Мюсюлманите в БразилияМароканецът ес-Садък ел-Османи, който живее в Бразилия твърди, че най-ефективното средство за разпространение на идеите на исляма в тази огромна страна Южна Америка е интернет и подчертава, че разпространителите на исляма трябва да надхвърлят възможностите на джамийските катедри и петъчните проповеди и много добре да ползват възможностите на интернет.
Ел-Османи, който е директор по ислямските въпроси към латиноамериканския център за разпространение на исляма в Бразилия в интервю, поместено в islamonline.net заявява следното: “Най-голямата пречка за разпространение и разгласа на исляма в Бразилия представлява огромната територия на страната. За да произнесе някаква проповед един проповедник трябва да измине едно разстояние най-малко на три часа път. А за да отиде на една джамия, намираща се в друг град, трябва да измине най-малко дванайсет часа път”.
Ел-Османи същевременно е председател на Организацията ислямски фондации на името на Имам Малик в Бразилия, подчертава, че вредом с използването на интернет разпространителите на исляма трябва да притежават такива качества както и поведение и добри взаимоотношения, които да бъдат за пример сред тях и че те дори стоят по-високо отколкото проповедите. В това отношение ел-Османи споделя следното:
„Само че някои проповедници подценяват тази страна на нещата. Ако мюсюлманите можеха добре да представят религията си и можеха да приложат успешно ислямския морал в Бразилия, ислямът можеше да получи най-широко разпространение в страната. За съжаление обаче това не стана. Затова все още мюсюлманите представляват 1% от населението на Бразилия.
- Как попаднахте в Бразилия?- Тук пристигнах през 2002 година, поради различни причини. Най-важната от тях беше желанието ми да проследя съдбата на седемте милиона мюсюлмани - мориск прогонени от Испания в резултат на декрета, издаден от испанския крал Фелипе III и да изследвам техния живот. В Мароко приключих това свое изследване и го публикувах във в. „Сефир-уш-шимал“.
- Какви бяха първите ви впечатления от Бразилия?- Първите ми впечатления бяха положителни. Когато слязох от самолета на летището в Рио де Жанейро, вниманието ми привлякоха засмените лица на хората. Те веднага ми се притекоха на помощ и ми помогнаха да пренеса багажа си. Когато бразилците разберат, че вие сте чужденец, който не може да говори португалски, още повече искат да ви помогнат.
След известно време отидох в Сао Паоло, търговския център на страната. Тук живеят повече от 60 000 мюсюлмани. Запознах се с ливанеца Хаджи Ахмед ес-Сейфи, който е председател на Латиноамериканския център за разпространение на исляма. Той ми предложи да остана в Бразилия, за да работим заедно. Отначало вредом с длъжността ми на ваизин, той ме назначи за контрольор във фирмата „Садя“, която доставяше хелял месо на пазара.
През 2005 г. бях назначен за директор на информационния център. Същевременно продължавах да изпълнявам длъжността имамин в няколко джамии в Сао Паоло.
- Как преценявате бразилските мюсюлмани?- Бразилия е страна, където можете да срещнете различни етнически, религиозни и културни разновидности. Само че в тази страна тези различности са приучени да съжителстват заедно.
По една улица можете да срещнете мюсюлмани, християни, юдеи, араби, американци, италианци, португалци и африканци. На никому не прави впечатление разликата в етноса, цвета на кожата, расата или религиозната принадлежност.
Мюсюлманите в Бразилия съставляват 1 на сто от населението на страната, в която има общо 120 месджида. Освен това действа арабско-бразилска търговска камара и благотворителни сдружения принадлежащи на мюсюлманите. По-голямата част от мюсюлманите в страната живеят в градовете Сао Паоло, Санта Катарина и Парана.
- Изхождайки от вашия опит на проповедник, кой според вас е най-въздействащ способ за разгласяване на вярата?- Поведението, постъпките и изграждането на добри взаимоотношения с хората... Това са много по-въздействащи средства за разгласа, отколкото конференциите, лекциите и проповедите. За съжаление мнозина проповедници пренебрегват тези неща. Всеки проповедник преди всичко трябва да завладее сърцата на хората със своето поведение и постъпки, защото хората очакват от него да бъде пример-модел за тях.
- Какви пречки срещате във вашата дейност?- Това е преди всичко огромната територия, на която се разпростряла страната. Когато трябва да изнесеш някоя лекция или проповед в даден месджид трябва да пътуваш най-малко по два или три часа дори в един и същи град, а в онези, които са извън твоя град се достига за 12 часа. Затова тези огромни разстояния са една от най-големите пречки при разгласата и разпространението на исляма. Това именно възпира разпространението на исляма. Като имаме предвид, че тези хора не принадлежат към никое официално учреждения или неправителствени организации, трудността на работата им става още по-ясна.
- В кои области постигнахте най-добри резултати във вашата разпространителска дейност?- Мисля, че най-влиятелното и въздействащо средство за разпространение на исляма е интернет. Ще ви дам един пример: През 2007 година в джамията Ебу Бекир ес-Съддик в Сао Паоло произнесох хутбе, озаглавено „Ислямът и освобождението на робите“. Това мое хутбе силно привлече вниманието на мюсюлманите и тези, които бяха новоприели исляма. Някои младежи измежду тях поискаха да преведат това хутбе и да го разпространят чрез интернет.
И аз го разпространих в сайта на бразилски млади мюсюлмани. За една седмица сайта бе посетен от 800 хиляди души! Получихме стотици писма, които съдържаха различни въпроси относно исляма. Мнозина от тези, които бяха прочели сайта, приеха исляма.
Решихме да разширим този опит. Направихме друг сайт, в който разяснявахме проблемите на исляма и мюсюлманите в Латинска Америка. Този сайт се посещава седмично от 5000 души!
Затова казвам, че разпространителите на исляма освен катедрите в джамиите широко трябва да използват и интернет в своята дейност. В петъчните дни могат да ни слушат 300 души. Часовете по вероучение могат да посещават 10-15 души. Ако обаче пренесете дейността си в интернет, можете да достигнете понякога до стотици хиляди, дори милиони хора.
- Каква дейност развивате в центъра за ислямска проповед?- Най-напред изготвяме ежедневни, месечни и годишни планове и стратегии за разпространение. Стараем се да обхванем различни сфери на религията и на обществения живот. Някои събратя превеждат важните статии, които разпространяваме в сайта на Централата. Други пък се спускат по улиците на града и пропагандират исляма. Наши събратя съблюдават дали месата, които се предлагат са заклани по изискванията на шериата. Един от нас следи статиите, които се появяват в арабския и бразилския печат за исляма и ако се налага им се отговаря. Трябва да призная, че нашият център през целия ден напомня пчелен кошер, който работи динамично и неуморно.
Освен това аз самият изнасям лекции в месджиди, клубове и училища. Така например, всеки вторник имам лекции за жените в конферентната зала на месджида Ебу Бекир ес-Съддик.
- Какви са отношенията ви с бразилското общество?- Заедно с някои мюсюлмански сдружения организираме съботни и неделни посещения и програми. В един месджид се събират близо 150 младежи. Сутрин учат арабски и наизустяват Корана. След обяд се отделя време за забавления, отмора и почивка. В неделните дни семействата на мюсюлманите се събират в клуба Султан Якуб. Там има място за разходки, спортни игри и месджид. Обядват заедно.
Освен това посещаваме семействата на мюсюлманите особено тези, които са по-близки до центъра и клубовете ни. Поднасяме им подаръци по време на Курбан и Рамазан байрам. Под въздействието на тези неща някои приемат исляма и стават мюсюлмани.
Бразилия има разнообразно общество. Всяко изповедание, религия, идеология или мисловно течение може да си намери последователи. Ако можеха мюсюлманите в Бразилия да представят достойно своята религия и да пренесат върху живия живот ислямския морал, то ислямът можеше да бъде най-разпространената религия в тази страна. Но за съжаление това не се получи.
- Как протича един ваш ден като проповедник?- След сутрешния намаз, който изпълнявам с джемаата, и закуската, отварям центъра. Следват уроците по арабски за децата на мюсюлманите и немюсюлманите. Следя часовете по наизустяване на Свещения Коран в Института Ебу Бекир ес-Съддик.
От друга страна следим проблемите на обществото, в което живеем. Получаваме много въпроси по телефона, по-голямата част на които са от бразилските мюсюлмани. Друга част са отправяни от немюсюлмани, които искат да узнаят някои неща за исляма. В 12 часа на обяд кланяме обедния намаз, след което един час имаме време за обядване и почивка.
След обяд подготвяме статии за сп. МЕККА, което Центъра издава. Освен това в градското радио имаме излъчване половин час от 6.30 до 7.00. Тази програма също така изисква време. Междувременно пристига някой и ти казват, че някой те чака отвън. И този някой се оказва от ислямска страна и се моли за финансова помощ, за да може да се върне в родината си...
Или пък пристига новината, че някъде починал мюсюлманин и ще бъде погребан в еди колко си часа. Ставате и тръгвате за погребение на покойника... В шест вечерта работата ми в Центъра спира, но работата ми няма край. Вечер продължавам самостоятелната работа над себе си, подготвям уроците в месджида, да посещавам семействата на мюсюлманите тук и да ги подпомагам.
islamonline.netИзточник 
Портал 
