на душевно спокойствие и премахване на депресиите и тревогите. Другият крупен ислямски учен Ибн ел-Кайим споменава някои причини за разтваряне на сърцето ни. Първата и най-важна причина за човека е приемане на единобожието. Колкото е по-силно и по-цялостно единобожието в сърцето на раба, толкова гръдта е по-спокойна и уверена. Всевишният Аллах повелява: „И нима (коравосърдечният е като) онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за исляма и е получил светлина от своя Господар? Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Тези са в явна заблуда.” (ез-Зумер, 22)
“И когото Аллах поиска да напъти. разтваря Той гърдите му за исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето.” (ел-Енам, 125) Всевишният Аллах осветлява сърцето на раба и тази светлина е на вярата, имана, която разширява гръдта, радва сърцето, а когато тази светлина изчезне, сърцето се свива и затваря като затвор. Нашият Създател най-добре описва това състояние на своите създания: ”Нима онзи, който бе мъртъв и го съживихме, и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе от там? Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат.” (ел-Енам, 122) В Свещения Коран се казва, че Пречистият Аллах е Светлината на небесата и земята. Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е отправял следната молитва: ”О, Аллах, стори в сърцето ми светлина, и в слуха ми светлина, и в вложи в езика ми светлина, и в зрението ми светлина, и стори зад мен да има светлина, и стори над мен да има светлина и под мен да има светлина! О, Аллах, дари ми светлина.” (Бухари и Муслим)
Друга причина за разтваряне на сърцето ни това е знанието. То разширява целия ни светоглед и вътрешен мир, докато невежеството води до свитост, притиснатост. Най-добродетелната наука, която въздейства най-благотворно, това е оставеното в наследство знание от Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Наследниците на тази наука са с най-щастлива душа, с най-прекрасен нрав и най-добър начин на живот.
Друга причина е връщането към Пресветия Аллах. Неговата религия и обич към Него от все сърце. Да изпитваме наслада, когато извършваме ибадетите и Неговите заповеди. Няма по-силна причина от тази за разширяване на гърдите на рабите. Всевишният Аллах повелява: „На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършели.” (ен-Нахл, 97)
И в същото време, който се отдръпва от религията на Аллах и проявява небрежност за споменаването Му, Неговите заповеди и забрани, то Всевишния Аллах описва неговото положение така: “А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишение и сляп ще го подкараме в деня на възкресението.” (Та-ха, 124).
Добротворството към хората около нас и към всички създания е още една важна причина за спокойствието на душите ни. Да се оказва помощ, материална или духовна, дори усмивката е благодеяние и веднага се усеща нейното въздействие върху другите и върху самите нас. Всеки вярващ, разширяващ своите гърди с вярата, знанието, светлината и напътствието на Аллах и всички добри предпоставки за това е на път да спечели обещанието на Аллах - “Праведниците ще са в блаженство.” (ел- Инфитар, 13)
Мюмюне Шерифова

Източник