Към мюсюлманите да се отнасяме по братски
„Всички мюсюлмани са братя“.
Това е повеля на Аллах Теаля. Освен това нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) оприличава мюсюлманите на единен организъм. Той иска да се обичат, да са състрадателни, да се пазят един друг. Както, когато някой орган на тялото ни се разболее, то цялото ни тяло е неразположено и вдига температура, трябва и мюсюлманите да живеят и страдат със страданията на своите събратя.
Затова Аллах Теаля не одобрява братята по вяра да се мразят и завиждат, да си обръщат гръб и да прекъснат отношенията помежду си. Дори и да се обидят, не одобрява това да трае повече от три дни.
Любов в името на Аллах
В тази връзка нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Едно от трите условия, за да доловите привкуса на вярата, е да се обичате в името на Аллах.“
Тези, които изпитват такава обич, Всевишният Аллах ще ги приюти под Своята сянка в Съдния ден.
Тези, които се обичат в името на Аллах, които се събират в едно, които посещават своите събратя, помагат си и със същите чувства вършат добрини, ще спечелят любовта на Хак Теаля.
Има хора, които макар че не са пророци, но в Съдния ден ще им завиждат дори пророците и шехидите. Това са онези, които се обичат, макар че нямат никакви роднински връзки.
В този ден техните лица ще сияят. Ще седят в сияйни фотьойли и когато всички ще треперят от страх, няма да изпитват това чувство, нито ще тъгуват. „Защото приятелите на Аллах нито ще се страхуват, нито пък ще тъгуват.“
Любовта трябва да се заяви
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) съветваше да постъпваме правилно при избора на приятелите си, да дружим единствено с вярващите. Той искаше тези, които се обичат, да заявяват своята обич, Той самият често казваше на Муаз ибн Джебел: “Муаз, заклевам се, че аз наистина те обичам.“
Да се благодари за добрините
Отново Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява, че на добрините трябва да се отвръща с добрина.
Ако сте видели добрини от някой и ако имате възможност по същия начин му отвърнете и вие.
Ако пък материалните му сили и възможности не му позволяват, то тогава се молете за него. Защото онзи, който не знае да благодари на хората, не може да благодари и на Аллах. Онези, които най-много благодарят на Аллах са тези, които благодарят и на хората. Казано с други думи, този, който не благодари на хората, не ще благодари и на Аллах. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) заявяваше, че най-добрата благодарност към този, който е извършил добрини да каже: „Аллах да те възнагради с добрини!“
Мюсюлманите, които се преселиха от Мекка в Медина, видяха много добрини от своите братя, които назоваваме „енсар“. Веднъж за това се заговори в присъствието на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), че по този начин мединските мюсюлмани отнесли всичките награди. Тогава Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) им заяви, че ако изразяват своята благодарност към енсар за добрините, които са им оказали и се помолят за тях пред Аллах и те ще получат много, много севаб. Защото непризнателността винаги е била нещо лошо. Именно заради това Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) осъждаше поведението на онези жени, които заявяват, че нищо добро не са видели от своите съпрузи като казваше, че за такива е отреден Джехеннема.
Размяната на подаръци
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) приемаше даровете, които му се поднасяха, като и той от своя страна отвръщаше със същото.
Той заявяваше, че поднасянето на подаръци укрепва любовта в сърцата и унищожава гнева и омразата.
Той съветваше съседите да си разменят подаръци, като се започва от най-близкия. Особено съветваше жените, като казваше, че ако сготвят нещо вкусно, непременно да изпратят и на съседите.
Здрависването
Здрависването е обичай, който ни наставляваше нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Той искаше мюсюлманите да се ръкуват, като казваше, че още в мига те се освобождават от греховете си. Сахабиите също се ръкуваха помежду си. Затова пък не одобряваше хората да се прегръщат и целуват. Но не виждаше нищо лошо в това след известна раздяла хората да се прегръщат.
Ставане на крака
Веднъж Саад ибн Муаз, един от известните сахабии, бе отишъл при Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Тогава Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) се обърна към останалите от енсар с думите:
„Станете, идва Саад ибн Муаз, Той е ваш големец!“
По такъв начин той ги научи, че трябва да стават на крака, когато влезе или дойде някой, който заслужава уважение.
Ислямските учени също така смятат, че хората трябва да стават на крака при среща на достойни и справедливи ръководители на държавата, както и учениците, когато дойде при тях учителят.
Заедно с това не трябва да се забравя, че удоволствието от този жест може да доведе до възгордяване, което също е много опасно. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) предупреждавал, като им казвал да се стягат за посещение в Джехеннема.
Доц. д-р М. Яшар Кандемир
Портал 
