4 Мисионерството

Наскоро в Република Турция се проведе конференция под надслов "Мисионерството и методите на мисионерската работа в Република Турция". Участие в тази конференция взеха представители на академичните среди – професори, доценти и доктори. Беше обсъден въпроса за това какви мисионери навлизат в Република Турция, какви са техните цели, методите, които използват и нещо много важно – кое кара хората да се вслушват в техните призиви и да сменят религията си. Това е въпрос, който представлява голям интерес особено от социална и психологическа гледна точка.
Религията играе важна роля в социалния живот на хората. Въпреки, че в края на 19 и през целия 20 век различни хора и идеологии като фашизма и комунизма се стремяха да отдалечат хората от религията и да изместят влиянието й от техния живот, те не успяха. Религията продължава да играе важна роля в живота на хората. Поради тази причина се забелязва, че на световно ниво те все повече се насочват към религията.
България беше страна, в която години наред правото да се изповядва каквато и да е религия бе ограничено. След падането на комунизма обаче, много хора започнаха да търсят начини да запълнят духовната празнота, която се появи през комунистическия режим. Ето защо доста религии и течения навлязоха и продължават да навлизат както във България, така и в други страни. Тяхната цел е да намерят повече последователи в проповядването и развитието на своята религия.
В Република Турция също се наблюдава подобен процес – много християнски мисионери навлизат сред мюсюлманите и търсят поддръжници и благоприятна почва за развитие и работа. По принцип мисионерството съществува от древни времена, то не е ново явление. Най-голямо развитие то получава през средновековието.
Онова, което днес прави впечатление, са различните методи на работа, които мисионерите използват. Като пример на конференцията беше изнесен случай, в който се споменава за един район в Африка. В продължение на 30-40 години католиците се опитвали да християнизират местното население. Тяхната работа обаче не дала резултат – само няколко души приели християнството. Методите на протестантите са по- различни. Те проникват не като проповедници и мисионери, а като основават спортни клубове и други подобни организации, или отиват в съответния район като учители, лекари и т.н. Тези методи им носят по-високи резултати. Друг важен въпрос, обект на дискусия, бе въпроса за това кое кара хората да сменят религията си. Оказа се, че основният проблем, който подтиква хората към отказ от собствената религия е нейното слабо познаване. Поради това те са склонни да задоволят духовния си глад с информация за религията, която се поднася от подобни случайни хора.
Доколко това е полезно в условията, в които живеем погледнато от религиозна, теологична, а също така и от социална гледна точка? Погледнато от социалната му страна това може би не играе голяма роля, в крайна сметка важното е на този свят човек да има добри отношения с хората. Съдник за делата на всеки един е само Аллах.
Ако разгледаме въпроса от теологична гледна точка обаче, какво означава човек да смени своята религия? Допадна ми изказването на един от участниците в конференцията, който заяви: "Този, който се стреми да промени религията на хората, дали се е замислял върху това, в което е убеден и дали е достатъчно убеден в това, в което вярва?". Да се промени религията означава да се достигне до убеждението, че човек трябва да смени начина си на живот, да промени връзката си с Аллах, да промени отношенията си с хората, да премахне или промени изпълнението на редица ритуали и т.н. Тогава как би постъпил човек към смяна на религията си, ако е бил твърдо убеден в това, което е изповядвал до този момент? Как би осмислил този човек, времето през което е живял, ритуалите, които е извършвал? Естествено всеки сам може да направи извод за своето състояние, всеки сам може да реши и избере какво да бъде отношението му към Аллах. Но тук става въпрос за мисионерството. Не за това човек само да смени религията си, а за стремежа да се промени нечия друга религия. Тоест, целта на мисионера не е да убеди себе си, а да убеди някой друг да промени религията си. Значи когато се говори за мисионерство може да се поставя въпроса като цяло. Във всяка една религия има мисионери, тъй като всяка от тях има за цел да покаже своите добри качества и да привлече колкото се може повече последователи.
Мисионер, който произхожда от някаква секта, има за цел да смени религията на човек и да го привлече на своя страна независимо от използваните средства. Неговата единствена цел е да промени религията на този човек. Но онзи, който разпространява исляма, не е отговорен за това дали хората ще приемат религията му или ще я отхвърлят. Неговото задължение е само да съобщи заповедите на Аллах, а не да кара хората да встъпват в исляма, защото Аллах казва в Свещения Коран: "Ти няма да вкараш в религията онзи когото обичаш, но Аллах въвежда в религията когото пожелае". Следователно един мюсюлманин, който разпространява своята религия, също има за цел доброто лице на вярата си, нейното превъзходство пред другите вярвания, но няма право да променя религията на хората поради простата причина, че това е право само на Аллах. Преди всичко религията е убеждение, тя е нещо, което не е свързано единствено и само с обредите. Религията започва преди всичко от сърцето, от духовната връзка на човека с Аллах, а изпълненията са вече плодовете на убеждението, което човек носи в сърцето си. Поради тази причина, когато направим съпоставка между работата на сектите и на ислямската религия, откриваме съществена разлика в техните дела. Сектантите например не обръщат сериозно внимание на самите ритуали. Някои казват, че не е задължително човек да бъде кръстен. Ако един мюсюлманин иска да стане християнин, когато взема абдест това представлява неговото кръщаване и то е достатъчно да се смята за християнин. Когато обаче един човек приема исляма всички задължения, които са заповед на Аллах, започват, да важат и за него и трябва да ги изпълнява стриктно.
Сектантите твърдят, че работят по божията воля и спазват повелите на Бог. На практика обаче се забелязва, че правят много пропуски и не обръщат сериозно внимание на неща, които трябва да направят. В исляма всеки човек има свобода на мисълта и убеждението, всеки може свободно да приеме или да отхвърли онова, което му се предоставя. Когато човек приеме вярата в Аллах, той започва да спазва принципите на религията такива каквито са. Освен това, когато някой се стреми да наложи религията, то това означава, че се страхува от изчезване на неговата религия. Мюсюлманите не се страхуват от подобно нещо, защото Всевишният Аллах казва: "Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим". (ел-Хиджр, 15:9)
Те са убедени, че тяхно задължение е само да предупредят хората. В социалния и светския живот те са длъжни да се отнасят добре с всеки един, независимо от неговата религия и убеждения.
Мисионерите, които работят в България са протестанти, свидетели на Йехова и някои други. Прави впечатление, че ортодоксалната православна църква не е заинтересована да християнизира хората, които не са християни. Това се прави най-вече от сектите. Нещо повече – самата църква също има проблеми с тези секти. Мисионерските действия са насочени най-вече към ромското население. Много хора от ромски произход заявяват, че вече са станали християни, въпреки че нищо не разбират от християнството. Единствената им връзка с него е само физическото им присъствие на някои християнски ритуали (разбира се и сектански), което дава възможност на тези мисионери да смятат, че са ги християнизирали. Но когато на дневен ред излезе въпросът, свързан например с техен мъртвец те търсят помощта на мюсюлманско религиозно лице. А това е доказателство, че тези хора не са прекъснали своята връзка с ислямската религия.
Въпреки усилията на сектантите посредством благотворителни организации да убедят ромите в София, че са християни, те продължават да търсят услугите на мюсюлманските духовници за различни обреди. Към това можем да добавим и факта, че ромското население е почти непросветено по отношение на принципите на ислямската религия, тяхната връзка с исляма е много слаба. И въпреки това сектанските проповедници не са успели да я унищожат изцяло.
Главният въпрос, на който трябва да се обърне сериозно внимание, е мюсюлманите да покажат истинското лице на исляма, да обяснят на хората целта и ползата от вярата, да покажат, че да си мюсюлманин не е нещо невъзможно за изпълнение. Ислямската религия се характеризира със своята леснота. Необходимо е само човек да се обърне искрено към Аллах, да очисти сърцето си от нещата, които му пречат да допусне истинската вяра в себе си.
Какво трябва да правят мюсюлманите срещу мисионерството? Преди всичко няма място за никаква паника. Всевишният Аллах се разпорежда със съдбата на всеки един човек. Той дава напътствие на когото пожелае и е гарантирал, че ислямът няма да изчезне. Въпреки това обаче, ние мюсюлманите имаме едно важно задължение, независимо дали сред нас има мюсюлмани или не. Ние трябва да се обърнем сериозно към това, което Аллах е заповядал, т.е. трябва да преосмислим нашата мисия като общество и като отделна личност. Аллах е сътворил човека с определена мисия и всеки, който разбере своята мисия, ще стигне до извода, че той е дошъл, за да живее добър живот на този свят и да заслужи задоволството и одобрението на Аллах в отвъдното. Това означава, че човек трябва постоянно да заздравява връзката си с Аллах и с личния си пример да показва истинското лице на исляма, което ще рече, че мюсюлманинът винаги е уравновесен, спокоен и убеден в това, в което вярва и върши. Мюсюлманинът не се страхува, че ще бъде отклонен от правият път. Когато мюсюлманинът е вътрешно силен, той има възможност да повлияе на хората около себе си. Всъщност ако мюсюлманите наистина разбират религията си, ако я познават добре и я прилагат на практика, това е достатъчно, не е необходимо да търсят начини да се противопоставят на мисионерите. Достатъчно е да се осведомяват хората чрез всички средства за масова информация за това какво представлява ислямът. В същото време, това което се говори, трябва да се прилага на практика от самите мюсюлмани и това е най-добрият начин за противопоставяне срещу мисионерството.