Срещу мисионерството - смело и компетентноС евтините Евангелия, с различни брошурки и книжлета, които разпространяват различни християнски секти, интернет сайтовете, чийто брой расте лавинообразно, от всички страни сме атакувани от всевъзможни мисионери - от англичани до корейци... Мисионерството не е нещо ново за света. Особено силно то е било развито в Османската империя, но и в нашата страна също се забелязва известно активизиране в това отношение.
Така например, при едно мое пътуване до Румъния, на граничния пункт Дуранкулак се запознах с младеж, който ми каза, че учи в духовно училище. Когато му казах, че не съм го виждал никога, той ми заяви, че тяхното училище се намира във Варна, че изучават Евангелието на турски, че си имат преподаватели от Турция, че скоро, след като завърши, ще го изпратят с мисионерска задача в Индия и т.н. Все неща примамливи за младите. А на въпроса му дали имам Евангелие на турски, отговорих, че нямам. „Аз, каза, веднага ще ви изпратя! Дайте си адреса!“ И действително, преди да се върна от Румъния, Евангелието бе пристигнало...
Какво е мисия и какво означава мисионерство?Думата „мисия“ е от латински произход и речниковото й значение е служба, пълномощие, пратеничество на духовни лица за разпространяване на католицизма сред некатолически народи.
Пръв за много важната роля на мисионерството говори апостол Павел като първата систематична мисионерска дейност започва по негово време. Той самият предприема мисии в Анадола, Гърция и Македония с цел разпространение на основните схващания на християнството. При тези свои пътешествия той се срещал с различни общности като им оставял свои послания. Те съдържали указания как да действат мисионерите. Тези именно указания представляват основата на мисионерската методология. В тях се посочва, че мисионерите могат да се възползват от всевъзможни начини и хитрости с оглед привличане на повече привърженици.
Обучение на мисионеритеМисионерите получават различни познания за страните, в които ще развиват своята дейност. Тъй като обикновено дейността им е насочена към Средния и Близкия Изток, им се дават познания за този регион. Те изучават езика, обичаите и традициите на хората, които живеят в тези страни.
Мисионерите освен че прибягват и до използване на сила в своята дейност, повече прибягват до подкупи, рушвети, и раздаване на пари. За първи път езуитите прибягват до използването на подкупите и рушветите.
Мисионерите си служат с всякакви средства, за да завладеят сърцата и умовете на хората. Ето какво четем в една книга, озаглавено: “Методика на мисионерската дейност сред мюсюлманството”:
“На първо място трябва да направим така, че мюсюлманите да се убедят, че ги обичаме. По такъв начин ще се научим да проникнем в сърцата им. Непременно условие за всеки мисионер е да проявява уважително отношение към обичаите на хората от Изтока и на мюсюлманите, за да успеят по този начин да разпространяват своите идеи и схващания сред слушателите си. Така например трябва да избягват на всяка цена да твърдят, че Иисус е син на Аллах, за да не го намразят онези, които не вярват в това. Когато вече сте успели да се сближите с тях, можете да пропагандирате както си му е редът”.
А какъв е редът им?Моят млад познат от Дуранкулак ми разказваше, че те се събират по домовете; свирят, пеят и танцуват и се веселят до полуда, при което съвсем не е необходимо по пет пъти на ден да се кланят пред Аллах, което било безсмислено. „По този начин при нас животът е по-интересен и забавен, а не скучен като в джамията, където няма какво да правят хората, особено младите...“ - ми каза младежът.
Втори случай: В един неделен ден се звъни на вратата ни. Излизам и виждам двама елегантни млади мъже в черни костюми. Канят ме да посетя тяхната беседа в клуба им. Казвам им: „Аз съм мюсюлманин. Заповядайте да седнем и да си поговорим. Който убеди другите в правотата и достойнствата на своята религия, те ще я приемат.“ При тези мои думи, те кротко се обърнаха и си заминаха.
Трети случай: На пазар в София се спирам пред сергия за метални сечива. Продавачът, мургав майстор ме заговаря и започва да ме увещава колко високоблагородна е тяхната секта. Оказва се, че освен майстор железар човекът е и емисар. Дори когато му заявих, че съм мюсюлманин, той не се отказваше да набута в ръцете ми свитък с някакви диплянки и брошурки.
Защо мисионерите прибягват до лекарите и болниците?Известната теоретичка в областта на мисионерството Анна Милиган подчертава следното: „Където живеят хора, съществува и мъка, и страдания. А където има мъка и страдания, съществуват удобни моменти за мисионерство“. Това е пример за макиавелисткия им подход. Тъй като това тяхно разбиране ги сближава със страданията на хората, те прибягват до услугите на лекарите и болниците за пропагандната си цел.
Впрочем мисионерите са ползвали два канала за проникване в Анадола например. Първият е обучението и образованието, а вторият - медицинското обслужване. Затова те са отдавали голямо значение на добре обзаведените болнични заведения с персонал, който с усмивка е посрещал унижените и пренебрегвани със столетия хора, жертви на мизерия, грабежи и бунтове. Тук състрадателни сестри и милостиви доктори са играли голяма роля за спечелване симпатиите на мюсюлманите.
Какви мерки могат да се предприемат срещу дейността на мисионерите?Явно е, че не е възможно да се противодейства на мисионерите с полицейски методи. Тогава какво трябва и може да се направи, за да предпазим хората от тази опасност?
Краткосрочните и дългосрочните мерки, които могат да се предприемат срещу мисионерите са следните:
• На първо място трябва да се откажем от традиционно повърхностната оценка на дейността на мисионерите и да опознаем и преценим по-отблизо дейността им.
• Да подобрим работата по запознаването на нашите събратя и особено на децата и младежите с националните и мюсюлманските ни духовни ценности.
• Мисионерите намират почва за дейността си сред по-бедните и необразовани слоеве - главно сред ромското население.
• Да разпространяваме брошури, книги и диплянки, в които да разкриваме истинското лице на мисионерите.
• Районните ни мюфтийства да положат усилия за изобличаване на мисионерството.
• Борбата срещу чуждите мисионери да се води паралелно с Българската църква, която също е атакувана от различни секти.
• Тъй като мисионерството намира почва сред бедните и с по-нисък социален статут хора, трябва преди всичко да се решават икономическите проблеми като безработицата.
Източник